Международната футболна федерация или ФИФА (, FIFA) е основана на 21 май 1904 година. ФИФА е международна организация, която управлява футбола в световен мащаб. Централните офиси на федерацията се намират в Цюрих, Швейцария. Президент е Джани Инфантино от Швейцария. ФИФА отговаря за организацията и управлението на най-големите световни футболни турнири, сред които е и Световното първенство по футбол, организирано от 1930 г. насам.
История Началото Документът за основаването на федерацията се подписва от представители на футболните асоциации на Франция, Белгия, Дания, Холандия, Испания, Швеция и Швейцария на 21 май 1904 в Париж, Франция. Първият конгрес на ФИФА се провежда на 23 май 1904 година. Тогава за президент на организацията е избран французинът Робер Герен. Задачите пред него и помощниците му са оформяне на федерацията, създаване на асоциации, които са истински национални представителства и привличане на нови членове (и най-вече от Британската футболна асоциация с нейните четирима членове – Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия).
До 1909 г. във ФИФА членуват само европейски асоциации. Първи от другите континенти се присъединяват: Република Южна Африка (1909/1910 г.), Аржентина и Чили (1912 г.) и САЩ (1913 г.). Това присъединяване поставя началото и на международната дейност на федерацията.
Управлението на Жул Риме Проблемите между държавите преди Първата световна война се отразяват и върху развитието на ФИФА. В трудното време на разединение след Първата световна война на конгрес на 1 март 1921 г. за президент на световната футболна федерация е избран 48-годишният французин Жул Риме. Тогава ФИФА има 20 члена. За общо 33-те години председателство на Жул Риме, федерацията търпи огромно развитие въпреки трудностите около двете световни войни. Риме реорганизира ФИФА и осъществява мечтите за истинско Световно първенство по футбол. Той напуска президентския пост след откриването на Петото световно първенство в Швейцария през 1954 г. Тогава във ФИФА членуват 85 федерации.
През май 1928 година по време на конгрес на федерацията се взима решение за провеждане на Световно първенство, организирано изцяло от ФИФА. Всяка страна-домакин се избира. Уругвай, Италия, Холандия, Испания, Швеция и Унгария представят своите кандидатури за първия шампионат. Фаворит обаче е Уругвай, който тогава е двоен олимпийски шампион (през 1924 и 1928 г.), a през 1930 г. празнува и стогодишнината от придобиването на независимостта си. Така Първото световно първенство по футбол е открито на стадион Сентенари в Монтевидео на 18 юли 1930 г.
Осем години по-късно „бащата на Световната купа“ Жул Риме реализира мечтата си – Третото световно първенство се провежда в неговата родина Франция.
За четвърти път първенството на ФИФА трябвало да се проведе през 1942 г. Определянето на организатор на първенството е отхвърлено на Конгрес в Париж през 1938 г. заради назряващата Втора световна война и шампионат през 1942 г. така и не се провежда. Изчаква се до 1 юли 1946 г., когато се състои следващият Конгрес. Тогава за страна-домакин на следващото първенство е избрана Бразилия.
Четирите британски футболни асоциации се присъединяват към ФИФА през 1946 г. отново благодарение на президента на федерацията Жул Риме. Четири години по-късно 80-годишният Риме се оттегля от поста си по време на Конгреса в Берн, Швейцария. На 21 юни 1954 г. той става първият почетен президент на ФИФА.
1950-те и 1960-те години Четвъртият президент на ФИФА е белгиецът Рудолф Зеелдрайерс – вицепрезидент на Жул Риме в продължение на 25 години. През октомври 1955 г. Зеелдрайерс умира. Междувременно федерацията отбелязва своята 50-годишнина с общо 85 членове. Следващият президент на федерацията е Артър Дрюри, избран на 9 юни 1956 г. Преди това той ръководи Изследователския комитет за новите правилници на ФИФА. Артър Дрюри умира през 1961 г. на 70-годишна възраст.
След него дейността на ФИФА се направлява от швейцареца Ернст Б. Томен до Извънредния конгрес на 28 септември 1961 г. Томен председателства организационния комитет за Световните първенства от 1954, 1958 и 1962 г. Негов приемник е сър Стенли Роуз – шестият президент на федерацията. На 11 юни 1974 г. във Франкфурт той също като Жул Риме става Почетен президент на ФИФА.
