Георги Асенов Арнаудов е български композитор на симфонична, камерна, филмова и театрална музика.

Биография Семейство Роден е на 18 март 1957 в София, като потомък на възрожденски родове, в известно семейство на музиканти. Баща му Асен Арнаудов, племенник на известния български генерал Стефан Белов е цигулар и арфист, ученик на Саша Попов е един от първите музиканти, основатели на Царския симфоничен оркестър, професор по арфа в Българска държавна консерватория. Майка му Сузана Веселинова-Арнаудова, племенница на видния български зоолог и орнитолог Павел Патев, е известна камерна певица през 40-те и 50-те години на ХХ век.

Обучение Арнаудов завършва Националното музикално училище през 1976 г. и Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа по композиция на проф. Александър Танев през 1985 г., като в същото време посещава композиторските курсове на GAMO – към Академията за изящни изкуства във Флоренция, Италия, както и други летни курсове за композитори, като работи с автори като Брайън Фърнихю, Тон де Леув, Божидар Спасов. Докторската си дисертация защитава в Нов български университет.

От 1983 г. е преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София, а от 2000 е редовен преподавател в Департамент „Театър“ и департамент „Музика“ на Нов български университет. Георги Арнаудов е доктор по музикознание и музикално изкуство, от 2009 е доцент, а от 2020 професор по композиция и хармония в Нов български университет.

Творчество Арнаудов е автор на симфонични, камерни, вокални и хорови творби, редица творби за пиано, музика към театрални и балетни постановки. Редица творбите му към театрални и балетни постановки, мултимедиен театър, хореографски инсталации са създадени в сътрудничество с известни хореографи и постановчици.

Световноизвестни са негови цикли от творби, написани по стари български текстове от ранното средновековие, като Страсти по ДавидГраматиков, Илия. Размишление върху актуалността на Пасиона днес. По повод решението на Георги Арнаудов в рамките на литургичния жанр, В: АРТизанин, № 7, 2018, с. 176 – 185. ISSN 2535 – 1273 цикълът Thiepoleo, написан по автентични архаични орфически текстове и ритуалиЕкатерина Дочева, „Издание с изключителна стойност. Thyepoleo“, в. „Култура“, бр. 44 (2155), 10 ноември 2000 г., творба получила световно признаниеTobias Blum, „Sakrale Einfachheit und wilde Energie“ , General Anzeiger, Bonn, 12 октомври 2004., звукови изследвания и фикции на основата на готическа и ренесансова музика, сценични творби, камерна и симфонична музика, изпълнявана в България и чужбина.

През 2016 и 2018 г., по покана на Китайското министерство на културата Георги Арнаудов посещава Китай в рамките на две обширни теренни изследвания на музиката на няколко големи китайски провинции – Гуандонг, Фуджиан, Шанси, Гансу, Дзянсу, Джъдзян, Съчуан и Вътрешна Монголия. Арнаудов е поканен заедно с 14 световно известни Европейски композитори да сътрудничи и да напише нови творби за Камерният оркестър на Забранения Град – Пекин. Премиерата на неговите "Tzu-Yeh songs" четири среднощни поеми по антични Китайски поети за ансамбъл от Традиционни китайски инструменти се състоя през 2017 г. в Пекин, а творбата е изпълнявана през 2019 в Европейското турне на Камерният оркестър на Забранения Град. В резултат на тези тиринни изследвания Георги Арнаудов публикува различни теоретични и публицистични текстовеДочева, Екатерина. [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/25212 След Пътя на коприната – Път на културата. Разговор с композитора Георги Арнаудов след едномесечния му престой в Китай. Култура - Брой 33 (3135), 14 октомври 2016Алексиева, Соня. Китай през погледа на българите. 2022 г. Издателство Български бестселър, 384 стр., ISBN 9789544632694 посветени на китайската култура и общество.

Голяма част от творбите му са представяни на концерти, фестивали и форуми на съвременната музика в България и по света. Има издадени 4 авторски компактдискове и редица творби включени в издания на български и чуждестранни изпълнители и антологии на съвременната музика. Автор е на статии, изследвания в областта на старата българска и европейска музика, публицистика и критика в периодичния печат. През последните години редица негови творби имат своите световни премиери в престижни световни зали.

Награди и отличия Носител е на редица национални и международни награди, между които: Голямата награда на Европейския съюз за радио и телевизия , 1985; Награда на Международната федерация на музикалната младеж, , 1985; Награда „Златната арфа“, 1985; Международната премия на името на Карл-Мария фон Вебер, 1989; Награда на НМУ „Любомир Пипков“ във връзка със 100-годишния юбилей на първата българска музикална институция, 2004; Наградата Златен век – Звезда и Грамота на Министерството на културата на Република България за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност, 2017„Министър Рашко Младенов награди със „Златен век“ именития композитор и педагог доц. д-р Георги Арнаудов“, сайт на Министерството на културата на РБ, 29 март 2017.; Награда „Златно перо“ за принос към българската култура, 2017; Наградата „Музикант на годината“ на Българското национално радио, 2018.

