Нобеловата награда за химия () се присъжда ежегодно от Кралската шведска академия на науките на учени в разни области на химията.

Тя е сред 5-те Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел.

Списък на лауреатите 1900 – 1909 ГодинаИмеТема1901Якоб Хендрик Вант Хоф„В знак на признание за огромното значение на откриването на законите за химичната динамика и осмотичното налягане в разтворите“.1902Херман Емил Фишер„За експериментите му в областта на синтеза на вещества със захаридни и пуринони групи“.1903Сванте Август Арениус„Премията се присъжда в знак на признание за особеното значение на неговата теория на електролитната дисоциация за развитието на химията“.1904Сър Уилям Рамзи„В знак на признание за откритите от него инертни газове в атмосферата и определянето на техните места в периодичната система“.1905Адолф фон Байер„За приноса му в развитието на органичната химия и химичната промишленост, благодарение на неговите изследвания в областта на органичните оцветители и хидроароматните съединения“.1906Анри Моасан„За изолирането на елемента флуор и за въвеждането в лабораторната и промишлената практика на електрическата пещ, носеща неговото име“.1907Едуард Бухнер„За проведената научноизследователска работа в областта на биохимията и откритието на извънклетъчната ферментация“.1908Ърнест Ръдърфорд„За проведените от него изследвания в областта на радиоактивния разпад на елементите в химията на радиоактивните вещества“.1909Вилхелм Оствалд„В знак на признателност за работата му по катализата, а също и за изследването на основните принципи за регулиране на химичното равновесие и скоростта на реакциите“.

1910 – 1919 ГодинаИмеТема1910Ото Валах„Заради достиженията за развитието на органичната химия и химическата промишленост, както и за пионерския му труд в областта на алициклените съединения“.1911Мария Кюри„За откриването на елементите радий и полоний, за изолирането на радия и изучаването на природата на този забележителен елемент“.1912Виктор Гриняр„За откриването на гриняровия реактив, способствал развитието на органичната химия“.Пол Сабатие„За метода на хидрогениране на органичните съединения в присъствието на финодиспергирани метали, рязко стимулирал развитието на органичната химия“.1913Алфред Вернер„За изучаването природата на връзките между атомите в неорганичните молекули“.1914Теодор Ричардс„За точното определяне атомната маса на повечето химични елементи“.1915Рихард Вилщетер„За изследването на растителните пигменти и най-вече на хлорофила“.1916Не се присъжда награда.1917Не се присъжда награда.1918Фриц Хабер„За синтеза на амоняка от съставните му елементи“.1919Не се присъжда награда.

1920 – 1929 ГодинаИмеТема1920Валтер Нернст„В знак на признание за неговата работа по термодинамиката“.1921Фредерик Соди„За приноса му в химията на радиоактивните вещества и за изследването на произхода и природата на изотопите“.1922Франсис Астън„За отриването на голям брой изотопи на нерадиоактивни елементи, с помощта на изобретения от него мас-спектрометър, както и за формулирането на правилото за целочисленост“.1923Фриц Прегл„За изобретяването на метода за микроанализ на органичните вещества“.1924Не се присъжда награда.1925Рихард Зигмонди„За установяването на хетерогенната природа на колоидните разтвори и за разработените в тази насока методи, имащи фундаментално значение за колоидната химия“.1926Теодор Сведберг„За неговата работа в областта на дисперсните системи“.1927Хайнрих Виланд„За изследването на жлъчната киселина и сходните ѝ вещества“.1928Адолф Виндаус„За работата му по изучаването строежа на стеролите и тяхната връзка с витамините“.1929Артър Хардън и Ханс фон Ойлер-Келпин„За техните изследвания върху захарната ферментация и ферментните ензими“.

1930 – 1939 ГодинаИмеТема1930Ханс Фишер„За изследванията му върху хемина и хлорофила и особено за синтеза на хемина“.1931Карл Бош и Фридрих Бергиус„Заслуга за въвеждането и развитието на химичните технологии с високо налягане“.1932Ървинг Лангмюр„За откритията и изследванията в областта на химията на повърхностните явления“.1933Не се присъжда награда.1934Харолд Юри„За откриването на тежкия водород – деутерий, използван за получаването на тежка вода, както и като индикатор на биохимичните реакции в живите тъкани“.1935Фредерик Жолио-Кюри и Ирен Жолио-Кюри„За техния синтез на нови радиоактивни елементи“.1936Петер Дебай„За приноса му в разгадаването на молекулната структура в хода на изследванията на диполния момент и дифракциите на рентгенови лъчи и електрони в газ“.1937Уолтър Хауърт„За изследванията върху въглехидратите и витамин C“.Паул Карер„За изследването на каротиноидите и флавините, а също и за изучаването на витамините А и B2“.1938Рихард Кун„В знак на признание за трудовете му върху каротиноидите и витамините“.1939Адолф Бутенант„За работата му върху половите хормони“.Леополд Ружичка„За работата му върху полиметилените и висшите терпени“.

1940 – 1949 ГодинаИмеТема1940Не се присъжда награда.1941Не се присъжда награда.1942Не се присъжда награда.1943Георг фон Хевеши„За работата му по използването на изотопи като индикатори в изучаването на химичните процеси“.1944Ото Хан„За откритието му на ядреното делене на атомите“.1945Артури Виртанен„За неговите изследвания и научни достижения в областта на селското стопанство и химията на хранителните вещества, и най-вече метода за консервация на фураж“.1946Джеймс Съмнър„За откриване на явлението ензимна кристализация“.Джон Хауърд Нортроп и Уендъл Стенли„За получаването на вирусни белтъци в чист вид“.1947Робърт Робинсън„За изследването на растителните продукти – и особено на алкалоидите“.1948Арне Тиселиус„За изследването на електрофорезата и адсорбционния анализ, и най-вече за неговото окритие, свързано с комплексната природа на белтъците в кръвната плазма“.1949Уилям Джиок„За приноса му в химичната термодинамика, особено в тази нейна област, която изучава поведението на веществата при екстремно ниски температури“.

