Крушево или Крушово (, Ахладохори, катаревуса: Αχλαδοχώριον, Ахладохорион, в превод крушево село, до 1927 година Κρούσοβο/ν, Крусово/н) е село в Република Гърция, част от дем Синтика в област Централна Македония.

География Крушево е село в историко-географската област Мървашко, разположено на 20 километра североизточно от град Валовища (Сидирокастро) в долината на Белица или Крушовска река (на гръцки Крусовитис) в центъра на малка котловина затворена между планините Славянка (Орвилос) от север Шарлия (Ори Врондус) от юг, Сенгелската планина (Ангистро) от запад и Черна гора (Мавро Вуно) от изток.

История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е от круша и е обикновено в българската топонимия. Жителското име е кру̀шовя̀нин, кру̀шовя̀нка, кру̀шовя̀не или кру̀шовалѝя, кру̀шовалѝйка, кру̀шовалѝи.

Праистория, Античност и Средновековие Крушево още в древността е важно селище, за което свидетелстват многото развалини от различни епохи, разположени край него – праисторическо селище от късния неолит в местността Алцова кула, средновековно селище на север от селото и разрушено селище в местността Селене. На 5 километра североизточно от селото в местността Градище има останки от укрепено селище. Според старо предание първоначално Крушево се е намирало на това място. В миналото тук са откривани много монети, сечива и други старини.Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 313. На север от Градище в пещерата Капе има скална църква „Свети Спас“, описана от Яворов в „Хайдушки копнения“.Яворов, Пейо. „Хайдушки копнения“. Според предание, записано от българския учен Йордан Н. Иванов тя е построена по време на гоненията срещу християните от някой си Трайче, който се спасил тук от преследванията на иноверците. Местният управител заповядал да я изгорят, но тя останала непокътната в пещерата.

Селото е споменато като Крушово (Κρούσοβον) в документ от 1319 – 20 година на преброителя на тема Мелник Мануил Маглавит като село, принадлежащо на капетаната Горна Валавища.

В Османската империя В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано под името Куршова с 439 джизие ханета (домакинства), рудари. Според документ от 1625 година Куршова има 222 ханета.Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.

В края на XIX век Крушево е голямо и почти чисто българско село в Демирхисарска каза. В селото има три черкви, най-забележителна от която е „Свети Илия“. За нея през 1916 година Антон Попстоилов пише: До западането на железодобивната индустрия в областта Мървашко, Крушево е едно от най-големите рударски селища в българските земи. Жителите промиват магнетитов пясък. Пехците са разположени по дола Долно усое и долното течение на река Рамянска, десен приток на Белица. Последната пехца на Белица спира да работи в 1902 година, а последните два самокова Галангушова и Караджова – в началото на века и в 1908 година.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Крушово (Krouchiovo), Мелнишка епархия, живеят 1800 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Крушево (Krouchévo) е посочено като село с 395 домакинства с 1200 жители българи и 25 мюсюлмани.

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Крушово живеят 2450 българи, 30 турци и 30 власи.

Възрожденски борби

Крушево има съществен принос в борбите за църковно-национална независимост на македонските българи през XIX век. По думите на Васил Кънчов: Селото първо от цялата каза започва открита борба срещу мелнишкия гръцки владика. От 1860 година в Крушево функционира новобългарско училище с първи учител Иван Гологанов. След учредяването на Българската екзархия през 1870 година селото е разделено в конфесионално отношение на екзархисти и патриаршисти. През 1875 година българите екзархисти прогонват от селото митрополитския наместник Неофит Врачански и обръсват брадата му. Заради тази случка властите затварят българското училище, а българският учител и местните първенци са изпратени на заточение.Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София 1970, стр.106. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушово има 2408 българи екзархисти, 760 българи патриаршисти гъркомани и 54 власи. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 90 ученика, както и начално гръцко училище с 2 учители и 15 ученика.

В 1904/1905 година в българското училище в селото преподават Мария Ташкова и Василка Михайлова.

При избухването на Балканската война в 1912 година 38 души от Крушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на войната Крушево е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са около 600, от които 500 български екзархийски, 40 гъркомански, 30 турски и 30 влашки. През 1913 година българският кмет на Крушево М. Орджанов е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети.

