Наградата „Гонкур“ () е престижна френска литературна награда, която се определя ежегодно от Академията „Гонкур“.
История Академията Гонкур е създадена във Франция през 1900 г. по волята на Едмон дьо Гонкур (), както и с намеренията на по-рано починалия му брат Жул дьо Гонкур ().
Целта на този литературен кръг е да се определя едноименната френска литературна награда за „работа на въображението в проза“. Юридически Академията „Гонкур“ е основана през 1902 г., а първата награда е връчена на 21 декември 1903 г. Съгласно завещанието на братя Гонкур десетимата членове на Академията трябва да бъдат измежду най-изтъкнатите писатели на времето, а награденият роман – най-значителното художествено произведение в проза, написано на френски език за годината. Не е задължително авторът да е французин. Наградата може да бъде присъдена само веднъж в живота на всеки писател. Изключение прави само литературната измама на Ромен Гари, награден през 1956 за романа „Корените на небето“ (Les Racines du ciel), и през 1975, под псевдоним Емил Ажар, за романа „Животът пред теб“ (La Vie devant soi).
„Гонкур“ макар и символична (от 10 евро) е най-престижната литературна награда във Франция. Тя е твърде желана от писателите поради славата, с която се сдобива лауреатът, и очаквания голям тираж на избрания роман. Тази литературна награда се връчва всяка година в първата седмица на месец декември. Името на лауреата се провъзгласява на 3 ноември в ресторант „Друан“, където членовете се събират всеки първи вторник на месеца.
На същото място и по същото време се обявява и алтернативната награда за литература „Ренодо“.
Носители на наградата 1903 – John-Antoine Nau, „Force ennemie“ 1904 – Леон Фрапие, „La Maternelle“ 1905 – Клод Фарер, „Цивилизованите“ 1906 – Jérôme et Jean Tharaud, „Dingley, l'illustre écrivain“ 1907 – Émile Moselly, „Terres lorraines et Jean des Brebis ou le livre de la misère“ 1908 – Франсис дьо Миомандър, „Écrit sur de l'eau…“ 1909 – Marius-Ary Leblond, „En France“ 1910 – Louis Pergaud, „De Goupil à Margot“ 1911 – Алфонс дьо Шатобриан, „Господин де Лудрин“ 1912 – André Savignon, „Filles de la pluie“ 1913 – Marc Elder, „Le Peuple de la mer“ 1914 – Adrien Bertrand, L'Appel du sol (Calmann-Lévy) (décerné en 1916) 1915 – Рьоне Бенжамен, „Gaspard“ 1916 – Анри Барбюс, „Огънят“ 1917 – Henry Malherbe, „La Flamme au poing“ 1918 – Жорж Дюамел, „Civilisation“ 1919 – Марсел Пруст, À l'ombre des jeunes filles en fleurs (volume 2 d'À la recherche du temps perdu) 1920 – Ернес Перошон, „Нени“ 1921 – René Maran, „Batouala“ 1922 – Анри Беро, „Le Vitriol de Lune et Le Martyre de l'obèse“ 1923 – Lucien Fabre, „Rabevel ou le Mal des ardents“ 1924 – Thierry Sandre, „Le Chèvrefeuille, le Purgatoire, le Chapitre XIII“ 1925 – Maurice Genevoix, „Raboliot“ 1926 – Henri Deberly, „Le Supplice de Phèdre“ 1927 – Морис Бедел, „Jérôme 60° latitude nord“ 1928 – Maurice Constantin-Weyer, „Un homme se penche sur son passé“ 1929 – Марсел Арланд, „L'Ordre“ 1930 – Анри Фоконие, Malaisie 1931 – Jean Fayard, „Mal d'amour“ 1932 – Guy Mazeline, „Les Loups“ 1933 – Андре Малро, „Съдбата на човека“ 1934 – Роже Версел, „Capitaine Conan“ 1935 – Joseph Peyré, „Sang