Сър Робърт Стивънсън Смит Бейдън-Пауъл () е британски генерал и основател на скаутското движение.Robert Stephenson Smyth Baden-Powell (Meyers Lexikon online)
За военната му служба и неговите заслуги, освен титлата барон (1929 г.), получава многобройни британски и международни отличия, като Order of Merit (OM), Order of St Michael and St George (GCMG), Royal Victorian Order (GCVO) и Орден на банята (KCB).
Живот и дейност Ген. лорд Бейдън-Пауъл е роден на 22 февруари 1857 г. в западен Лондон, Англия, като дванадесето от 14 деца в семейството на духовник.Robert Baden-Powell (Encarta) По майчина линия той е внук на адмирал и правнук на изобретателя на локомотива Джордж Стивънсън. Остава сирак на тригодишна възраст. Братята му го наричат Сти, а той самият се назовава по-късно Би-Пи (Б-П). От малък е самостоятелен и луда глава. В училище не е особено добър ученик, нито се отличава със спортни постижения, но е отличен стрелец, природно надарен актьор и художник. Притежава особено силно изразено чувство за хумор. Животът под открито небе и юношеските приключения го привличат и през ваканциите той участва с братята си в различни походи по суша и море с ветроход, който те сами поправят и поддържат. Посещават стари крепости, сгради и църкви, предприятия и работилници, нощуват на открито или в случайни плевни.
През 1870 г. постъпва в училището Чартърхауз, в чието съседство се намира обраснала местност, наричана „шубрака“, където той обича да скита, като се укрива от учителите си, въобразявайки си, че е трапер или индианец; наблюдава дивата природа, залага примки за зайци и си готви сам храна на лагерен огън. „Там открих някои от чудесата, които ни обграждат“ – пише той по-късно – „и открих също, защото си държах очите отворени, красотата на гората и на залезите“. Приятелите и учителите му го обичат и ценят колкото заради лудориите му, толкова и заради честното му признаване на поразиите, в които е участвал. На 19-годишна възраст напуска училище.
Робърт не знаел точно какъв иска да става след като напусне училище. Без да сподели със семейството, той се явява на конкурс за влизане в армията и неочаквано за всички се класира втори по успех за кавалерия и четвърти по успех за пехота. Избира кавалерията и веднага е зачислен към 13-и Хусарски полк като подпоручик. Проявява се като отличен военен и веднага е повишен. Неговите неконвенционални методи на обучение – като разделя хората си на малки групи и ги обучава чрез състезания и игри – се оказва особено ефективен и получава висока оценка. Преминава 8 месечна гарнизонна подготовка и е повишен в чин поручик. Придобива грамота „За изключителен успех“ в разузнаването, което му спестява три години обучение в Кралската военна академия Сандхърст. През 1880 г. се завръща в своя 13-и Хусарски полк, който по това време действа в Афганистан на северозападния фронт. Тук получава и първото си назначение като военен разузнавач (scout). В изпълнение на задача, заедно с един местен водач индус, се промъква на противникова територия и преоблечен като просяк прониква в противниковия лагер, където остава два дни и събира необходимата му информация. Когато се завръща там, където трябвало да го чака водачът индус, вижда че го е изоставил. Налага се сам да извърви обратния път през непознат терен. Помага му навикът, придобит от годините на детските лудории, да поглежда, отивайки някъде, от време на време и назад. За успешно завършената мисия получава особено отличие.
Бележките и записките, които Б-П си води, съпровожда със скици и илюстрации, които му спестяват дълги описания. След поход от 900 мили полкът му се завръща в северна Индия, веднага след което бива преместен в Африка поради очакван военен конфликт в Бечуаналенд и Натал. Годината е 1884.
За кратко време поручик Бейдън-Пауъл е командирован в Германия, в Русия и на Балканите.
