„Бел Ами“ е вторият роман на Ги дьо Мопасан, публикуван през 1885. В него се разказва историята на журналиста Жорж Дюроа, който от дребен репортер се издига до депутат и политик, възползвайки се от своята хубава външност, прелъстяваща жените. В нея се развива темата за разпада на нравите в Париж през XIX век. В сюжета на романа е интерпретиран и мотивът, характерен за реалистичния роман, за преминаването от по-ниско към по-високо стъпало, за изкачването по стълбицата на общественото положение, като заедно с това се преплита и мотивът на прелъстяването. Новелата „Бел Ами“ („Красив приятел") – разглежда естествен път за обществено издигане чрез ползване на дами от тогавашното френско общество.
В романа почти не присъства авторът. Има поява на нов герой, който иска на всяка цена да завладее Париж.
Творческа история на творбата През 1880 г. Мопасан работи като хроникьор в два парижки вестника, пише поезия и новели и от три години мечтае да създаде роман. Един от неговите весели приятели – Хари Алис – споделя, че замисълът е бил нахвърлян за приказка в наетата лятна къща в Сартувил край реката, в спомени за репортерския труд и разнообразни случки. Повечето от персонажите имат прототипове в журналистически среди. Сред писателските среди се твърди, че в образа на Бел Ами може да се открие подофицер, обичан от читателките на вестник „Жил Блас“ – Рьоне Мезбоа, барон Тусен. Имал е репутация на използвач, на човек, който е умеел да използва жените да пишат вместо него. Едно от изданията на романа е посвещение на г-жа Б. „С почит от самия Бел Ами“, Ги дьо Мопасан.
„Сред очерците, които Мопасан печата през първата половина на 80-те години на страниците на вестниците „Голоа” и „Жил Блас”, особено впечатление прави „Мъжът проститутка”, който с основание може да се смята за идейно ядро на романа. В него писателят е скицирал профила на един нов социалнопсихологически тип, станал особено популярен в годините след Френско-пруската война. Той е безскрупулен и аморален, готов е на всякакви безпринципни постъпки и съглашателства в името на личното облагодетелстване и преуспяване. В чисто литературен план Жорж Дюроа на Мопасан има предшественици в лицето на Балзаковите герои Йожен дьо Растиняк и Люсиен Шардон, както и на Флоберовия Фредерик Моро от „Възпитание на чувствата”. Общото в този социално разпознаваем тип от онази епоха е в желанието на младия провинциалист, отишъл в Париж, да си пробие път в обществото. Но единият от Балзаковите герои наистина успява, докато другият се проваля и загива. На героя на Флобер пък липсва необходимата духовна енергия, за да преуспее. В лицето на Жорж Дюроа Мопасан показва новия тип безскрупулен авантюрист, когото всяко издигане по социалната стълбива зарежда с енергия. Финалът на романа, възпроизвеждащ сватбата на героя за една от дъщерите на г-н Валтер, е своеобразна реплика спрямо финала на „Дядо Горио” от Балзак, където Йожен дьо Растиняк отправя своето предизвикателство към Париж. Така е и с Жорж Дюроа – той не е достигнал върха на своите амбиции, а само се е качил на трамплина, откъдето ще направи нов, още по-зашеметяващ скок към върховете на обществото.”Хаджикосев, Симеон. „Ги дьо Мопасан”. Западноевропейска литература, част пета. София: Сиела, 2009, 489 стр.
