Тешово

Тѐшово е село в Югозападна България, област Благоевград, община Хаджидимово.

Население

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Общо 187Българи 186Турци - Цигани - Други - Не се самоопределят - Неотговорили -

География

Село Тешово се намира в планински район в историко-географската област Мървашко. Разположено е в Южен Пирин, в източното подножие на връх Свети Петър (1757 m) на 960 m надморска височина и на 25 km югозападно от град Гоце Делчев. Други върхове от север на юг са Свещник – 1975 m, Муторок – 1970 m, Гьоргов гроб -1560 m, Свети Константин – 1750 m, Свети Петър – 1757 m, Чинило – 1417 m.

Землището на Тешово е голямо и силно пресечено. Издигат се много ридове, най-високи от които са Чифлището, Кукла, Караборум, Света Неделя, Вальов камен, Кукул камен и др. Синорът на селото е най-голям от околните села, около 200 km2.

Със своята дива природа, Тешовският синор е дом на най-различни диви животни. В гъстите вековни букови гори бродят диви прасета, сърни, мечки, вълци, лисици, зайци и катерици, язовци и диви котки. По високите върхове Свещник и Муторок са свили гнезда черни орли, сиви картали и соколи. По-ниско живеят глухари, кеклици и яребици. По горното течение на река Мътница и река Буровица има балканска пъстърва.

Ловната дружинка на Тешово се слави с улова на най-големите диви прасета, като същевременно се грижи за дивеча в региона.

Поради специфичното си геогрофско местоположение, чистият въздух и изворната кристална вода, напоследък има огромен интерес от българи и чужденци за закупуване на имоти в селото.

В Тешово има няколко пчелина и се произвежда натурално чист пчелен мед. В зависимост от растителността има няколко вида – акациев, „зайча метла“ и букет. Освен мед, тук се прави и прочутото тешовско саламурено овче сирене.

История В Тешово има запазена средновековна каменна кула, която е обявена за паметник на културата.

През Възраждането Тешово е един от важните центрове на железодобивната индустрия в Мървашко. Тук е имало множество пещи (пехци) и няколко самокова, като последният е спял да работи през 1916 година. В селото е имало и много ковачници (кузни), в които се изработвали различни предмети, коита заедно с изкованото на самоковите желязо на пръти се разнасяли и продавали в Демир Хисар, Сяр, Солун, Зиляхово, Драма, Алистрати, Нигрита, Правища, Кавала, Пазарджик, Пловдив. Към края на XVIII век в Тешово е имало „керхана“ за изливане на гюлета (топ-куршум), които се откарвали във военния арсенал в Правища за доработване.Георгиев, Георги. „Старата железодобивна индустрия в България“. София, 1978, стр. 133 – 135.

С голяма историческа и архитектурна стойност е и църквата „Свети Димитър“, построена през 1843 – 1844 година. Цялото пространство по стените, вътре и вън, е изографисано с многобройни сцени и образи от библейски сказания, от мировия свят и моменти от историческото ни минало. Единствена по рода си в България е сцената „Наказание Владимирово. Воцарение Симеоново“, изобразяваща важно историчско събитие, станало през 893 година.

През 1858 година в селото е разкрито училище с преподаване на гръцки език. От 1873 учителят Иван Попниколов въвежда в училището и църквата българския език. Попниколов учителства в селото до 1880 година.

През XIX век Тешово е голямо село със смесено население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тешево (Téchévo) е посочено като село със 159 домакинства и 65 жители мюсюлмани и 470 българи. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Тетюво като село със 130 български и 23 турски къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 1200 българи християни, 120 турци и 60 цигани. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тешово живеят 1600 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 58 ученици.

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Тешово:

При избухването на Балканската война през 1912 година седем души от Тешово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Никола Киримов – Гоцето от село Тешово организира заедно с Георги Хазнатарски, Тома Радовски и Лазар Кунгалов пренасянето на тялото на убития Яне Сандански от местността Блатата. Гоцето напуска Тешово и известно време работи като ратай в село Пирин, преди да се захване с комитските дела.

Редовни събития Всяка година на 26 октомври (Димитровден) се организира традиционен събор – празник на селото и църквата. От всички краища на България се стичат роднини и потомци на Тешовалии.

А на 29 юни (Петровден) има традиция да се нощува на Беглижките ливади, местност на около 2 часа път пеша от селото. На сутринта се прави курбан за здраве до параклиса „Св. Петър“, който се намира почти на самия едноименен връх и само на 10 минути от Беглижките ливади.

Личности

Родени в Тешово Андон Георгиев Димитров (Мицев, 1877 - след 1943) кюмюрджия с II отделение образование, македоно-одрински опълченец, служил в 3-та рота на 13-а кукушка дружина, на 14 април 1943 година, като жител на Тешово, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Атанас Тешовски (1866 – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО Богомил Янев (р. 1947), български офицер, генерал-майор от МВР Вангел Япов (? – 1891), български хайдутин Васил Шебанчето, български революционер, четник при Филип Цветанов Димитър Шабанов (1920 – 1996), български агроном Иван Попниколов (1853 – 1912), български просветен деец и революционер Никола Киримов, деец на ВМОРО от село Тешово, наричан в организацията Гоцето заради близостта му с Гоце Делчев. Петко Пелтеков, български учител в Баня и Якоруда (1873 – 1888), в Горна Джумая (1888 – 1892), след което е свещеник в Бучино и Бараково, а от 1901 година в Абланица, Ловешко Никола Мечев (1869 - 1938), български хайдутин и революционер от ВМОРО Стоян Шопов (р. 1970), български офицер, бригаден генерал Стою Ат. Свинаров, български хайдутин и революционер, участник с четата на Ильо войвода в Кресненско-Разложкото въстание Трифон Михайлов Тодоров, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 167

Починали в Тешово Георги Рачков (1892 - 1931), български революционер от ВМРО

Литература Пелтеков, Александър. „Тешово“, Второ поправено и допълнено издание, София, 2006, 216 стр.

Външни препратки Сайт за Тешово Сайт за Тешово Село Тешово, по-близо до небето Л. Ик. Музурев от с. Търлис, Драмско, Егейска Македония - „с. Тешово, 28-ий ноемврий, 1897 г.“

Бележки

Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Хаджидимово