Композиции Симфоничен оркестър Симфония No. 1, (1984); Концерт за оркестър, (1986); Concerto grosso (1987); Kammerkonzert, (1988); Симфония No. 2, (1989); Laus Solis, (1996); Цветовете на светлината, (1997); Вариации по тема от С. Рахманинов, (2001); Концертна музика (2004); Concierto Barroco (2007) по Алехо Карпентиер; Концерт за цигулка и оркестър (2010 – 2012); Влахерна. Покров БогородиченЕкатерина Дочева, „Иконозвучие“, в. „Култура“, бр. 3 (2665), 27 януари 2012 г. (2012); „Barocus Ex Machina“ – Концерт за пиано, харпсихорд, хамерклавир и камерен оркестър (2014); „Вратите на съня“ – тихи и приглушени симфонии за струнен оркестър и пиано (2016)] „Antiphona dulcis armonia“ концерт за две виолончели и оркестър (2017); „Concerto ppIANISSIMO“ концерт за две пиана и оркестър (2017). Da Vinci Edition, Osaka. DV 10973, 2018;

Кантатно ораториални Забравени песни III, за сопран и струнен оркестър (2006); Книга на песните – Глава I „Въображаеми оперни сцени“ три поеми за сопран, тенор и оркестър по текстове на Квинт Хораций Флак (2008); Страсти на Иисуса Христа по Псалмите на Пророк Давид по автентични среднобългарски текстове (2008); Химни към пролетта за дамски хор и оркестър по текстове на Николай Лилиев (2008);

Камерна музика Струнен квартет No. 2, (1988); Ритуал III (Borges Fragment), за соло виолончело (1993); Vihayah, за соло флейта (1995); Thyepolia, за блок флейта, виолончело и ударни (1997); Kells (Ритуал IV), (1999) за соло виолончело; Забравени песни I, за сопран, виолончело и пиано (2004); Вариации задве пиана и ударни, (2001); Патешки вариации за цигулка, виолончело и пиано (2005); Интерпретации I Amer Desir (Miraculum по Matheus de Perusio), за цигулка и виолончело (2006); Интерпретации II Stella splendens in monte (Miraculum по Llibre Vermell от Манастира в Монсерат) (2007), за блок флейта, виолончело и ударни ad libitum (2006); Фантасмагории III „El libro de los seres imaginarios“ (Имагинариум по Хорхе Луис Борхес), за струнен квартет (2010); Фантасмагории IV „Brahms versus Wagner“ (Имагинариум по Матилда Везендок), за клавирен квинтет (2013); Три сонета по Микеланджело (посветени на Аня Лехнер) за виолончело соло, (2014). Da Vinci Edition, Osaka. DV 10974, 2018; Вратите на съня III за две пиана и струнен квартет, (2015); Сонети на мрачната любов (2015) за две пиана на осем ръце, (2015); „Каталог на устройства, ветрове и усещания“ за клавирно трио, (2016);

Вокални творби

Footnote (…und Isolde/ns Winkfall lassen) за сопран и камерен оркестър (1991); Kyrie (Summe Deus), за сопран и камерен оркестър (1991); Кръга на ритуала за сопран и камерен ансамбъл (1991); Пътят на птиците, за сопран и камерен ансамбъл (1995); Пътят на птиците II, за сопран и камерен ансамбъл (1995); Thyepoleo, за гласове и камерен ансамбъл (2000);

Театрална музика „Слепците“ от Морис Метерлинк (1992) „Алпийско сияние“ от Петер Турини (1997) „Носорози“ от Йожен Йонеско (1998) „Индже“ от Йордан Йовков (1999) „Вишневи сестри“ от по Майкъл Грийн (2003) „Надежда сляпата“ от Боян Папазов (2003) „Метаморфози“ от Мари Цимерман (2003) „Патешки вариации“ от Дейвид Мамет (2004) „Хоровод“ от Вернер Шваб (2006) „Йерма“ от Федерико Гарсия Лорка (2013)

Филмова музика „Смисълът на живота“ (2004)

Източници

Външни препратки Официален сайт на Георги Арнаудов Георги Арнаудов на страницата на департамент „Музика“ на НБУ Биография и творчество на Георги Арнаудов в сайта на Съюза на българските композитори Allen B. Ruch, „Gheorghi Arnaoudov's FOOTNOTE“ – The Modern Word NY, 16 януари 2003 Bruhn, Siglind. Life Research Associate, Music and Modern Literatures Institute for the Humanities, The University of Michigan: „Gheorghi Arnaoudov: ... ein Stück Himmel inmitten der Stille ... (Magritte)“. In: Europas klingende Bilder. Eine musikalische Reise. Waldkirch: Edition Gorz, 2014.

Изследвания Арнаудов, Георги. „90 години Александър Танев : документално изследване на една творческа сага в снимки, документи и разговори“. В: Артизанин. – ISSN 2535-1273 (Бр. 12A, 2018, с. 10 – 27) Арнаудов, Георги. „Музикални пътеписи. Ч. 1, Qupai. Ч. 2, Ba Yin (Осемте звука). Китайски мелодични модели „цюпай“ и китайската система за класификация на традиционни музикални инструменти.“. В: Артизанин. – ISSN 2535-1273 (Бр. 9, 2018, с. 32 – 48) Арнаудов, Георги. „Бележки към разбирането на понятието стил в музиката от края на ХХ и началото на ХХI век“. В: Българско музикознание, 2013, бр. 3 – 4, с. 182 – 200 Арнаудов, Георги. Множествена естетика в музиката на постмодерността. Минимализъм и процесна музика. Българско музикознание, 2012, бр. 1, с. 52 – 70

Интервюта Георги Арнаудов: „Една културна стратегия… би трябвало да използва благотворното влияние на кризите“ , разговор на Жасмина Тачева с маестро Георги Арнаудов в Public Republic, 2012

Категория:Български композитори Категория:Класически композитори Категория:Възпитаници на Националната музикална академия Категория:Преподаватели в Нов български университет Категория:Родени в София