et lumières“ 1936 – Maxence Van der Meersch, „L'Empreinte du dieu“ 1937 – Charles Plisnier, „Faux Passeports“ 1938 – Анри Троая, „L'Araigne“ 1939 – Филип Ериа, „Разглезените деца“ 1940 – Francis Ambrière, „Les Grandes Vacances“ 1941 – Henri Pourrat, „Vent de Mars“ 1942 – Marc Bernard, „Pareils à des enfants“ 1943 – Marius Grout, „Passage de l'homme“ 1944 – Елза Триоле, „Le premier accroc coûte 200 francs“ 1945 – Жан-Луи Бори, „Моето село под германците“ 1946 – Жан-Жак Готие, „Histoire d'un fait divers“ 1947 – Жан Луи Кюртис, „Горите на нощта“ 1948 – Морис Дрюон, Les Grandes Familles 1949 – Робер Мерл, „Уикенд в Зюидкот“ 1950 – Paul Colin, „Les Jeux sauvages“ 1951 – Жулиен Гракх, „Бреговете на Сирт“Авторът отказва наградата, вж. Гракх Ж., Бреговете на Сирт, София: Фама, 1995, послеслов М.Коева 1952 – Béatrix Beck, Léon Morin, prêtre 1953 – Пиер Гаскар, „Пътвуване сред живите“ 1954 – Симон дьо Бовоар, „Мандарините“ 1955 – Roger Ikor, „Les Eaux mêlées“ 1956 – Ромен Гари, „Корените на небето“ (Les Racines du ciel) 1957 – Roger Vailland, „La Loi“ 1958 – Francis Walder, „Saint-Germain ou la Négociation“ 1959 – Андре Шварц-Барт, „Последният праведник“ 1960 – Vintila Horia, „Dieu est né en exil“ 1961 – Jean Cau, „La Pitié de Dieu“ 1962 – Anna Langfus, „Les Bagages de sable“ 1963 – Арман Лану, „Когато морето се оттегля“ 1964 – Georges Conchon, „L'État sauvage“ 1965 – Jacques Borel, „L'Adoration“ 1966 – Едмонд Шарл-Ру, „Да забравиш Палермо“ 1967 – André Pieyre de Mandiargues, „La Marge“ 1968 – Бернар Клавел, „Плодовете на зимата“ 1969 – Фелисиен Марсо, „Creezy“ 1970 – Мишел Турние, „Горски цар“ 1971 – Jacques Laurent, „Les Bêtises“ 1972 – Жан Кариер, „L'Épervier de Maheux“ 1973 – Жак Шесекс, „Човекоядецът“ 1974 – Паскал Лене, „Плетачката на дантели“ 1975 – Емил Ажар (Ромен Гари), „Животът пред теб“ 1976 – Patrick Grainville, „Les Flamboyants“ 1977 – Didier Decoin, „John l'Enfer“ 1978 – Патрик Модиано, „Улица „Тъмните магазинчета“ 1979 – Антонин Майе, Пелагия Каручката 1980 – Yves Navarre, „Le Jardin d'acclimatation“ 1981 – Lucien Bodard, „Anne Marie“ 1982 – Dominique Fernandez, „Dans la main de l'Ange“ 1983 – Frédérick Tristan, „Les Égarés“ 1984 – Маргьорит Дюрас, „Любовникът“ 1985 – Yann Queffélec, „Les Noces barbares“ 1986 – Michel Host, „Valet de nuit“ 1987 – Тахар Бен Джалун, „La Nuit sacrée“ 1988 – Ерик Орсена, „L'Exposition coloniale“ 1989 – Jean Vautrin, „Un grand pas vers le Bon Dieu“ 1990 – Жан Руо, „Полета на честта“ 1991 – Пиер Комбеско, „Les Filles du Calvaire“ 1992 – Патрик Шамоасо, „Тексако“ 1993 – Амин Маалуф, „Скалата на Таниос“ 1994 – Дидие ван Коелер, „Билет в една посока“ 1995 – Андрей Макин, „Френското завещание“ 1996 – Pascale Roze, „Le Chasseur Zéro“ 1997 – Патрик Рамбо, „La Bataille“ 1998 – Paule Constant, Confidence pour confidence 1999 – Жан Ешноз, „Тръгвам си“ 2000 – Жан-Жак Шул, „Ингрид Кавен“„Награда“, в. „Сега“, 31 октомври 2000 г. 2001 – Жан-Кристоф Рюфен, „Бразилско червено“ 2002 – Паскал Киняр, „Скитащите сенки“ 2003 – Жак-Пиер Амет, „Любовницата на Брехт“ 2004 – Лоран Годе, „Слънцето на семейство Скорта“Людмила Габровска, „Сага за италиански род наградена с „Гонкур“, в. „Новинар, 8 април 2006 г. (архивирано от оригинала )„Франция обяви литературните награди „Гонкур“ и „Рьонодо“, в. „Сега“, 9 ноември 2004 г. 2005 – Франсоа Вейерганс, „Три дни при майка ми“ 2006 – Джонатан Лител, „Доброжелателните“„Американец грабна „Гонкур“, в. „Стандарт“, 7 ноември 2006 г. 2007 – Жил Льороа, „Алабама сонг“ 2008 – Атик Рахими, „Syngué sabour. Pierre de patience“„Атик Рахими е носител на наградата „Гонкур“ за 2008 г.