В Гърция По време на Междусъюзническата война през 1913 година, Крушево е опожарено от гръцката армия.Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299. След войната остава в пределите на Гърция. Гръцките власти започват да тероризират всички жители с изявено българско национално съзнание. Така например капитанът на разположената в селото гръцка военна част смазва от бой поп Тодор, защото провежда църковната служба на български език.

Голяма част от българите се изселват в България на три вълни – в 1913, в 1918 след края на Първата световна война и в 1925 по спогодбата за обмен на население между България и Гърция, като в селото остават само около 80 гъркомански семейства. На мястото на изселилите се са заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Крушево има смесено население от местни хора и бежанци – 204 бежански семейства с 679 души.

В 1927 името на селото е преведено на гръцки на Ахладохорион (Крушево село). До 1967 година кмет на селото е гъркоманинът Димитър Червенков.

Потомците на бежанците от Крушево в България живеят в Сандански, Гоце Делчев, Петрич и Пловдив.

До 2011 година Крушево е център на самостоятелна община в ном Сяр.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Крушево на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Меча поляна Μέτσα Πουλιάνα Херсон Χέρσονместност в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово Кюге Κιούγκε Солин Σωλήνместност в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮИ от Кърчово Рамне Ραμνέ Потамия Ποταμιάниви в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово Кочило Κοτσίλο Бастуни Μπαστούνιвръх в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово Кривчейка Κρεφτσέκια Страва Дендра Στραβά Δένδραдол с гори и ниви в Шарлия на ЮИ от Крушево и на Ю от Кърчово; композитно име от крив и чей от чай с преглас а > е след ч, < турското çay, „река“ и топонимична наставка, семантично сравнимо Крива река Мокра или Мокря Μόκρα Игрон Ύγρόνвръх в Шарлия на Ю от Крушево (1267,9 m) Хумница Χούμνιτσα Кокинохомия Κοκκινόχωμαдол с ниви в Шарлия на Ю от Крушево; от хума, „креда“, от латинското humus чрез гръцкото χώμα, „пръст“, „земя“, „почва“ и топонимична наставка Котафов Препек Κοτάφο Πρεπέκ Терми Θέρμηвъзвишение в Шарлия на Ю от Крушево Крушевска река Κρουσοβίτης Ахладитис Άχλαδίτηςреката на Крушево Нановица Νανοβίτσα Неотопос Νεότοποςниви в Шарлия ЮИ от Кърчово; по личното име Нано и топонимична наставка Големо Бачово Μεγάλο Μπάτσοβο Мегало Камини Μεγάλο Καμίνιвръх в Шарлия на ИЮИ от Кърчово (1003 m) Сланидол Σλανιντόλ Дросерон Δροσερόν Ликата, Лака или Ляката Λύκατα Фламбури Рема Φλαμούρι Ρέμα река в Шарлия Ю от Крушево Скиндерика Σκιντέρικα Корифула Κορυφούλαвръх в Шарлия на И от Кърчово Котка или Котка ряка Κότκα Гаторема Γατόρεμα Стаговица или Станковица Στάγκοβιτς Прасинон Рема Πράσινον Ρέμα река на З от Крушево, десен приток на Белица Тагарька, Тагарка или Тагарика Ταγάρικα Агия Елени Άνία Έλένηниви и връх на ЮЗ от Крушево (851,6 m) Скарагушка или Скаранкушка Σκαραγκούσκα Мавропули Μαυροπούλιместност на ЗЮЗ от Крушево Долна Плоска Κάτω Πλόσκα Трапези Τραπέζιвръх в Сенгелската планина на СЗ от Крушево (705 m) Суха поляна или Суха пуляна Σούχα Πουλιάνα Ксеротопос Ξερότοπος Каменистата поляна по река Дула североизточно