Димитър Агура

Димитър Димитров Агура е български историк, един от първите преподаватели по история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Биография Произход, образование и работа

Димитър Агура е роден през 1849 г. в българско семейство в Чушмелия, Бесарабия. Първоначално учи в Болград, след което завършва семинарията в Яш, Румъния, (1868) и история в Яшкия университет (1872). След това работи в Румъния като учител в Бърлад (1872 – 1874) и училищен инспектор в Яш и Васлуй. Няколко години преподава румънски език и българска история в Болградската гимназия (1875 – 1878).

Професионална и политическа кариера След Освобождението на България Димитър Агура пристига в страната и работи като чиновник в Министерството на вътрешните работи (1879 – 1883). Временно управлява Министерството на народното просвещение в кабинета на Леонид Соболев (1883). След това е директор на Софийската (1884 – 1885) и Пловдивската мъжка гимназия (1885 – 1889).

След откриването на Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“) през 1889 Димитър Агура става преподавател по история в него. На няколко пъти е ректор на университета (1889 – 1890, 1892 – 1895, 1907 – 1908). През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество. През 1901 г. е сред основателите на Българското историческо дружество и е негов председател до смъртта си.

През 1903-1904 година Димитър Агура е председател на Благотворителната комисия за подпомагане на пострадалото след Илинденско-Преображенското въстание население в Македония.Желев, Йордан и Илияна Паскова. 110 години българско дипломатическо представителство в Битоля, София 2007, Държавна агенция „Архиви“, с. 26, 50.

Смърт Димитър Агура умира през 1911 г. в Яш, където се намира за честванията на петдесетгодишнината на Яшкия университет.

Семейство Негов син е строителният инженер Димитър Агура.Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949: Енциклопедичен справочник, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001, стр. 17.

Библиография „Новейшая история от Френската революция до днешно време“ (1890) „Бележки по едно научно пътуване в Румъния“ (1893; в съавторство с Л. Милетич) „Дако-ромъните и тяхната славянска писменост“ (1893; в съавторство с Л. Милетич) „Средновековна история. Лекции“ (1904)

Бележки

Категория:Български историци Категория:Български учени от Бесарабия Категория:Академици на БАН Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Ректори на Софийския университет Категория:Министри на просветата на България Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Възпитаници на Болградската гимназия Категория:Учители в Болградската гимназия Категория:Възпитаници на Яшкия университет Категория:Българи в Румъния Категория:Българи в Руската империя Категория:Хора от Болградски район Категория:Починали в Яш Категория:Директори на 1-во средно училище „Пенчо Славейков“