Спиридон (Спиро) Константинов ГулабчевИмето му се среща и като Гулапчев. е български общественик от края на XIX – началото на XX век, „колоритен политически деец, публицист и издател“, радетел за нов, фонетичен правопис на българския книжовен език, основател на сиромахомилството един от първите идеолози на анархизма в България.
Биография Младежки години
Гулабчев е роден в големия македонски български град Лерин (днес Флорина, Гърция) на 12 юни 1856 година (два дни преди бъдещия му основен критик Димитър Благоев) в семейството на Екатерина и свещеник Константин Гулабчев, председател на българската община в Лерин. Брат е на просветните дейци Илия Гулабчев и Димитър Гулабчев. Учи в българското училище в Цариград и Одрин заедно с Димитър Благоев, където учител им е Петко Славейков. След това Гулабчев продължава обучението си в Пловдив.
В 1870 година Спиро Гулабчев става учител в леринското село Горно Неволяни, като в училището въвежда взаимоучителния метод и преподава и на гръцки, и на български. Ученикът му Наум Христов си спомня:
През есента на 1871 година след обявяването на схизмата върху Българската екзархия и съответно върху баща му поп Константин, Спиро Гулабчев е принуден да напусне Неволяни и заминава за Пловдив при своя роднина владиката Панарет.
В 1877 година заминава за Русия, където две години учи в Духовната академия в Москва, след това право в Московския университет, а от 1881 година филология в Историко-филологическия факултет на Киевския университет – първоначално като стипендиант на Източна Румелия, а след Съединението – на Княжество България.
В Русия Гулабчев се описва като
В писмо до екзарх Йосиф I Български, с което моли за финансова помощ за баща си поп Константин, Гулабчев се нарича „Покорнио Ви Българин из Лерин“.
В Русия Гулабчев попада под влияние на народническите идеи и контактува с тайни народнически групи. В 1883 година в Киев Гулабчев основава българското студентско дружество „Приятелска дружина за унапредване на българщината в Македония“. В Киев започва и своята обществена и издателска дейност, като издава няколко брошури, съдържащи художествени произведения или посветени на естествено научни и селскостопански въпроси. В 1885 година издава разказа „Дядо Стоян“ с предговор „Няколко думи върху някои работи от българското правописание“, в който развива идеите си за фонетичен правопис на българския език, който да е по-достъпен за народа и сиромасите. Поддържа кореспонденция с Тодор Влайков, който му изпраща стихове за публикация.
При завръщането му от зимната ваканция през 1886 година е заловен в Одеското пристанище да пренася нелегална революционна литература в куфари с двойни дъна, изключен е от университета, съден е и затворен. След застъпничество от страна на Българската екзархия и българското правителство, Гулабчев е спасен от заточение в Сибир и е освободен и екстерниран в България през 1886 година.
Учител и водач на сиромахомилството (1887 – 1890)
В България Гулабчев преподава в Габровската (1 януари 1887 – 1 март 1888 г.), Варненската (1888) и Търновската гимназия (учебната 1888 – 1889 година). Гулабчев попада в социалистическа среда в Габровската гимназия. Там той организира таен кръжок, но работата му като учител в гимназията завършва с бунта на учениците в 1888 година, скоро след който Гулабчев е преместен във Варненската гимназия. Спиро Гулабчев предвижда, след разпръскването на бунта, учениците да издадат брошура за Габровския ученически бунт, който план така и не се осъществява. Във Варна основава просветното дружество „Капка“.
В този период Гулабчев поставя основите на българския вариант на народничеството – сиромахомилството като основава в Габрово, Севлиево и други градове така наречените „Приятелски дружини“, които имат предимно пропагандни и просветни цели, но са основани на строго конспиративни начала. Димитър Благоев, на когото се дължи най-пълното описание на сиромахомилската идеология, и който е в конфликт с Гулабчев пише:
Според Благоев, Гулабчев смятал, че личното приятелство пречи на пълната преданост на работата и обвива в конспиративност сиромахомилските организации. Приемането на членове в тях става, както и събранията им, става при тайнственост, която цели да въздейства на оглашените. Според Благоев така Гулабчев осъществявал желанието си всички да му се подчиняват и да му се доверяват напълно. Гулабчев също така води война против естетиката, лукса и разкоша. Сиромахилската програма включва милост, състрадание към сиромасите и война против модата и особено против женската мода, несъгласие с разходи за висше образование, докато народът тъне в бедност и т.н. Въвежда модата да се ходи без вратовръзка, с вдигната яка и запретнати крачоли, популярна сред ранните социалисти в България. Според него и следването във висши учебни заведения е „безнравствено“. Общественият идеал на Гулабчев, според Благоев, е потребителният комунизъм, като мечтае за образуване на комуна от избрани негови последователи, а любимите му теми са себеотричането и еманципацията на жените. Тайнствеността, с която Гулабчев обгръща себе си и възгледите си привлича симпатиите на младежта и придава обаяние на речите му. През лятото на 1889 г. на сиромахомилска сбирка в Севлиево на въпроса „Кое най-много ни тежи?“ Гулабчев отговаря:
Сиромахомилските организации са ползвали и тайни азбуки, съществували в социалистическите организации и след 1891 г., както това се разбира от публикуваните във вестник „Свобода“ полицейски разкрития, в които са изнесени писани от Гулабчев инструкции като тази „Да се приемат общи букви между учениците и тука, както и общи знакове“.
