Микрево

Мѝкрево е село в Югозападна България, община Струмяни, област Благоевград.

По Берлинския договор от 1878 г. селото остава в Османската империя. В България то е според Букурещкия мирен договор от 1913 г.Голяма енциклопедия „България“, том 7, стр. 2804, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.

Население Етнически състав Преброяване на населението през 2026 г. 2103 души по настоящ адрес.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Общо 2103Българи 878Турци - Цигани 1225Други -Не се самоопределят - Неотговорили -

География Село Микрево се намира на около 44 km южно от областния център Благоевград, около 1,5 km юг-югозападно от общинския център Струмяни и около 10 km северозападно от град Сандански. Разположено е в североизточната част на Санданско-Петричката котловина, в югоизточните подножия на Малешевска планина, край десния (западния) бряг на река Струма при вливането в нея на притока ѝ Цапаревска река, която протича през селото и го дели на Горна махала и Долна махала. Климатът е континентално-средиземноморскиГеография. Географски речник К Континентално-средиземноморски климат., почвите в землището са преобладаващо наносни и делувиалниГеография. Географски речник Д ДЕЛУВИАЛНИ (ПРОЛУВИАЛНИ) ПОЧВИ, колувисоли, colluvisols по ФАО (Food and Agriculture Organization). Надморската височина в центъра на селото е около 139 m, на запад нараства до около 180 m, а общият наклон е на изток към река Струма.

През Микрево минава третокласният републикански път III-1008, водещ на североизток към връзка с минаващата покрай селото автомагистрала „Струма“, връзка по-нататък отвъд река Струма с първокласния републикански път I-1 (част от Европейски път Е79) и село Струмяни, а на югозапад – през село Раздол към село Клепало. Този път се пресича в Микрево от третокласния републикански път III-1082, който на юг води през селата Вълково, Струма, Лебница и Рибник до връзка с третокласния републикански път III-108, а на север минава през селата Горна Крушица и Сливница, пресича река Струма и източно от нея в град Кресна се свързва с първокласния републикански път I-1 (Е79).

Землището на село Микрево граничи със землищата на: село Каменица на север; село Илинденци на изток; село Драката на юг; село Палат на юг; село Велющец на югозапад; село Седелец на югозапад; село Кърпелево на запад.

В землището на Микрево има два микроязовира.Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовири, село Микрево; към 2022 г.

В селото има шивашки цехове, 2 БЦК цеха, оранжерии, магазини за хранителни и други стоки и горско стопанство.

Населението на село Микрево, наброявало 617 души (местно население) при преброяването към 1934 г.Справки в Националния регистър на населените места. Списъци на населените места. Списък на населените места в Царството, преброяване на 31 декемврий 1934, стр. 62 (43), към 1992 г. наброява 2254 души и към 2020 г. – 2173 души (по текущата демографска статистика за населението).

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 2228 лица, за 1306 лица е посочена принадлежност към българска етническа група, за 89 – към ромска, за 54 – към други, за турска и за „не се самоопределят“ не са посочени данни и 771 – „не отговорили“.

История

В югозападния край на селото и югозападно от него в местността Връчвите има останки от късноантично селище и некропол. Северозападно от селото са останките от късноантичната крепост Горно Градище. В нея в 1996 година е разкрита Микревската базилика (Долно Градище).

През XIX век Микрево е малко село, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 година към Петричката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Микрово (Mikrovo) е посочено като село с 16 домакинства и 12 жители мюсюлмани и 20 жители българи.

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов към 1900 година в Микрово живеят 112 души българи християни.

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298

Над селото има така нареченити бункери останали от Втората световна война. Има тунели, които водят до съседните села Струмяни и Каменица, където хората са се криели от атаките. Дори тунелът към Струмяни минава под р. Струма. След края на войната тунелите били зазидани.

Микрево нараства след миграцията на жителите на село Горно Решково и голяма част от жителите на Село Палат. След присъединяването на областта към България в 1912 година, хората от планината слизат долу в полето, където почвата е по-плодородна и има възможност за отглеждане на повече селскостопански култури. След това започват да мигрират и хора от други села в Малешевията и така селото добива сегашния си вид.

През периода 1970 – 1991 г. Микрево е квартал на село Струмяни.Справка за с. Микрево, общ. Струмяни, обл. Благоевград към 24.11.1970 г. Закриване при сливане.Справка за с. Микрево, общ. Струмяни, обл. Благоевград към 26.08.1991 г. Възстановяване при отделяне.

Обществени институции Село Микрево към 2022 г. е център на кметство Микрево.Справка за събитията за кметство МикревоИнтегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Благоевград, кметство Микрево

В село Микрево към 2022 г. има: действащо читалище „Братя Миладинови – 1936“;Детайлна информация за читалище „Братя Миладинови – 1936“, село Микрево, община Струмяни, област БлагоевградИнформационна карта за 2021 г., читалище „Братя Миладинови – 1936“, село Микрево, община Струмяни, област Благоевград действащо общинско средно училище „Свети Паисий Хилендарски“; православна църква „Свети великомъченик Георги Победоносец; пощенска станция.

Редовни събития Международен фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува“ се провежда ежегодно през октомври от 2003 г.

Също така на 2 май микревци се качват на Решково, където правят курбан край параклис. Задължително се организира превоз.

Личности Родени в Микрево Симеон Щерев (р. 1959), български борец и треньор

Външни препратки Географска карта – Беласица и Огражден Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-095 Пояснение. Село Микрево не е посочено на топографската карта с името си, защото по времето на създаването на картата то е било присъединено към село Струмяни като негов квартал. От 22 август 1991 г. село Микрево (т.е., цялата дотогавашна територия на Струмяни югозападно от река Струма) е отделено от Струмяни и възстановено като самостоятелно населено място.

Бележки