Спайк („Кървавия Уилиам“) е герой, създаден от Джос Уидън за култовия телевизионен сериал „Бъфи, убийцата на вампири“ и „Ейнджъл“. Ролята се изпълнява от Джеймс Марстерс.
Външност и характер Естественият цвят на косата на Уилиам е кестеняв. През 1943 г. е с черна, пригладена назад коса, а от 1977 г. започва да я изрусява, запазвайки този външен вид до последното си появяване на екран през май 2004 г. Спайк твърди, че Били Айдъл е откраднал имиджа си от него. Спайк получава V – образен белег на лявата си вежда от меча на първата Убийца, която убива през 1900 г. При първото си появяване в сериала, раната изглежда още прясна и постепенно избледнява с времето. Джеймс Марстерс получава белега в истинския живот по време на обир.
Спайк обикновено носи кожени палта, включително това, което взема от нацистки офицер и друго, което по-късно отнася като трофей от Ники Ууд, втората Убийца, която побеждава. Той го носи повече от двадесет и пет години. Палтото изгаря заедно със Спайк, когато Гърлото на Ада рухва и се материализира в „Wolfram & Hart“, когато Спайк възвръща тялото си. Когато палтото е унищожено от бомба от Безсмъртния в Италия, Спайк съкрушено го обявява за незаменимо. Въпреки това италианският клон на „Wolfram & Hart“ скоро го снабдява с цял гардероб нови, почти еднакви кожени палта и Спайк бързо забравя мъката си. Освен палтото, запазената му марка включва още черна тениска и черни джинси, обикновено с тежки обувки. Също така, в ранните сезони на „Бъфи“, често носи дълга червена риза. В епизода „Doomed“ Спайк е принуден да облече една от хавайските ризи на Зандър и къси шорти, защото дрехите му се свиват, заради неумението му да използва перална машина, а в епизода „Tabula Rasa“ Спайк носи ушанка и костюм от туид като дегизировка, за да се скрие от демони – акули, към които има заем.
Характерът на Спайк е управляван от невероятната му страст към насилие, която е огромна дори според стандартите на демонското общество. Той отбелязва, че гледа на самия акт на насилие като на терапия: в епизода „School Hard“ Спайк прекършва врата на един заложник, когото смята за „твърде стар, за да бъде изяден“ и заявява, че се чувства много по-добре след това. След продължителния период, в който е неспособен да ухапе или нарани човешко същество, Спайк е очарован да открие, че все още може да се бие с демони и с радост помага на Бъфи и приятелите ѝ, когато патрулират, доказвайки, че за него не е от голямо значение с кого или с какво се бие, стига да може да го прави.
Освен желанието му да унищожава, една от най-отличителните черти в характера на Спайк е неговото сухо, саркастично чувство за хумор. В пълна противоположност на незрялата си и глуповата човешка природа, Спайк бързо възприема арогантен маниер и се наслаждава да живее по ничии правила, освен по своите. Това се потвърждава и от навика му да отправя съдържателни забележки и многословни обиди, дори към малцината, които не възприема като неприятели. Сред любимите му мишени е някогашният му другар и съперник Ейнджъл (на когото често се подиграва за високото му чело, постоянно мрачния му вид и опитите му да бъде „голям, велик герой“), както и Зандър, Джайлс и в по-малка степен Бъфи.
Въпреки това Спайк възприема и нещо от интелектуалната си човешка страна, често цитирайки поезия, песни и литература. В някои случаи той разсъждава поетично за природата на любовта и живота, според него управлявани от кръвта, която е по-силна от всяка свръхестествена сила, защото разделя живите от мъртвите.
Спайк често върви срещу обичаите и ограниченията на вампирите. Например той гледа на уязвимостта си от слънчевата светлина повече като на неудобство, отколкото като на ограничение. През деня се движи в превозни средства с тъмни стъкла или скрит под одеяло. Спайк очевидно е по-издръжлив по отношение на Слънцето от други вампири, които изгарят веднага, ако са изложени на лъчите му. Спайк също така възприема някои елементи на човечност, като любов и лоялност, смятани за твърде човешки от други вампири.
