Тимъти Уолтър „Тим“ Бъртън () е американски кинорежисьор, продуцент, сценарист и художник, носител на награди „Хюго“ и „Еми“, номиниран е за „Златен глобус“, „Златна палма“, „Сателит“, две награди „Оскар“, три награди БАФТА и пет награди „Сатурн“. Известен е с мрачни и чудати филми като „Бийтълджус“, „Едуард Ножиците“ и „Кошмарът преди Коледа“, в последния от които е също съсценарист и продуцент. Нашумява като режисьор на няколко блокбъстъра, между които „Батман“, „Батман се завръща“, „Слийпи Холоу“, „Планетата на маймуните“ и „Чарли и шоколадовата фабрика“.

Откакто режисира първия си пълнометражен филм „Голямото приключение на Пий-Уий“ през 1985 г., той режисира и продуцира редица филми, много от които наградени с Оскар. Често работи с актьора и негов близък приятел Джони Деп, композиторът Дани Елфман и съпругата си Хелена Бонам Картър. Последният филм на Бъртън, „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“ от 2007, печели „Златен глобус“ в категорията Най-добър филм – комедия или мюзикъл. Следват проектите за анимационното научнофантастично фентъзи „9“, насрочен за 9 септември 2009, и „Алиса в страната на чудесата“, чиято премиера е на 10 март 2010.

Юношество и образование Бъртън е роден на 25 август 1958 г. в Бърбанк, Калифорния и е първият от двамата синове на Бил Бъртън и Джийн Ериксън. Рождената му година понякога е бъркана с 1960, особено в собствените му книги, озаглавени „Меланхоличната смърт на Момчето стрида“ и „Кошмарът преди Коледа“. Сам се описва като погълнато от себе си дете, живеещо в свят, изпълнен с чудатости и неограничена свобода на въображението. Като дете, растящо в Бърбанк, той си представя, че е Убиецът с брадвата и заедно с по-малкия си брат плаши съседите си до такава степен, че се налага извикването на полиция. Той повтаря лудорията още няколко пъти с подобен резултат. Открива, че домашният живот и училището са много затормозяващи, и започва да бяга от ежедневието си, прекарвайки безброй часове в гледане на нискобюджетни филми на ужасите, на които посвещава ранните си продукции „Едуард с ръцете ножици“ и „Ед Ууд“. Филми, изиграли важна роля в детството му и предначертали кариерата му на режисьор, са тези на Винсънт Прайс. В по-късното творчество на Тим личи дълбоката следа, която са оставили върху него. Друго негово голямо вдъхновение са стоп-моушън филмчетата на Рей Харихаузен.

След като завършва гимназия, той печели стипендия на „Дисни“ за Калифорнийския институт по изкуствата във Валенсия. Изучава анимация и дизайн на героите в продължение на три години. Първият му професионален сблъсък с анимацията е работата му като оцветител върху филма на Ралф Бакши „Властелинът на пръстените“, част първа и втора. Започва работа като чирак-аниматор в студията на Дисни, а работата му е да рисува по „Лисицата и Хрътката“, но не остава задоволен от изискванията за арт-а на филмчето. По-късно получава отказ от Дисни да използват типажите му за филма, тъй като дизайните му са категорично обратното на дисниевските изисквания. Окачествени са, че са с визия на „сериен магистрален убиец“. Бъртън се разочарова и не е особено щастлив по време на Дисни-периода си, но все пак намира утеха в рисуване и писане на стиховете, положили основите на пожъналия по-късно огромен успех „Кошмарът преди Коледа“.

Първи успехи в режисурата През 1982 г. Тим Бъртън прави своят първи късометражен, шестминутен филм „Винсънт“ за младо момче, чийто фантазии (също като на Бъртън) са да бъде всеизвестният идол от екрана Винсънт Прайс. Самият Прайс озвучава филмчето. Следващият му филм е игралният „Франкенуини“, с участието на Барет Оливър, Даниел Стърн и Шели Дювал (която го подкрепя в кариерата му от отдавна). Заснет както черно-белите филми от едно време и вдъхновен от Франкенщайн-а на Джейм Уайл, „Франкенуини“ разказва историята на момче, което съживява мъртвото си куче Спарки, което е ударено от кола на пътя. Докато филмчето печели награди по фестивали, от „Дисни“ са загрижени дали то не е прекалено страшно за деца и го спират от екран. Впоследствие „Франкенуини“ е разпространен на видео чак през 1992 г.