Сред първите стъпки на новопридобилите независимост държави е присъединяването им към ФИФА. Броят на членовете нараства постоянно. Предаването на Световните първенства по телевизията също допринася за световната експанзия на организацията.
Управлението на Жоао Хавеланж Като частна институция ФИФА не получава правителствени субсидии и не ползва фондове на други институции. Средствата ѝ идват само от организацията на Световни първенства. Това продължава до 11 юни 1974 г., когато президент става бразилецът д-р Жоао Хавеланж. Той търси нови начини за цялостно разширяване на ФИФА и реорганизиране на дейността ѝ. Управлението на Хавеланж е нов етап в развитието на федерацията. Дотогава зависимостта ѝ от приходите от световни първенства, провеждани на всеки четири години, я прави консервативна по отношение взимането на рисковани решения. Хавеланж бързо я трансформира от административно ориентирана институция в динамично развиващо се предприятие. След оттеглянето си на 82-годишна възраст през 1998 г. остава почетен президент на ФИФА, но през 2011 г. подава оставка от този пост, за да избегне отговорност след обвинение в корупция в особено големи размери. Хавеланж е обвинен в получаването на 21,9 милиона швейцарски франка от маркетинговия партньор на федерацията ISL. Почива след 5 години на 100-годишна възраст.
Краят на XX век и началото на XXI век – Йозеф Блатер
На 8 юни 1998 г. швейцарецът Сеп Блатер е избран за приемник на Жоао Хавеланж – за осми президент на ФИФА. Преизбран е за втори мандат през 2002 г., за трети през 2007, за четвърти през 2011 и за пети мандат на 29 май 2015 г. Работил във федерацията в продължение на 40 години, той е съдействал за разширяването ѝ до 208 членуващи футболни асоциации от цял свят. Два дни преди последното му преизбиране на 65-ия конгрес на централата швейцарски федерални прокурори започват разследване за корупция и пране на пари, свързани с определянето на домакинството на Световните купи през 2018 и 2022 година. Седем високопоставени футболни ръководители и общо 18 души са арестувани по обвинения в пране на пари, измами и изнудване. На 28 май 2015 г. 4 от 6 членове се признават за виновни, като казват, че за 10 години работа в организацията са получили повече от 10 милиона евро. Част от държавите, които по-рано в хода на президентската кампания подкрепят швейцареца, променят позицията си след последните събития, но това не се оказва достатъчно. При първия тур на гласуването Русия и държавите от Азия, Африка, Океания, Централна Америка и Карибския регион остават твърдо зад Блатер и той получава 133 гласа. Неговият единствен опонент – принцът на Йордания Али бин ал Хюсеин – е подкрепен от по-голямата част от УЕФА и отделни страни от другите конфедерации, но събира само 73 гласа и се отказва от участие във втория тур. Три от подадените 209 бюлетини са невалидни. Сеп Блатер остава президент на ФИФА, Дневник – Спорт, 30 май 2015
На 2 юни 2015 г. президентът на ФИФА Йозеф Блатер обявява оставката си, но на 26 юни казва, че няма да подава оставка.
Големите европейски федерации обвиняват Блатер в пристрастие към страните извън Европа със слабо развит футбол като реверанс за подсигуряване с повече гласове за избора му. Сред европейските организации се говори за бойкот на световното първенство в Русия през 2018 г. Преизбирането на Блатер притесни Европа, руснаците са доволни, Дневник – Спорт, 30 май 2015. УЕФА обмисля да намали цикъла на провеждане на европейски шампионат от 4 на 2 години като по този начин финалните турнири през един да съвпадат с тези на световните първенства. Предвижда за участие да бъдат поканени и водещи отбори от другите континенти. УЕФА къса с ФИФА, прави първенства на 2 години, gol.bg, 01.06.2015 Целта е такова открито европейско първенство с участието например на Бразилия, Аржентина и Уругвай да лиши от интерес световното и да го обезсмисли, и така Блатер да бъде принуден да се оттегли. УЕФА обмисля да се отдели от ФИФА и да си създаде свой турнир, Дневник – Спорт, 1 юни 2015
След като президентът Блатер не подава оставка, на 20 юли 2015 г. се провежда извънредно заседание на Изпълнителния комитет на ФИФА, за да вземе решение за нов конгрес. Насрочен е извънреден конгрес на ФИФА на 26 февруари 2016 г. Sweetman, Tom. "FIFA: Presidential election confirmed for February 26". CNN. 20 October 2015. Accessed on 22 December 2015.