Спайк обича бирата, уискито, пикантни пилешки крилца и лучени кръгчета. Той пуши, като предпочитаната му марка цигари е Morley, които пали със сребърна запалка Zippo.
Със или без душа, Спайк демонстрира силно развито чувство за чест и лоялност. В края на втори сезон, когато Спайк се съюзява с Бъфи срещу Ангелус, той спазва обещанието си да отстрани Друзила от боя и да напусне града. Спайк се отнася към Джойс Съмърс с неизменна (и нехарактерна за него) привързаност, почитайки добрината ѝ към него дори след смъртта ѝ. След като Бъфи умира в края на пети сезон, Спайк продължава да защитава сестра ѝ и приятелите ѝ. Историята на Спайк Преди Сънидейл Уилиам е роден около 1853 г. в Лондон, Англия в семейството на Ан и неизвестен съпруг. През 1880 г., когато Уилиам е между 25 и 30-годишен, той е кестеняв глуповат джентълмен, който живее с майка си и пише поезия. Зад гърба му го наричат „Кървавия Уилиам“ заради ужасната му поезия. Този прякор, с доста по-смъртоносно значение, ще го последва и в бъдещето му на вампир. В своите социални среди Уилиам намира малко общо с познатите си. Той предпочита да създава красота, вместо да се посвети на скандално и долнопробно съществуване. Уилиам показва силна лоялност и предана любов, които не се променят и след превръщането му във вампир. След като ухажването му бива отблъснато от аристократката Сесили, унилият Уилиам, скитащ по улиците, попада на Друзила. Тя показва съчуствие и разбиране към него и Уилиам намира утеха в прегръдката ѝ, само, за да бъде ухапан и превърнат във вампир (в епизода „Fool for Love“). Докато вампирите в сериала се наслаждават на убийството на собствените си семейства, когато станат зли, Уилиам е забележително изключение. Той винаги е бил много близък с майка си и я превръща във вампир, за да избегне смъртта ѝ от туберкулоза. За нещастие майка му, като вампир без душа, се оказва наистина зло създание и се присмива на Уилиам, че винаги го е презирала, като намеква, че Уилиам изпитва сексуално привличане към нея. Накрая той неохотно я намушква в сърцето, неспособен да приеме майка си в този извратен, неестествен, оскърбителен вид. Това преживяване е ужасна травма за Уилиам и по-късно той пише поема за него, озаглавена „The Wanton Folly of Me Mum“, чиито текст никога не е представен на екрана. Случката го преследва и по-нататък, когато Първото Зло я използва, за да манипулира Спайк.
След смъртта на майка си, Уилиам започва нов живот с Друзила. Неописуемо щастлив с новооткритите си вампирски умения и жадуващ за отмъщение на хората, които са му се присмивали, той изоставя благовъзпитаното лицемерие на викторианския живот. Става бунтар, приема акцента на работническата класа от северен Лондон и се отдава на импулсивност и насилие. Приема псевдонима „Спайк“ заради навика да измъчва хора с железопътни клинове. Това е вдъхновено от дните му като човек, когато негов неприятел възкликва, че „по-скоро би приел да му забият железопътен клин в главата“, отколкото да слуша поезията на Уилиам. В компанията на Друзила, нейният преобразител Ангелус, и преобразителката на Ангелус, Дарла, Спайк тероризира Европа и Азия почти две десетилетия. Изцяло посветен на Друзила, той има обтегнати отношения с Ангелус, почти като двама братя – съперници. Въпреки че на Ангелус му е приятна компанията на друг вампир – мъж в пътуванията им, той намира за ненужен риск жаждата на Спайк за битки. Ангелус вижда убиването като изкуство, а не спорт и убива единствено заради неподправената злина на постъпката. Спайк от своя страна го прави за забавление и заради тръпката. Напрежение се появява и заради продължаващата връзка на Ангелус с Друзила, въпреки силното неодобрение на Спайк. В един момент Спайк споменава Ейнджъл като свой преобразител и свой Йода. Той отбелязва, че Друзила го е превърнала във вампир, но Ангелус го е направил чудовище.