от Крушово Дула Ντουλά Кидониес ΚυδωνιέςКрушевската река в горното ѝ течение, както и чешма и ниви И от Крушево Бистрако или Бистраково Μπίστρακο Катарада Καθαράδα Чукар Τσοκάρ Корифи Κορυφή възвишение И от Крушево, на чието южен край е Кърчовският връх (Кърчовски връо) Ак бунар Άκ Μπουνάρ Аспри Вриси Άσπρη Βρύσηизвор на СИ от Кърчово; от турското ak bunar, „бял кладенец“, по цвета на водата Пашлака Πασλάκα Аспрес Петрес Άσπρες Πέτρες Каминир чукар Καμίνιρ Τσουκάρ Петрокорфи Πετροκόρφιвръх на СИ от Кърчово (1836 m) Кючук дере Κουτσούκι Микрон Рема Μικρόν Ρέμα Глъбина или Глабина Γκλέμπονα Хайдемени Χαϊδεμένηместност на СЗ от Крушево; от старобългарското с ѫ > ъ в говора Садово Σάντοβο Нистагменос Νισταγμένος Страгово, Странково, Стрънково или Стренково Στράγκοβο Фовисменос Φοβισμένος Горна Глъбина или Горна Глабина Άνω Γκλέμπενα Ано Хайдемени Άνω Χαϊδεμένηместност на С от Крушево в подножието на Волак Рамен; от старобългарското с ѫ > ъ в говора Божкови ниви Μποσκοβενίδι, Μποσκοβενίβι Петрото Πετρωτό връх в Славянка (1348 m) Спаньовица, Спановица или Спанивица Σπανοβίτσα Кимисмено Рема Κοιμισμένο Ρέμαрека, извираща от Славянка и вливаща се в Крушевската река като десен приток, както и хребет и седловина на С от Крушево Половир или Польовир или Полювир Πολιοβίρι Пиги Πηγή връх в Славянка (1600 m – 1500 m) на СИИ от Крушево Кръста Κράστα Псориарико Ψωριάρικο връх в Славянка (1600 m – 1300 m), ССИ от Крушево Бура Μπούρα Трихоникон Τριγωνικόν Гарваница Γκαρβανίτσα Мавропули Рема Μαυροπούλι Ρέμα Пресечена бърчина Πριβιτσέκα Μπαρτσίνα, Πρισιτσέκα Μπαρτσίνα Акорфон Άκορφον връх в Славянка (2000 m – 1600 m), ССИ от Крушево Али Ботуш Άλή Μπουτούλ Цолияс ΤσολιάςНай-високият връх на планината Алиботуш, у нас Гоцев връх Чанчали Τσαντσαλή Кудуни Κουδούνι Лагува Λαγκούβα Стенолакос Στενόλακκος Сандуру Σαντουρού Катистон Καθιστόνрека на З от Крушево, десен приток на Крушевската река Омерли Όμερλή Ксирорема Ξηρόρεμαрека на З от Крушево, десен приток на Крушевската река Карабидже Καραμπιτζέ Каминада Καμινάδαрека на З от Крушево, десен приток на Крушевската река Омерли Όμερλή Ерипия Έρείπιαбивше село на З от Крушево Боцка или Боцика Μπότσικα Дисватон Δύσβατονместност на З от Крушево Орта махала Όρτά Μαχαλά Халасмана Χαλάσματαбивше село на З от Крушево Кали бунар Καλιμπουνάρ Воскотопос Βοσκότοποςизворче и местност в Ю подножие на Сенгелската планина на ЗСЗ от Крушево; от гръцкото καλός, „добър, хубав“, тъй като въпреки че е на върха на планината, изворчето никога не пресъхвало Цямара Τσιαμάρα Стронгилон Στρογγυλόν връх в Сенгелската планина на СЗ от Крушево (1018 m)

Личности

Родени в Крушево Ангел Атанасов (1879 – 1952), български революционер Ангел Янкулов, български революционер Георги Попиванов (1900 – 1960), български революционер от ВМРО Георги Хаджиев (1909 – 1948), гръцки комунист, арестуван след Споразумението от Варкиза, войник на ДАГ, убит на 28 декември 1948 година; жена му и двете му деца също са войници на ДАГ, синът му е заловен и лежи дълги години в затвора, а дъщеря му Ана загива на 18 години в Беласица като войник от 132-а бригада Димитър Андреев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, бичкиджия, 2 отделна партизанска рота, 3 рота четвърта битолска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен