Кримскотатарският език, кримскотурски (Qırımtatarca, Qırımtatar tili), или както кримските татари в Добруджа го наричат, татарски език (Tatarşa, Tatar tĭlĭ/Tatar tili) е тюркски език, който е майчин за около 300 000 души.

Голяма част от тях живеят в Узбекистан, където са насилствено преселени през 1944 г. от съветските власти, но от 1990-те години известен брой кримски татари се връщат в Крим. Езикът се говори и от около 21 000 души в Румъния и 6000 души в България, главно в Добруджа.

История Трите кримско-татарски диалекта са се оформили през Средновековието въз основа на къпчакските и огузките говори на тюркоезичното население на Крим. Големите разлики между диалектите са следствие от сложния етнически произход на кримските татари, които са смесица от тюркски и нетюркски народи.

Съвременният кримско-татарски език възниква в края на 19 век покрай дейността на просветителя Исмаил Гаспрински. Неговата дейност дава възможност на кримско-татарската култура да се възроди след вековете на упадък, последвали включването на Крим в състава на Руската империя. Гаспрински фактически създава книжовния кримско-татарски език, който за разлика от съвременния се базира на южния огузки диалект.

През 1928 г. проведената в Крим лингвистична конференция взима решение за създаване на нов книжовен език въз основа на централния диалект, защото именно той е най-разпространен и е еднакво разбираем за останалите два диалекта. Именно този втори книжовен език, чиято кодификация започва през 1920-те години, се използва най-общо казано.

Оспорвана принадлежност Традиционно кримско-татарският език е включван в къпчакско-половецката подгрупа на къпчакските езици, в която са също и карачаево-балкарският, кумикският и караимският език. Централният диалект, който оформя съвременния книжовен език, заема междинно положение между къпчакските и огузките езици и затова такава класификация не е съвсем правилна.

Диалекти Южният (ялъбойски) диалект принадлежи към огузкия клон и е много близък до турския, като се различава от литературния турски не повече, отколкото някои чисто турски диалекти. Сред особеностите на този диалект са и значителният брой гръцки и италиански заемки.

Степният (северен, ногайски) диалект, на който говорят ногаите, принадлежи към къпчакската група и е сроден с карачаево-балкарския, ногайския и кумикския език. На степния диалект говорят кримските татари в Румъния и България и мнозинството от кримските татари в Турция.

Най-разпространеният, централен или татски диалект, на който говорят в планинската и предпланинската част на полуострова, е междинен. Той има както къпчакски, така и огузки черти и на тяхна основа се създава съвременният книжовен кримско-татарски език. Независимо от съществената прилика с огузките езици, централният диалект е пряк продължител на куманския език, говорен на полуострова през 14 век (на него е написан Куманският кодекс (Codex Cumanicus)).

Писменост

До 1928 г. кримско-татарският език използва арабската азбука, от 1928 до 1939 г. – латинската „нова тюркска азбука“, известна още като Яналиф, а от 1939 г. – кирилицата.

От 1990-те години се осъществява постепенен преход към латинска азбука, утвърдена с постановление на Върховния съвет на Крим от 1997 г. Тази азбука е различна от използваната през 1930-те години и представлява всъщност турската латиница с прибавка на 2 допълнителни букви – Q и Ñ.

Използват се както кирилицата, така и латиницата. Трябва да се отбележи, че в интернет се използва почти изключително латиница, а в печата – предимно кирилица.

Латиница (от 1992): A a B b C c Ç ç D d E e F f G g Ğ ğ H h I ı İ i J j K k L l M m N n Ñ ñ O o Ö ö P p Q q R r S s Ş ş T t U u Ü ü V v Y y Z z Татари в Румъния използват също буквите Ĭ ĭ и W w

Кирилица (от 1938): А а Б б В в Г г Гъ гъ Д д Е е Ё ё Ж ж З з И и Й й К к Къ къ Л л М м Н н Нъ нъ О о П п Р р С с Т т У у Ф ф Х х Ц ц Ч ч Дж дж Ш ш Щ щ Ъ ъ Ы ы Ь ь Э э Ю ю Я я

Произношение Правилата за четене не са много сложни. Буквите [a], [b], [d], [f], [h], [m], [n], [o], [p], [r], [s], [t], [u], [v], [z] се четат както българските [а], [б], [д], [ф], [х], [м], [н], [о], [п], [р], [с], [т], [у], [в], [з]. Буквата "Ъ" е част от кирилските диграфи. При останалите важат следните правила:

Латиница (от 1992) Кирилица IPA Забележка А а А а /a/ â я /ʲa/, /ja/ B b Б б /b/ C c Дж дж /ʤ/ [дж] (както в джудже). Ç ç Ч ч /ʧ/ D d Д д /d/ E e Э э, е /e/ F f Ф ф /f/ G g Г г /g/ Ğ ğ Гъ гъ /ɣ/ украинско [г]. H h Х х /x/ I ı Ы ы /ɯ/ İ i И и /i/ J j Ж ж /j/ K k К к /k/ L l Л л /l/ M m М м /m/ N n Н н /n/ Ñ ñ Нъ нъ /ŋ/ английското [ŋ] в sing. O o О о /o/ Ö ö Ё ё /ø/, /jo/ турско [ö]. P p П п /p/ Q q Къ къ /q/ R r Р р /r/ S s С с /s/ Ş ş Ш ш /ʃ/ T t Т т /t/ U u У у /u/ Ü ü ю /y/, /ju/ турско [ü]. V v В в /v/, /w/ Y y Й й /j/ Z z З з /z/ ts Ц ц /ʦ/ şç Щ щ /ɕ/ - Ь ь - - Ъ ъ -

Източници

Външни препратки Кримскотатарският на Ethnologue Езиков корпус на кримско-татарския език Кримско-татарският в Уикиречник Уикипедия на кримскотатарски