Борѐшница (, Палестра, до 1926 година Μπορέσνιτσα, Боресница) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География Селото е разположено на 620 m надморска височина в Леринското поле, на 10 km източно от демовия център Лерин (Флорина) на Голема река (Росенска), приток на река Сакулева. Землището на селото е 9 km2.
История В Османската империя В XIX век Борешница е българско село в Леринска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Борешница (Boréchnitza) е посочено като село в Леринска каза със 150 домакинства с 375 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Борешница има 348 жители българи. В българското училище в Борешница в 1897 – 1898 година преподава революционерът Атанас Шишков от Пътеле.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Борешница е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 43 къщи.
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Борешница (Borechnitza) има 344 жители, всичките българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
След 1900 година се засилва емиграцията на жителите на Борешница в Америка, предимно в САЩ. Според българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година 28 души от селото са заминали на работа в Америка. През първите месеци на 1905 година е установено заминаването още 9 души.Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 314, 397.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Борешница (Μπορέσνιτσα), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 306 схизматици.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Борешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по силата на Ньойския договор. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Борешница има 40 къщи славяни християни. В 1926 година е прекръстено на Палестра. Селото не пострадва силно по време на Гръцката гражданска война и само 5 семейства се изселват в Югославия и няколко души в другите социалистически страни. След войната се засилва емиграцията отвъд океана особено в Австралия.
Жителите традиционно се занимават с производство на тютюн, като е развито лозарството и скотовъдството.
В Борешница има две църкви – „Свети Пророк Илия“, на чийто храмов празник е и селският събор, и „Свети Йоан Богослов“.Официален сайт на бившия дем Вощарани.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Борешница на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Росенска река Ρεσαύσκα Мегало Рема Μεγάλο Ρέμα реката, минаваща през Борешница, ляв приток на Сакулева
Личности
Родени в Борешница Атанас Попов (1871 – 1925), български революционер Георги Баничотов – Перикли (? – 25 юни 1947), гръцки комунист, екзекутиран в Лерин Йоанис Воскопулос (р. 1957), гръцки политик, кмет на Лерин Христо Николов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина
Други Павлос Филипов Воскопулос (р. 1964), гръцки политик, деец на партия Виножито, по произход от Борешница
Външни препратки Диалектни текстове от Борешница и Арменохор в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 114 – 144. Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.
Бележки
Категория:Села в дем Лерин