“, Vesti.bg, 10 ноември 2008 г. 2009 – Мари Ндиайе, „Три силни жени“„Диалектика“, Capital.bg, 6 ноември 2009 г. 2010 – Мишел Уелбек, „Карта и територия“„Провокативният френски писател Мишел Уелбек получи „Гонкур“ от трети опит“, Mediapool.bg, 9 ноември 2010 г. 2011 – Алексис Джени, „L'Art français de la guerre“„Учител по биология спечели „Гонкур“ за първия си роман „Френското изкуство на войната“, mediapool.bg, 2 ноември 2011 г. 2012 – Жером Ферари, „Проповед за падането на Рим“„Жером Ферари е носителят на наградата „Гонкур“ за 2012“ , urban-mag.com, 7 ноември 2012 г.Жером Ферари, Проповед за падането на Рим, (Le Sermon sur la chute de Rome), Изд. Факел-Експрес, Пр. Александра Велева, 224c., 2018, ISBN 978-619-7279-17-7 2013 – Пиер Льометр, „Ще се видим там горе“„Пиер Льометр отнесе „Гонкур“ 2013“ , colibri.bg, 2013 г. 2014 – Лиди Салвер, „Без плач“„Лиди Салвер спечели престижната френска литературна награда „Гонкур“, dariknews.bg, 5 ноември 2014 г. 2015 – Матиас Енар, „Компас“„Наградата „Гонкур“ тази година е за Матиас Енар“, БНТ, 3 ноември 2015 г. 2016 – Лейла Слимани, „Нежна песен“Иглика Игнатова, „Лейла Слимани спечели Гонкур с „Нежна песен“, dariknews.bg, 3 ноември 2016 г. 2017 – Ерик Вюйар, „Дневният ред“Иглика Игнатова, „Ерик Вюйар спечели „Гонкур“ с романа „Дневният ред“, dariknews.bg, 6 ноември 2017 г. 2018 – Никола Матийо, „А след тях и децата им“Иглика Игнатова, „Никола Матийо спечели „Гонкур“, dariknews.bg, 7 ноември 2018 г.; Матийо Н., „А след тях и децата им“, София: Парадокс, 2020, ISBN 978-954-553-317-4. 2019 – Жан-Пол Дюбоа, „Всички хора не живеят по един и същ начин в света“Елза Тодорова, „Писателят Жан-Пол Дюбоа спечели престижната награда „Гонкур“, dariknews.bg, 4 ноември 2019 г. 2020 – Ерве Льо Телие, „Аномалията“Ерве Льо Телие спечели наградата Гонкур, БНР, 2 декември 2020; Льо Телие Е., „Аномалията“, София: Колибри, 2021; 2021 – Мохамед Мбугар Сар, „La plus secrète mémoire des hommes“Сенегалският писател Мохамед Мбугар Сар е носителят на „Гонкур“, impressio.dir.bg, 3 ноември 2023. 2022 – Брижит Жиро, „Живеене бързо“Фани Аронова, Брижит Жиро спечели френската литературна награда „Гонкур“ за 2022 година, БНТ, 3 ноември 2022. 2023 – Жан-Батист Андреа, „Да бди над нея“Кой спечели най-престижните отличия за френска литература, в-к Сега, 7 ноември 2023. 2024 – Камел Дауд, „Хурии“ (Houris) 2025 – Лоран Мовиние, "La Maison vide", (Éd. de Minuit)
Други награди „Гонкур“ Награда „Гонкур за биография“ Награда „Гонкур за разказ“ Награда „Гонкур за първи роман“ Награда „Гонкур за поезия“ Награда „Гонкур за юноши“
Вижте също Ренодо Букър Хеликон
Източници
Категория:Литературни награди на Франция Категория:Носители на награда „Гонкур“ Категория:Култура в Париж