Теоремата на Табит е теорема от теорията на числата, която дава достатъчно условие за това две четни числа да са приятелски. Тя е най-старият известен метод за търсене на подобни числа. Формулирана е за първи път от средновековния математик Табит ибн Кора.
Теорема на Табит. Ако е такова естествено число, че
е тройка прости числа, то числата
и
са приятелски.
Известни са само три двойки приятелски числа, които се получават по теоремата на Табит: n=2: (220, 284) – известна още на Питагор, n=4: (17 296, 18 416) – открита от Ферма (1636), Декарт (1638) и Ибн ал-Бана (1256-1321), n=7: (9 363 584, 9 437 056) – Декарт (1638) и Мухаммед Бакир Язди (около 1600 г.).
Литература Живи числа – пет екскурзии, Валтер Борхо, Дон Цагир, Юрген Ролфс, Ханспетер Крафт, Йенс Карстен Янцен, „Наука и изкуство“, 1986
Външни препратки Thâbit ibn Kurrah Rule, Wolfram MathWorld A good 2003 survey on current status of Amicable number mathematics .
Категория:Теория на числата