Кентавър или ЦентавърАстрономически календар за 2007 г., Издателство на БАН, София, 2006, ISSN 0861-1270„Астрономия“, Никола Николов, Марин Калинков, УИ Св. Кл. Охридски, София, 1998, ISBN 954-07-1118-5„Митове и легенди за съзвездията“, Ангел Бонов, Издателство Наука и изкуство, София, 1976 () е едно от най-големите съзвездия, видими от южното полукълбо. Носи името на съществото получовек – полукон от древногръцката митология.
Съзвездието е споменато от Евдокс от Книд през 4 век пр.н.е. и Арат (3 век пр.н.е.). Птолемей е категоризирал 37 от звездите в него.
То съдържа най-близката до Слънцето звезда, Проксима, както и четвъртата най-ярка звезда на небето, Алфа Кентавър, с видима звездна величина 0m. В ясна нощ с просто око могат да се видят около 150 звезди от Центавър, но само 11 от тях са по-ярки от трета звездна величина.
В рамките на съзвездието могат да се наблюдават: двойните звезди α Cen, β Cen, γ Cen, k Cen, D Cen променливите звезди μ Cen, T Cen, R Cen мъглявината IC 2944 планетарната мъглявина NGC 3918 най-яркият кълбовиден звезден куп на небето, NGC 5139 разсеяните звездни купове NGC 5460, NGC 3766, NGC 5316, NGC 5617 елиптичната галактика NGC 4945 лещовидната галактика NGC 5128 съдържаща радио-източника Centaurus A
Източници
Външни препратки Съзвездието Кентавър в Wikisky.org
Категория:Съзвездия