1950 – 1959 ГодинаИмеТема1950Ото Дилс и Курт Алдер„За откриването на диеновия синтез (реакция на Дилс-Алдер)“.1951Едуин Макмилан и Глен Сийбърг„За техните открития в областта на химията на трансурановите елементи“.1952Арчър Мартин и Ричард Синг„За откриването на метода разпределителна хроматография“.1953Херман Щаудингер„За изследванията в областта на химията на високомолекулните съединения“.1954Лайнъс Полинг„За изследването природата на химичната връзка и нейното приложение за определянето структурата на съединенията“.1955Винсент дю Виньо„За работата му с биологично-активни съединения и преди всичко за първия осъществен синтез на полипептиден хормон“.1956Сирил Хиншълуд и Николай Семьонов„За изследването механизма на химичната реакция“.1957Александър Тод„За работата му върху нуклеотидите и нуклуотидните коензими“.1958Фредерик Сангър„За определянето структурата на белтъците и особено на инсулина“.1959Ярослав Хейровски„За откриването и развитието на полярографските методи на анализ“.

1960 – 1969 ГодинаИмеТема1960Уилърд Либи„За въвеждането на метода за радиовъглеродно датиране в археологията, геологията, геофизиката, както и в други научни области“.1961Мелвин Калвин„За изследване усвояването на въглероден диоксид от растенията“.1962Макс Перуц и Джон Кендрю„За изследване структурата на глобуларните белтъци“.1963Карл Циглер и Джулио Ната„За откриване на изотактния полипропилен“.1964Дороти Кроуфут Ходжкин„За определяне структурата на биологично активни вещества с помощта на рентгенови лъчи“.1965Робърт Бърнс Удуърд„За огромния принос в изкуството на органичния синтез“.1966Робърт Мъликен„За фундаменталния му труд върху химичните връзки и електронната структура на молекулите, проведена с помощта на ММО“.1967Манфред Айген„За изследването на свръхбързи химични реакции, стимулирани чрез нарушаване на равновесието с кратки енергийни импулси“.Роналд Нориш и Джордж Портър„За проведеното от тях изследване на свръхбързи химични реакции, с помощта на смущение в молекулното равновесие чрез множество кратки импулси“.1968Ларс Онсагер„За откриване принципа на реципрочност в необратимите процеси, имащ съществено значение за термодинамиката на тези процеси“.1969Дерек Бартън и Од Хасъл„За техния принос в развитието на конформационната концепция и нейното приложение в химията“.

1970 – 1979 ГодинаИмеТема1970Луи Лелоар„За откриване на първия захарен нуклеотид и изследването на неговата функция да се превръща в захар и в биосинтезата на сложни въглехидрати“.1971Герхард Херцберг„За неговия принос в разгадаването на електронната структура и строеж на молекулите и особено на свободните радикали“.1972Кристиан Анфинсен„За работата му по изследването на рибонуклеазата“.Станфорд Мур и Уилям Стайн„За приноса им в изясняването на връзката между химичната структура и каталитичното действие на активния център в рибонуклеазната молекула“.1973Ернст Ото Фишер и Джефри Уилкинсън„За новаторската им работа в областта на химията на органометалните съединения“.1974Пол Флори„За фундаменталните достижения в теорията и практиката на макромолекулната физикохимия“.1975Джон Корнфорт„За изследване стереохимията на ензимно катализираните реакции“.Владимир Прелог„За изследванията му в областта на стереохимията на органичните молекули и реакции“.1976Уилям Липскъм„За неговото изследване структурата на бораните, изясняващо проблемите на химичната връзка“.1977Иля Пригожин„За приноси в неравновесната термодинамика и по-специално за теорията на дисипативните структури“.1978Питър Мичъл„За приноса му в разгадаването на процесите с пренос на биологична енергия, извършено благодарение на неговата хемиосмотична теория“.1979Хърбърт Браун и Георг Витиг„За разработката на нови методи за органичния синтез на сложни бор- и фосфорсъдържащи съединения“.

1980 – 1989 ГодинаИмеТема1980Пол Бърг„За фундаменталните изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК“.Уолтър Гилбърт и Фредерик Сангър„За приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини“.1981Кеничи Фукуи и Роалд Хофман„За разработването на теорията за протичането на химичните реакции“.1982Аарон Клуг„За разработването на метода на кристалографската електронна микроскопия и изясняването структурата на комплексите нуклеинова киселина – белтък“.1983Хенри Таубе„За изучаване механизма на реакциите с пренос на електрон, особено при комплексите с метали“.1984Робърт Мерифийлд„За предложената методология за химичен синтез на пептиди върху твърдофазни матрици“.1985Хърбърт Хауптман и Джеръм Карл„За техните отличителни достижения в разработването на директен метод за разшифроване на кристалните структури“.1986Дъдли Хършбак, Ли Юан Цъ и Джон Полани„За приноса им в изучаването на динамиката на елементарните химични процеси“.1987Доналд Крам, Жан-Мари Лен и Чарлз Педерсън„За разработването и прилагането на молекули със структурно-специфични взаимодействия с висока избирателност (технология домакин-гост)“.1988Йохан Дайзенхофер, Роберт Хубер и Хартмут Михел„За определянето на тримерната структура на реакционния център при фотосинтезата“.1989Сидни Олтман и Томас Чек„За откриване на каталитичните свойства на РНК“.

1990 – 1999