През 1900 г., в една от случките, с които Спайк се гордее най-много, той убива Убийца по време на Боксерското въстание. Нейният меч му оставя белега на лявата вежда, който е виден и век по-късно. Малко след това той и Друзила губят връзка с Дарла и Ангелус, който си връща душата обратно заради едно проклятие. Двойката скита по света в търсене на забавления и вандалствайки, като от време на време се разделят заради различните си интереси, но винаги се събират отново. През Втората световна война Спайк е заловен от нацистите за експерименти и транспортиран с подводница, която е превзета от американците. След като Спайк и двама други вампири убиват по-голямата част от екипажа, Ейнджъл принуждава Спайк да напусне подводницата и да плува до брега, преди да са стигнали до САЩ. Докато си тръгва, Спайк поглежда Ейнджъл и заявява: „Все още си копеле.“ До 1950 г. Спайк отново се е събрал с Друзила и двамата пътуват до Италия. В даден момент Спайк прекарва известно време в затвора заради данъчни измами.
Спайк посещава Удсток и пие от кръвта на едно дете на цветята, като прекарва следващите няколко часа наблюдавайки как собствената му ръка мърда, страничен ефект от дрогата в кръвта на жертвата му. През 70-те години той убива Ники Ууд, Убийца от Ню Йорк.
Сънидейл Първата поява на Спайк в Сънидейл е по време на втория сезон на сериала, в епизода „School Hard“, придружен от дългогодишната му любов Друзила. Тя е сериозно ранена от яростна тълпа в Прага и Спайк се грижи предано за нея. Той се надява, че енергията на Гърлото на Ада ще ѝ помогне да възстанови силите си. Присъствието на Убийца в града го прави още по-привлекателен за Спайк. Разбирайки, че и Ейнджъл е в Сънидейл, той го поздравява като стар приятел, без да знае, че Ейнджъл вече има душа. Лоялността на Ейнджъл към Бъфи Съмърс обаче скоро прекратява приятелството им. Когато по-късно Спайк научава, че само кръвта на този, който е превърнал Друзила във вампир може да я излекува, той е повече от готов да убие Ейнджъл, за да спаси Дру. Спайк и Друзила са врагове на Бъфи през по-голямата част от втория сезон. Той е сериозно ранен в битка с Бъфи и Кендра (в епизода „What’s My Line, Part Two“), когато църковният орган се срутва върху него и следващите няколко месеца прекарва в инвалидна количка. Първоначалното намерение на Джос Уедън е било да убие Спайк, но героят е станал толкова популярен между феновете, че решават само да го ранят.
След като Ейнджъл прави любов с Бъфи и отново се превръща в Ангелус, той се присъединява към Спайк и Друзила и съставя план с Дру да унищожи човечеството. Първоначалната радост на Спайк от новото обединение с Ангелус скоро е изместено от възродилото се съперничество между тях, когато Ангелус се присмива на безпомощния Спайк като се домогва отново до Друзила. Спайк продължава да използва инвалидната количка и след като се възстановява, симулирайки слабост, за да не буди подозрение, докато заговорничи срещу Ангелус. Спайк решава да се съюзи с Бъфи, като ѝ обяснява, че си иска Друзила обратно, както и „да спаси света“.
„Обичаме големите приказки, ние, вампирите. Ще унищожа света. Това си е просто мъжко изказване. Да се перчим пред приятели на чаша кръв. Истината е, че аз харесвам този свят. Имаш надбягвания с кучета, Manchester United и хора, милиарди хора, които се разхождат като бърза закуска с крака. Тук е добре. Но тогава идва някой с видение, с истинска страст към унищожение. Ейнджъл може да го направи. Сбогом Пикадили, довиждане проклет площад Лестър.“
Когато Бъфи атакува, Спайк поваля Друзила в безсъзнание, отстранянавайки я от боя. Той и припадналата Дру напускат Сънидейл и заминават за Бразилия.