StG44 (Sturmgewehr 44, Щурмгевер 44), известно още като МП-43 или МП-44, е първата в света щурмова пушка, произведена в голяма серия и достигнала до фронта в значими количества. Притежава 2 режима на стрелба – полуавтоматичен и автоматичен. Може да води ефективна стрелба на разстояния до 300 метра. Германската индустрия произвежда 425 977 StG44 за Вермахта до края на войната.
Начало Подадената от Службата по армейско въоръжение на Вермахта (HWaA) поръчка за разработка и развитие на ново оръжие за пехотата започва с разработката на нов патрон с намалена мощност, който да има обсег на действие до 1000 метра. HWaA насочва своето внимание главно към фабриката за муниции Полте в град Магдебург. Там през 1938 година е разработен патрон 7,92х33 mm, чийто куршум с тегло от 3,7 грама развива висока начална скорост. Сключва се договор между Полте и HWaA и се провеждат многобройни експерименти с къси 7,92 mm патрони, които в края на краищата довеждат до създаването през 1941 година на патрона 7,92х33 kurz с тегло на куршума 8,2 грама и начална скорост от 694 m/s.
Съществуващите още от 1923 година изисквания за оръжие, използващо такъв междинен калибър (т.е. между патрона за карабината и пистолетния патрон) се преработват след проведени в периода 1935 – 1937 изследвания и се обобщават в създадената през 1938 концепция за леко автоматично оръжие, което да замести карабината, картечния пистолет и частично леката картечница.
Конструкция и производство
StG44 представлява класическо автоматично оръжие, използващо енергията на барутните газове отведени от отвор в цевта за задвижване на газово бутало с дълъг ход, разположено над цевта, което задвижва затворен механизъм с вертикално заключване. Захранва се от двуредов пълнител, разположен в долната част пред пистолетната ръкохватка. Оръжието използва фиксиран дървен приклад, в който е разположена възвратната пружина. Въпреки класическия си за времето дизайн, в StG44 се срещат и някои иновации, като капачката, покриваща механизма за защита от прах, която се вдига автоматично при зареждане на оръжието. Този дизайн с променени газова система и принцип на заключване на затвора, впоследствие е заимстван в голяма степен при разработката на американската АР-10, както и нейния световноизвестен наследник М-16.
Поръчката за производство получава през 1938 година фирмата Хенел в Зул. Развитието на оръжието е под ръководството на Хуго Шмайзер и разработено от Едуард Стечке. Първоначално новото оръжие се нарича „автомат тежък тип“, по-късно се преименува на „автоматична карабина“. В началото на 1940 г. на HWaA се представя един първоначално изцяло фрезован опитен образец. По-късните образци вече са с пресови и щамповани детайли.
След края на войната на 9 май, през август 1945 в Германия се сглобяват от налични части 50 броя от щурмовите пушки и се предават на Червената армия за техническа оценка. Това става заедно с 10 785 листа техническа документация за производство на армейски оръжия. През октомври 1945 г. Хуго Шмайзер е интерниран на работа в Ижевск – СССР, където работи по въвеждане на използвани в германския оръжеен завод нови технологии, част от които са използвани в разработката на новия АК-47.
Източници
Външни препратки
Meet the StG-44: The First Assault Rifle Ever The National Interest The real story behind the legendary StG-44 Military Times
Категория:Автоматично оръжие Категория:Лични оръжия от Втората световна война Категория:Военна техника на Германия от Втората световна война