Персонажи • Жорж Дюроа (Бел Ами) – бивш войник, журналист и кариерист; просперира в обществото, обсипвайки с „любов” жените на властимащите мъже; прякорът му е даден от Лорен дьо Марел
• Шарл Форестие – приятел на Дюроа от армията; журналист; умира млад, все още неосъществил всичките си мечти
• Мадлен Форестие – съпругата на Шарл, а по-късно и на Жорж; тя помага на своите съпрузи да пишат статиите си и има много връзки в буржоазните среди
• Ларош Матьо – любовник на Мадлен Форестие; депутат, по-късно става министър-председател, но връзката му с Мадлен излиза наяве и той губи доверието на всички
• граф дьо Водрек – заможен граф, с неясни връзки с Мадлен Форестие, завещава ѝ всичко, което притежава, но половината от завещаното присвоява Жорж Дюроа
• Клотилд дьо Марел – приятелка на Шарл Форестие, чийто съпруг отсъства за дълги периоди от време; основната любовница на Жорж Дюроа
• Лорен дьо Марел – младата дъщеря на Клотилд; тя дава прякора Бел Ами на Жорж Дюроа
• Жак Ривал – хроникьор; за кратко помага на Жорж Дюроа
• Норбер дьо Варен – стар, самотен и уморен поет, без жена и деца; отваря очите на Жорж Дюроа за света и смисъла на живота
• господин Валтер – евреин; собственик и главен редактор на „Ла ви франсез”
• госпожа Виржини Валтер – съпруга на господин Валтер и майка на две дъщери; приема религията на съпруга си в знак на нейната любов към него; и тя става любовница на Жорж Дюроа
• Сюзан Валтер – дъщеря на господин и госпожа Валтер; омъжва се за Жорж Дюроа
• Рейчъл – проститутка, към която Жорж Дюроа се обръща по време на финансова криза
Сюжет на романа Преди да се появи в Париж, Жорж Дюроа служи като подофицер в окупационните части две години в Африка. Той се връща назад в безгрижните си спомени с носталгия. Сега в големия френски град положението е друг. Сега няма араби, които да ограбва заради положението си, няма кого да убива, ако се съпротивлява. Сега е принуден да работи на железниците за пари, с които едвам се облича, храни се в евтини ресторанти и може да си позволи само една бира. Нищо повече. Мизерният живот го принуждава да бъде пестелив. Но целият лукс, който се явява пред очите му, когато се разхожда по парижките улици – заможните хора, напълнили с глъч френските ресторанти и кафенета, изпълват Жорж Дюроа с неистова завист и омраза, ругае ги, мисли им най-лошото.
И макар в Париж да не използва средствата, с които в Африка е успявал да спечели пари, Жорж има в себе си едно ефикасно оръжие, което ще му пробива път непрекъснато – мъжествената му привлекателност. Още при първата му разходка по здрачените улици Мопасан ни обръща внимание на това как неговият герой събира погледите на жените и описва красноречиво външния му вид: „Въпреки своя евтин костюм, той запазваше известна външна елегантност, макар и малко шаблонна. Висок, с хубаво телосложение, рус, с малко кестеняв оттенък на къдравите му коси, сресани на път през средата, разкошни мустаци, с ясно сини очи с малки зеници, той наподобяваше герой на булеварден роман.”Мопасан, Ги дьо. Бел Ами. Прев: Димитър Бабев, София: Народна култура, 1919, I глава, I част
Още в първите страници на романа Жорж Дюроа все още е сам, няма кой да застане зад гърба му. Той може да разчита на харизмата и чара си само сред проститутките на „Фоли Бержер”. Но съвсем скоро ще си намери приятели, които ще му отворят очите за възможностите на този завиден капитал. Първият от тях е бивш колега от армията – Шарл Форестие, когото среща случайно на улицата и който възкликва: „Наистина, любезни мой, знаеш ли, че ти имаш успех сред жените? Това не трябва да се пренебрегва. С това може да се отиде далеч”Мопасан, Ги дьо. Бел Ами. Прев: Димитър Бабев, София: Народна култура, 1919, I глава, I част.
„Шарл Форестие е всъщност човекът, който въвежда Жорж Дюроа в кръга на преуспелите парижани. Самият той е журналист, ръководи политическия отдел в не особено популярния, но влиятелен вестник „Ла ви франсез”. Изданието е тясно обвързано с властта – направлявано от депутат, то се поставя в услуга на личните интереси на група парламентаристи и министри. Форестие назначава стария си приятел на репортерска длъжност въпреки неговата очевидна неподготвеност за такава работа. И пак той му проправя път към жена си, а чрез нея и до цяла серия заможни и влиятелни съпруги и дъщери на важни личности, които Дюроа ще покорява една по една, за да се издигне чрез тях до най-високите етажи на френската обществена йерархия. Мадлен Форестие ще напише първите му журналисически материали, които ще му помогнат да си създаде име в новата професия. Нейната сродница Клотилд дьо Марел ще му стане постоянна любовница, а съпругата на самия господин Валтер, който е директор на „Ла ви франсез”, също ще бъде прелъстена и изоставена, този път заради дъщеря ѝ Сюзан. Междувременно Дюроа ще сключи граждански брак с Мадлен веднага след смъртта на Шарл Форестие, ще се обогати от нейното състояние и скоро след това ще я захвърли, за да се ожени в църква за младата г-ца Валтер – не толкова заради свежата ѝ младост, а защото го привличат неудържимо зестрата и наследството ѝ. Баща ѝ наскоро е придобил милиони и се е превърнал в един от най-заможните хора във Франция.