И въпреки че Бъртъновият труд е обречен на забрава, той вече е привлякъл вниманието на филмовата индустрия. Грифин Дюн, известният актьор и продуцент, назначава Бъртън за режисьор на „След часовете“ (заснет 1985) – комедия за отегчен word процесор, който оцелява след луда нощ в Сохо – филм предвиден да се режисира от Мартин Скорсезе, който по това време е зает с друг проект. Когато финансите за „Страстите Христови“ са оттеглени и Скорсезе вече е свободен да режисира, Бъртън се оттегля, преотстъпвайки честта нему, тъй като дълбоко го уважава и не иска да го обиди.

Не след дълго актьорът Пол Рубенс гледа „Франкенуини“ и избира Бъртън да режисира лента за широк екран с неговия известен типаж Пий-Уий Хърман. Филмът пожънва голям успех и се играе и на театрална сцена, а впоследствие се превръща в хит по HBO. „Голямото приключение на Пий-Уий Хърман“ (1985), направен с бюджет от седем милиона долара спечелва повече от четиридесет милиона долара в бокс класациите. Бъртън, фен на ексцентричната музикална банда „Ойнго Бойнго“, поисква от вокалиста и автор на песните Дани Елфман да се погрижи за музиката към филма. От този момента нататък Елфман е „абониран“, също като Джони Деп – за почти всичките филми на Бъртън. Изключение правят „Ед Ууд“ и „Суини Тод“.

След режисурата на серийните телевизионни епизоди на „Алфред Хичкок представя вълшебните приказки на Шели Дювал“, Бъртън получава следващия си голям проект. „Бийтълджус“ (1988) е суперреалистична комедия за млада двойка, принудена да се справя със странния живот след смъртта, което става особено трудно, особено след като семейство претенциозни юпита нахлуват в безценния им английски дом. С участието на Алек Болдуин и Джина Дейвис в главните роли, и Майкъл Кийтън като известен био-екзорсист на име Бийтълджус, филмът печели около осемдесет милиона долара, въпреки че е заснет със сравнително нисък бюджет. Не стига това, но печели и „Оскар“ за най-добър грим.

Батман (1989)

Способността на Бъртън да произвежда хит след хит с нискобюджетно студийно оборудване е оценена по достойнство и затова му е предоставена възможността да режисира своя първи блокбъстър – „Батман“ (1989 г.). Заснемането на мегабюджетната продукция в Лондон обаче е изпълнено с проблеми. Бъртън отново работи с филмовите продуценти Джон Питърс и Питър Губер и на няколко пъти влиза в конфликт с тях, настоявайки да наеме за главната роля Майкъл Кийтън, който го е впечатлил силно като Бийтълджус. Актьорът е известен с ролите си на психар, има репутация на комик, снимащ се в комедии и няма опит в екшън филмите. Въпреки всичко това Бъртън успява да наложи мнението си, че Кийтън е идеален за ролята. Но това предизвиква отрицателни реакции на феновете след кастинга, а от Уорнър Брадърс са готови да намалят предвидените хонорари. Самият Бъртън е притеснен от друго – смята за неподходящо Маскираният Кръстоносец да е с визия на горила. Настоява, че той трябва да е напълно обикновен човек, облечен със специално оборудван костюм, с който да плаши престъпниците. Наема Джак Никълсън за ролята на Жокера (Тим Къри е бил резервен вариант), както за да разсее страховете на феновете, така и за да привлече по-възрастната аудитория, която по принцип не се интересува от филмите с участие на супергерои. Когато филмът е пуснат по екраните през юни 1989 година, е съпътствуван от най-голямата маркетингова и рекламна кампания за времето си и се превръща в един от най-големите хитове, на върха на всички боксофис класации. Спечелва над четиристотин милиона долара приходи по целия свят и двеста и петдесет милиона долара само в Съединените щати. Филмът оказва огромно влияние на заснемането на всички бъдещи филми със супергерои. Като се започне със зловещата визия на героите, подплатени с дълбок психологизъм и се стигне до стилизираната готическа визия на Готам Сити, уникална за Тим-Бъртъновия почерк.