През август 1887 година Гулабчев на път за Габрово, където е учител, минава през Казанлък и пропагандира сиромахомилските идеи. Казанлъчанинът Константин Бозвелиев пише в спомените си:
Търновският ученик на Гулабчев Сава Събев пише в спомените си:
От 17 до 20 юли 1889 година Гулабчев участва на Габровското социалистическо събрание, на което присъстват 11 – 12 души. Според Андрея Конов Гулабчев, макар и по убеждения анархист – социалист, е ръководна личност на събранието и се солидаризира с другите в предприемане на литературното движение. На конференцията е решено да се купи печатница, която да издава литературни произведения, преводни и оригинални „за събуждане на българския народ“. Влиянието на Гулабчев е видно в Правилата, които събранието приема – въпросите да се решават „по убедителност“, а не с мнозинство и правописът на печатаните книги да е фонетичен. Според някои източници Гулабчев е организаторНайденов, Данчо. Наш път, 1952, стр. 401. или ръководителИзвестия на института по история на БКП, том 45, БКП, 1981, стр. 464, 465. на събранието. По време на Габровското социалистическо събрание се създава първата социалистическа печатница в Русе.
„Един оглед по етнографията на Македония“
В 1887 година Гулабчев издава книгата „Един оглед по етнографията на Македония“, в която подобно на лозарите, настоява за приближаване на българския книжовен език до западните народни говори
В този си труд Гулабчев разобличава гръцките фалшификации на истината за националната принадлежност на македонското население:
Както и опитите на сръбската пропаганда да наложи лъжата за някакво местно славянско население, различно от българското и предрича появата на македонизма:
Гулабчев стига до заключението, че
Гулабчев, повлиян от идеите на украинския федералист професор Михайло Драгоманов, смята, че териториалните проблеми на Балканите и особено Македонският въпрос могат да се решат чрез създаването на Балканска федерация.
„Скоро-печатницата на Спиро Гулабчев“ (1890 – 1905) Уволнен за своята дейност като водач на сиромахомилското движение, през 1890 година Гулабчев се установява в Русе, където със средствата на социалистическите кръжоци открива печатница. Според Бозвелиев Гулабчев предлага на социалистическите организации да вземат участие в изкупуването на взетата на кредит печатница и те го правят, като само казанлъшката организация внася на Гулабчев над 1300 лева.
Гулабчев започва като общо издание на социалистическите организации печатането на един периодичен сборник от статии по обществени въпроси. През май 1891 година излиза първият брой под името „Ново време“, в който редакционната статия е на Димитър Благоев, но тъй като Гулабчев е противник на създаването на социалистическа партия, сам унищожава тиража му. Единственият известен екземпляр от този сборник е открит през 1954 г. Вижте Втората отпечатана книга е социалистическият роман на Едуард Белами „След сто години“.
След Търновската сбирка на социалистическите кръжоци и групи през април 1891 година, Спиро Гулабчев връчва на пристигналия да го сондира в Русе Георги Бакалов писмо, в което коментира проекта на програмата и устава на подготвящата се партия. Бозвелиев пише:
На учредителния Бузлуджански конгрес на БСДП през юли 1891 година е решено в идейно отношение да не се поддържат никакви връзки с Гулабчев, тъй като той сам със своите анархистични възгледи по партийната дейност се е поставил извън партията. Спиро Гулабчев отхвърля решението за създаване на социалдемократическа партия, тъй като сам поддържа абсолютната свобода на личността. Освен това Гулабчев не поддържа преустройството на частната собственост в обществена, а премахването на собствеността изобщо. Гулабчев е критикуван, че относно бъдещето обществено устройство той не е в състояние да предложи нищо конкретно, а дейността му заплашва да отклони социалистическото движение от марксисткия път и поради тези причини Димитър Благоев и неговите сътрудници изолират Гулабчев и ограничават влиянието му.
След изплащането на русенската печатница, Гулабчев я обявява за своя собственост. Според Бозвелиев, Гулабчев ги излъгва и с тиража на романа на Белами. Социалистическите кръжоци обмислят да го съдят, но поради липса на доказателства за изплащането се отказват.
„Скоро-печатницата на Спиро Гулабчев“ отпечатва за съществуването си над 140 тома литература, основно социалистически, народнически и анархистични произведения, като „Какво да се прави“ на Чернишевски и първия български превод на „Манифест на Комунистическата партия“ на Маркс и Енгелс (1891). Спиро Гулабчев издава книгата на Хърбърт Спенсър „За политическото възпитание“ (1891), както и съчинението на Джон Стюарт Мил „Социалистическите системи за икономическата уредба на обществото и възраженията против тях“ (1894) – в превод от руски език. Самият Гулабчев е автор на няколко книжки и преводач на много от издадените в печатницата му.
Гулабчев издава и художествена литература; през 1892 година в неговата печатница излиза обемистият социален роман на австрийската писателка Берта фон Зутнер „Долу оръжията“ с подзаглавие „Роман из живота“. Този световноизвестен роман е публикуван в България само три години след излизането му на немски език. В „Скоропечатницата“ на Гулабчев се печатат и няколко регионални либерални вестника, както и посветеният на Македонския въпрос вестник „Македония“ (1902). В Русе Гулабчев е заместник-секретар на Македоно-одринското дружество и завежда издателската му дейност, като издава брошурите „Екатерина Авксентиева Симидчиева“, „Мъките на българите в Македония и Одринско“, „Убийството на Фитовски“ и други.
Около печатницата на Гулабчев в Русе в 1892 година се групират работници, дребни собственици, чиновници и ученици, които изучават и разпространяват анархистките книги, печатани от Гулабчев.
Директорът на Русенската девическа гимназия Димитър Маринов пише за дейността на Гулабчевата печатница:
Възгледи относно ВМОРО