Завръща се отново в полка си в Африка и участва в кампанията срещу зулусите, предвождани от вожда Динизулу. Със своите военни умения и хитрост заслужава уважението на зулусите и когато кампанията завършва, Динизулу му подарява своята ритуална огърлица от 1000 дървени мъниста. Б-П самият е впечатлен от храбростта и бойните качества на зулусите, и начина, по който те възпитават синовете си – пращали ги в гората, боядисани изцяло в бяло, въоръжени само с късо копие и малък щит. Момчетата, ако оцелеят, можели да се завърнат при племето си едва след като боята е опадала, като през всичкото време трябва да се пазят и изхранват сами.
Едно от мирновременните назначения на Б-П в Африка е прекарването на 300 километров път през територията на племето ашанти. По време на тази работа Б-П си спечелва име на добър и отговорен за хората си ръководител. Тук той за първи път носи широкополата шапка тип „Стетсон“, която по-късно по негово предложение носят както създадената от него Африканска конна полиция, така и бойскаутите. Някои от обичаите на племето ашанти Б-П пренася по-късно и при бойскаутите.
След приключване на кампанията срещу племето Матабеле в Африка, Б-П е повишен в чин полковник. Завръща се отново в Индия като командир 5-и Драгунски полк. По това време го считат за един от най-способните и уважавани командири, защото никога не е разпореждал нещо, което сам той не би поел да извърши. Включвал се е активно във всяка работа и неговият девиз е бил „Нищо, освен най-доброто“.
В гарнизона в Индия, поради натрупания опит и уменията му като военен разузнавач, на Б-П му се възлага да обучава едно поделение от разузнавачи (скаути). Той отделя особено внимание на подготовката им, при което използва успешно своя метод, като ги разделя на малки поделения, патрули. Неприятно впечатление му правят пристигащите от Англия новобранци и тяхната неподготвеност да се оправят сами по терена.
Може би едно от най-забележителните и известни военни постижения на полковник Бейдън-Пауъл е отбраната на Мафекинг. Годината е 1899. Избухва Англо-бурската война в Централна Африка и поделението, командвано от полковник Бейдън-Пауъл е дислоцирано в малкото градче и жп гара Мафекинг. В очакване на лека победа един бурски генерал веднага обсажда градчето с около 9000 бойци, с две тежки обсадни оръдия и няколко с по-малък калибър.
Мефекинг е разположен в равнината и няма естествени защитни средства. За укрепването му и изграждането на укрепителната система се впрягат всички сили на защитниците – общо около 1500 бели със семействата си и около 8000 души африканци, живеещи отделно в малко село до гарата. Гарнизонът наброява около 1200 зле въоръжени бойци и шест остарели оръдия, които преди това служели за игра на децата. По-късно броят на оръдията се увеличава с още две, едното от които изработено от местната жп работилница, а другото комплектувано от едно изхвърлено и използвано като дирек на порта старо оръдейно дуло.
Не е ясно как Бейдън-Пауъл успява да удържи на напора на бурите. Малкият му гарнизон се огъва под напора на противника, въоръжението му е недостатъчно, броят на бойците намалява. Б-П е известен с две правила, с които той обучава бойците. Първото – „Ако не знаете нещо, измислете го. Използвайте главите си да надхитрите противника“ и второто – „Никога не загубвайте чувството си за хумор, дори и в най-тежките си часове“ на обсадата.
Когато гарнизонът оредява толкова, че почти не остават мъже по позициите, лорд Сесил, началникът на щаба, за да освободи хора от вътрешните служби, организира неколцина от „по-печените“ момчета да извършват куриерска служба между отделните постове на отбранителната линия. Бегом или на колело, те пренасят заповедите и известията, като проявяват изключителна добросъвестност и храброст, често под обстрела на противника.
След обсада от 217 дни пристигат подкрепления, водени от един от братята на Б-П, също офицер. Цяла Англия следи с голям интерес новините за военните действия. За забележителните му постижения полковник Бейдън-Пауъл е повишен в чин генерал-майор. За кратко се завръща в Англия, където е честван като национален герой.
