Законът на Ампер (открит от Андре Мари Ампер) показва зависимостта на интегралното магнитно поле около затворен контур, създавано от електрическия ток, преминаващ през контура. Законът е магнитен аналог на закона на Гаус и е едно от четирите уравнения на Максуел, образуващи основата на класическия електромагнетизъм.
В оригиналната си форма законът на Ампер определя магнитното поле , причинено от ток с плътност :
където е линейният интеграл по затворения контур (затворената крива) C, е магнитното поле в ампери на метър [А/m], е безкрайно малък векторен елемент от контура C, е плътността на тока (в ампери на квадратен метър) през повърхността S, обхваната от контура C, е диференциален векторен елемент, площ с посока нормална към площта S и с безкрайно малка големина, е токът, обхванат от затворената крива C, или токът, който прониква през площта S.
Уравнението има следния запис в диференциална форма
където е диференциален оператор за ротация.
Интензитетът на магнитното поле се свързва с магнитната индукция (измерва се в тесла [T]) посредством уравнението:
където е магнитната проницаемост на средата (измерва се в хенри на метър [H/m]).
Категория:Електростатика Категория:Магнитостатика