На фона на разследване от швейцарските власти, на 8 октомври 2015 г. Арбитражната камара на Комисията по етика на ФИФА отстранява Йозеф Блатер и Мишел Платини от футболни дейности за 90 дни. За изпълняващ длъжността президент на ФИФА е назначен Исса Хаяту, президент на Африканската футболна конфедерация.
Джани Инфантино
Всеки от кандидатите за президентския пост е трябвало да бъде подкрепен от поне пет национални федерации. До крайния срок за регистриране на претендентите 27 октомври 2015 г. са подадени 8 кандидатури. На 12 ноември 2015 г. е публикуван списък от петима кандидати, допуснати до избора за ръководител на организацията:
Принц Али бин Ал-Хусейн — вицепрезидент на ФИФА. Участник в изборите от 2015 година, където губи от Блатер. Заявление от 15 септември; Шейх Салман бин Ибрахим Ал-Халифа — президент на Азиатската футболна конфедерация. Заявление от 15 октомври; Жером Шампан — бивш заместник генерален секретар на ФИФА (1999—2010). Заявление от 23 октомври; Токио Сексвале — бивш министър от Република Южна Африка. Заявление от 25 октомври; / Джани Инфантино — генерален секретар на УЕФА. Заявление от 26 октомври;
На 21 декември 2015 г. комисията по етика на ФИФА решава да отстрани Блатер и Платини от футбола за осем години. Блаттера и Платини отстранили от футбола на восемь лет – Спорт: Футбол, 2015-12-21.
Изборът на нов ръководител на организацията се извършва на извънредния конгрес на 26 февруари 2016 г. В резултат на гласуването на първо място и в двата кръга е Джани Инфантино, който на втория кръг получава 115 гласа от 207 възможни и става новият президент на ФИФА .
През 2018 г. Инфантино на конгрес прокарва решение броят на участниците във финалния турнир на световното първенство да бъде увеличен от 32 на 48, с което се включват допълнителни страни с по-слабо развит футбол. Така той си осигурява подкрепата на повече членове на ФИФА на избора за президент следващата година. На 5 юни 2019 г. Джани Инфантино е преизбран за втори мандат. На 20 ноември 2022 г. заедно с емира на Катар той открива 22-то световно първенство.
През последните 25 години футболът се налага като най-популярната игра. Превръща се в тема и фактор за много други сфери освен в спорта – общество, търговия и политика. Той е част от индустрията на свободното време, отваря нови пазари за себе си и за бизнеса по целия свят.
Президенти на ФИФА През годините начело на ФИФА са били:
Президент Националност Време на управление Бележки Робер Герен 23 май 1904 – 4 юни 1906 Дейниъл Уулфол 4 юни 1906 – 24 октомври 1918 починал като президент на ФИФА Карл Вилхелм Хиршман 24 октомври 1918 – 1920 временно изпълняващ длъжността Жул Риме 1 март 1921 – 21 юни 1954 Рудолф Сеелдрайерс 21 юни 1954 – 7 октомври 1955 починал като президент на ФИФА Артър Дрюри 9 юни 1956 – 25 март 1961 починал като президент на ФИФА Ернст Томен 25 март 1961 – 28 септември 1961 временно изпълняващ длъжността Стенли Роуз 28 септември 1961 – 8 май 1974 Жоао Хавеланж 8 май 1974 – 8 юни 1998 Йозеф „Сеп“ Блатер 8 юни 1998 – 8 октомври 2015 Исса Хаяту 8 октомври 2015 – 26 февруари 2016 временно изпълняващ длъжността Джани Инфантино от 26 февруари 2016 г.
Структура Ръководни органи