Вацлав Херменгилд Шкорпил (1858 – 1923) (, известен като Херман Шкорпил) е чешко-български археолог и музеен деец, геолог, ботаник, архитект, библиотекар, а заедно с братята си Карел и Владислав е сред създателите на българската археологическа наука и музейно дело.

Биография Роден е на 8 февруари 1858 г. в гр. Високе Мито, Източна Чехия, тогава в Австрийската империя. Получава средно образование в гр. Хрудим и Пардубице, дипломира се в Техническия университет в Прага и Лайпцигския университет.

Пристига в България през 1879 година. От 1 септември 1880 г. е назначен за учител в Пловдивската мъжка гимназия. От 1 септември 1881 до 1 септември 1886 г. учителства в мъжката гимназия в Сливен. На 1 септември 1894 г. е назначен за учител в Класическата гимназия в София, а между 1894 и 1900 г. преподава отново в мъжката гимназия в Пловдив. Между 1900 и 1904 г. е учител в Русе, а след това до 1906 г. – във Варна. Уредник е на Варненския археологически музей (1906 – 1921) и председател на Варненското археологическо дружество.

Херман Шкорпил е редовен член на Руския императорски археологически институт в Цариград, на Българския археологичен институт. Дописен член е на Германския археологичен институт в Берлин, на Австрийския археологичен институт във Виена, на Природо-изпитателното дружество в Петроград и почетен член на музея във Високо Мито.

Автор е на първата геоложка карта на Южна България (Източна Румелия, 1882), на изследвания и трудове в областта на историята, географията, геологията и др. Основава музей в Сливен (1884) и естественоисторически музей в Русе (1902).

Умира на 25 юни 1923 година във Варна. Погребан е край останките на раннохристиянската базилика в местността Джанавара (от турски: Зверилника) до Аспарухово, Варна.

Почит В чест на братята археолози Карел и Херман Шкорпил са наименувани улицата („Братя Шкорпил“) във Варна (където е запазена къщата им) която вече не е семейна собственост. Улици с тяхното име има и в Пловдив и Шумен и в квартал „Надежда IV“ в София (). На тях е кръстено и варненското село Шкорпиловци.

Трудове Доисторiческие памятники Болгарiи. Зап. Импер. Одесскаго Обща исторiи и древностей. Т. XIX, 1896 Няколко бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия. Пловдив, 1885 Спомен за Сливен и манастирите му. Исторически бележки Български надписи от Ямбол. Периодическо списание, 1887, XXXI-XXXII, стр. 523 Antike Inschriften aus Bulgarien. Arch.-Epigr. Mitteil т. XV (67 надписа); т. XV, 2 (118 надписа) и т. XVII, 2 (132 надписа) Altbulgarische Inschriften. Arch.-Epigr. Mitteil т. XIX, 2 Паметници на град Одесос и Варна. Отчет на Варненската мъжка гимназия. 1897 г. Надписи от първите християнски времена и няколко думи за Абоба. Годишен отчет на Варненската мъжка гимназия. 1897 г. Първата българска столица до Абоба. Отчет на Варненската гимназия. 1901 г. Първобитните люде в България. Пловдив, 1906 г. Могили. Пловдив, 1898 г. (Заедно с Карел Шкорпил) Паметници из Българско. Сакар планина. София, 1888 г. (заедно с Карел Шкорпил) Предисториеските селища. В: Опис на старините по течението на р. Русенски Лом: Материали за археологическа карта на България, стр. 59 – 74. 1914 г. Средновековни черкви и гробници. СбНУ II Черноморското крайбрежие и съседните презбалкански страни в южна България. СбНУ III и IV Североизточна България в географско и археологическо отношение. СбНУ VII и VIII Старовремски надписи из разни краища от България. СбНУ VII и VIII Походът на Владислав през България в 1444 г. и битката при Варна. В: Известия на Варненското археологическо дружество I Римският водопровод във Варна. В: Известия на Варненското археологическо дружество II Турските укрепления във Варна. В: Известия на Варненското археологическо дружество II Одесос и Варна. В: Известия на Варненското археологическо дружество III Преслав. В: Известия на Варненското археологическо дружество III Неизвестно писмо (руни) и крайбрежни насипи. В: Известия на Варненското археологическо дружество IV Милиарни стълбове в Русе. В: Известия на Варненското археологическо дружество V Балчик. В: Известия на Варненското археологическо дружество V Археологически бележки от Странджа планина. В: Известия на Софийското археологическо дружество III Кражски явления (подземни рѣки, пещери и извори). Пловдив, 1900 г. (Заедно с Карел Шкорпил) География и статистика на Княжество България. Пловдив, 1892 г. (заедно с Карел Шкорпил) Двадесет-годишната дейност на Варненското археологическо дружество. В: Известия на Варненското археологическо дружество VII. (заедно с Карел Шкорпил)

Източници

Външни препратки Шкорпил, В., Шкорпил, К. Паметници из Българско. Т. I. Тракия. София, 1888 Шкорпил, Х., Шкорпил, К. География и статистика на Княжество България. Пловдив, 1892 – учебник за гимназиите Шкорпил, Г. Доисторические памятники Болгарии. Одесса, 1896 Печат на княз Михаил-Борис, ИВАД, VII/1921 Раннохристиянска църква в местността Джанавара, pravoslavieto.com

Категория:Български археолози Категория:Чешки археолози Категория:Български картографи Категория:Чешки картографи Категория:Български геолози Категория:Български музейни дейци Категория:Български библиотекари Категория:Български учители Категория:Възпитаници на Чешкото висше техническо училище в Прага Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет Категория:Чехи в България Категория:Плисковчани Категория:Родени във Високе Мито Категория:Починали във Варна Категория:Профилирана природо-математическа гимназия „Добри Чинтулов“ Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ Категория:Археолози от 20 век