1990-те Едуард Ножиците

През 1990 г. Бъртън, заедно с Каролин Томпсън написва, а след това и режисира „Едуард Ножиците“, използвайки отново Уинона Райдър от Бийтълджус за една от главните роли. Джони Деп, превърнал се в тийн идол благодарение на участието си в сериала „Джъмп Стрийт 21“ в края на 80-те години, e ангажиран от Бъртън за ролята на Едуард, който е изобретение на ексцентричен старомоден професор откривател (игран от Винсънт Прайс, в последната му роля преди да почине). Едуард изглежда като човек, с единствената разлика, че вместо ръце има ножици. Ученият умира точно когато се кани да замени ръцете му с човешки и той остава с остриетата. Действието се развива в предградията (филмът е заснет в Тампа, Флорида) и се твърди, че голяма част от филма напомня за собственото детство на Бъртън в предградията на Бърбанк. Прайс многократно споменава, че „Тим е Едуард“. Джони Деп написва подобен коментар във въведението си към книгата на Марк Салисбъри „Бъртъновият поглед над Бъртън“, имайки предвид първата си среща с Бъртън на кастинга на филма. „Едуард“ е посочван като най-добрия филм на Бъртън от много фенове и критици. След това сътрудничество Деп е поканен да участва като главна звезда в „Ед Ууд“, „Слийпи Холоу“, „Чарли и шоколадовата фабрика“, „Булката труп“ и „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“.

Батман се завръща

Въпреки че независимо от успеха на „Батман“ Уорнър Брадърс отказват правенето на „Едуард Ножиците“, тъй като е по-личен и не е така комерсиален, Бъртън е поканен да режисира и следващата част на Батман – с изричното условие, че ще поеме цялостно режисурата и ще е свободен да взима всички решения. Резултатът е, че „Батман се завръща“, с участието на Майкъл Кийтън, завърнал се като Мрачния рицар, има цял нов състав от злодеи: Дани Де Вито (Пингвина), Мишел Пфайфър (Жената-котка) и Кристофър Уокън като Макс Шрек – зъл, корпоративен магнат. По-мрачен и определено по-личен от предшественика си, филмът е заклеймен като прекалено страшен за деца. Аудиторията е дори още по-притеснена от прекалената сексуалност, конкретно идваща от садомазо визията на костюма на Жената-котка. Известен критик отбелязва, че 'твърде много са злодеите, развалящи „Батман“, обръщайки внимание на това, че вниманието във филма определено се фокусира върху отрицателните персонажи, вместо върху самия Батман. Филмът поляризира феновете на такива, които са почитатели на мрака и злокобното, и всички останали. Тим Бъртън многократно променя характера на Пингвина, в сравнение с този на Пингвина известен от комиксите и телевизията. Докато в комиксите той е обикновен човек, Бъртън създава отрепка на природата: пингвино-човек с пръсти, слепени от ципи, заострен клюноподобен нос и тяло, прилично на пингвин. „Батман се завръща“ е заснет за осемдесет милиона долара и е печели двеста осемдесет и три милиона долара.

Бъртън започва подготвителните работи и за следващия филм от поредицата – „Батман завинаги“ (1995), но след като осъзнават, че тонът на филма ще бъде сходен с „Батман се завръща“, Уорнър Брадърс го заменят с Джоел Шумахер. Бъртън по-късно се завръща като продуцент на този филм, за който казва, че е като да си направиш татуировка, докато си друсан. За главната роля е определен Вал Килмър (след като Майкъл Кийтън се отказва), Крис О'Донъл е Робин, Джим Кери е Гатанката (след като Робин Уилямс отказва), Томи Лий Джоунс участва като Двуликият, а Никол Кидман е ябълката на раздора – д-р Чейс Меридиън.

Кошмарът преди Коледа