Няколко години преди това той написва „В помощ на скаута“ (Aids to Scouting), в която излага методите за обучение на армейски разузнавачи и която излиза от печат по време на обсадата на Мефекинг. При завръщането си в Англия, Б-П с учудване установява, че момчетата купуват тази книжка и като се назовават бойскаути, образуват малки групички за упражняване на скаутска дейност. Това кара Б-П да ревизира материала и да го направи по-подходящ за младите. През следващите няколко години Б-П, все още действащ офицер, организира и обучава Южноафриканската конна полиция с численост 11 000 души. Получава назначение като генерал-инспектор на кавалерията и се завръща за кратко в Англия. Тук той заварва няколко младежки организации, които обаче очевидно не успяват да задоволят търсенията на момчетата, повечето от които безделничат и се увличат по правене на поразии. Тогава той си спомня за опита си с момчетата от Мефекинг и решава да направи нещо ново и по-увлекателно. Преди зараждане на Скаутското движение в Англия съществуват няколко военнизирани младежки организации, от които едната – „Бойс бригейдс“ – била доста разпространена. Но като всички организации от този тип, те не са осигурявали достатъчна инициатива на момчетата и числеността на участниците в тях не била голяма. Б-П отбелязва освен това, че и общественият отзвук и гражданското възпитание, което те давали, не е било задоволително. Това е още един повод за опита да се създаде нещо по-добро. През лятото на 1907 г. той вече е готов да приложи идеите си за обучаване на младежи на практика.
През лятото на 1907 г. Бейдън-Пауъл заедно с няколко помощници събира двадесетина момчета, синове на приятели и хлапета от всички слоеве на обществото, и отива с тях на лагер на Остров Браунси в залива Пуул, графство Дорсет, южна Англия. Това е и първият, по-точно експерименталният, скаутски лагер. В тези години само армията излизала на лагер на палатки и затова опитът е необичаен и рискован. Б-П разделя момчетата на патрули под водачеството на едно по-голямо измежду тях. По време на лагера момчетата имат всичко, за което само могат да мечтаят – плуване, проследяване, походи, игри и особено приказки около лагерния огън, където слушат захласнати разказите на Б-П за неговите безкрайни приключения.
Лагерът завършва успешно и за Б-П той е доказателство за правотата на неговия метод и показва, че най-ефективният начин да се учи скаутство и да се възпитават добри граждани е чрез практика и игри. И още, че когато се окаже доверие на момчето, то най-често ще се постарае според силите си да го оправдае.
Б-П завършва и издава книгата „Скаутство за момчета“ (Scouting for boys), отпечатана най-напред като подлистник през 1908 г. По начало той очаква този материал да бъде от полза на младежите от училищата и съществуващите вече организации, без да е мислил да създава нова младежка организация. Противно на очакванията му, книгата веднага става едно от най-търсените четива и младежите почват сами да изграждат патрули и да се обединяват в отряди.
Все още действащ офицер по това време, Б-П се вижда принуден да открие офис, за да може да отговаря на хилядите писма, идващи от бойскаути от цял свят. През 1909 г. той е удостоен с благородническа титла за изключителните му военни заслуги и за създаване на Скаутското движение. През 1912 г. се жени за Олав Сенкт-Клер Сомс, потомка на стар рицарски род. Има две дъщери. През 1919 г. е избран за Главен скаут на света. През 1929 г. крал Джордж V му присъжда титлата лорд Бейдън-Пауъл от Гилвел.
До края на живота си Б-П служи на скаутската идея. След оттеглянето си от военна служба живее в Африка. Последните години от живота си Бейдън-Пауъл прекарва заедно със съпругата си Олав в имението си в Ниери, Кения. Почива на 7 януари 1941 г. Погребан е с военни почести. Върху надгробната плоча поставят следотърсаческия знак „Изпълних моята задача и се завърнах вкъщи“ (кръг с точка в средата).Hansen, Walter: Der Wolf, der nie schläft: Das abenteuerliche Leben des Lord Baden-Powell,