С тази триумфална сватба завършва романът. Дюроа най-сетне е достигнал до най-високото стъпало на съвременното общество. Оттам той оглежда Париж с чувството на победител, но походът му към върховете още не е приключил. Сега пред него е Камарата на депутатите. Това, което предстои, е влизането на героя в голямата политика, а това означава, че ще навлезе в най-неконтролирания грабеж – един ход, който вече може да се остави на въображението на читателя.”Шурбанов, Александър. „Бел Ами”. Литература за десети клас, София: Просвета, 2001, стр.166
Образът на Дюроа и порочният свят, в който живее Жорж Дюроа се появява във Франция веднага след всички мародерства, които е извършвал в далечната Африка, тоест съвестта му вече е нечиста – той няма да се спре да извърши предателство, измама, интрига, ако знае, че това са прекрасни възможности да му донесат лична изгода. Има умението да се сближава с всеки, който би могъл да му е полезен, да го употреби в най-голяма степен и когато му стане неполезен, да го захвърли като ненужен предмет. Дюроа не подбира – това е начинът, по който процедира с всички, но най-вече с жените, които са средството, с което си проправя път към високите места в обществената йерархия. Егоизмът му, видян в подобен план, е абсолютен. Това го превръща в студен, безчувствен човек, който не се интересува от преживяванията на заобикалящите го, и някак „стратегически” пресметлив. Дори когато го виждаме в която и да е от любовните сцени, той преценява всяка своя дума и ласка, подбира ги, третира жената като предмет, с който ще си послужи за своите користни цели. Александър Шурбанов много точно изразява позицията си, че именно тази негова „опустошена същност и това изцяло режисирано поведение осигуряват успех на всичките му начинания”Шурбанов, Александър. „Бел Ами”. Литература за десети клас, София: Просвета, 2001, стр.167. Терминът „мъж проститутка”, въведен в споменатия вече очерк на писателя, му приляга напълно – той е такъв и в по-обобщения, и в по-тесния смисъл на думата.
В цялостното поведение на Дюроа се забелязва завист и омраза към богатите. Той винаги остава недоволен, каквото и да придобие. Комплексира се от това, че има много по-успели хора от него. Това го амбицира да им покаже, че може да ги надмине, защото не е по-глупав от тях, тоест да им покаже, че ги превъзхожда.
Именно неутолимата му жажда за напредък, просперитет и завоевание отключва у героя жестокостта и насилието. Неговите мечти са свързани с унижението на низшестоящите, опозоряването им; Дюроа иска да отнеме както жените, така и децата им, а чрез тях да присвои и имуществото им. Точно така ще направи с Мадлен Форестие, със семейство дьо Марел, с Валтерови. Дори сватбата с младата Сюзан трябва да служи за удар срещу нейните родители: „Той нежно я обгърна през кръста; тя го слушаше най-внимателно, с разтуптяно сърце. Жорж усети в себе си омразна злоба против тях. Но той имаше вече дъщеря им и те сега ще видят…”Мопасан, Ги дьо. Бел Ами. Прев: Димитър Бабев, София: Народна култура, 1919, IX глава, II част
Жорж Дюроа е склонен дори да си отмъщава на мъртвите, като очерня тяхната памет и се гаври с всичко останало след тях. Така се държи и спрямо Шарл Форестие, а именно той му подава ръка като приятел, без чиято помощ едва ли Бел ами би могъл да си осигури място сред обществото, с което сега се разпорежда. С жените от тази среда започва да се отнася тиранично от момента, в който си е осигурил власт над тях. Способен е даже да ги малтретира физически.