Антон Лудвиг Аугуст фон Макензен (), роден като Аугуст Макензен, е германски военен, фелдмаршал. Макензен се отличава като командващ през Първата световна война и става един от най-бележитите германски военни лидери.
Дава висока оценка на командваните от него български войски при освобождението на Македония, Поморавието и Добруджа.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 592.
Детство Макензен е роден на 6 декември 1849 година в Хаус Лайпниц близо до село Даленберг в Кралство Прусия (сега федерална провинция Саксония в Германия) в семейството на Лудвиг и Мария Лудвиг Макензен. Баща му го изпраща в реална гимназия в Хале ан дер Саале през 1865 година с надеждата, че Макензен ще го последва в професията му.
Започва военната си кариера през 1869 година като доброволец във Втори хусарски полк. По време на Френско-пруската война е повишен в чин младши лейтенант и награден с Железен кръст, втора степен. След университета в Хале, формално влиза в немската армия през 1873 година в стария си полк. През 1891 година се присъединява към Генералния щаб в Берлин, където е повлиян от новия си началник Алфред фон Шлифен. Дадена му е благородническа титла и става Аугуст фон Макензен. Когато Шлифен се пенсионира през 1906 година, Макензен е считан от някои като възможен наследник, въпреки че длъжността е поверена на Хелмут фон Молтке.
Първа световна война
В началото на Първата световна война Макензен командва 17-и армейски корпус като част от 8-а армия, първо под командата на генерал Притвиц, а после – от генерал Хинденбург, и участва в битките при Гумбинен и Таненберг. По-късно през годината Макензен взема командването на новата 9-а армия и е награден с орден за храброст за действията си около Лодз и Варшава. През пролетта на 1915 година ръководи Горлицкия пробив в руските позиции, превземайки на Пшемишъл и Лвов.Варненски новини : Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков . - Варна; печ. Взаимност / брой 609, 25 април 1915 / стр.2
Сръбска кампания През октомври 1915 година Макензен става общ главнокомандващ на германските, австро-унгарските и българските части, воюващи срещу СърбияThe day book, October 04, 1915, LAST EDITION, Image 30 / Library of the congress / на английски език / Посетен на 21 март 2025 и разбива ефективно сръбската съпротива.
Румънска кампания В 1916 година Макензен води успешна кампания срещу Румъния (под командването на генерал Ерих фон Фалкенхайн). Той командва многонационалната армия от българи, турци и германци. Въпреки това атаките му са много успешни, разбивайки румънските, руски и сръбски части, изправени срещу него.Ежедневен бюлетин на Благотворителния комитет за граждански грижи - Варна / брой 27, 10 октомври 1916 / стр.2Ежедневен бюлетин на Благотворителния комитет за граждански грижи - Варна / брой 71, 2 декември 1916 / стр.2 По време на боевете в Добруджа Макензен влиза в конфликт с командващия Трета българска армия – генерал Стефан Тошев, който отстоява интересите на българската страна.
След тази кампания е награден с „Schwarzer Adler“ (черен орел), най-високият по ранг рицарски орден в Прусия и е повишен във фелдмаршал. На 09 декември 1916 г. кайзер Вилхелм поздравява генерал-фелдмаршал фон Макензен по случай падането на Букурещ с благодарствена телеграма.Ежедневен бюлетин на Благотворителния комитет за граждански грижи - Варна / брой 77, 09 декември 1916 / стр.2 От 1917 година е военен губернатор на Румъния. Последната му кампания е опитът да разгроми дезорганизираната румънска армия (след като офанзивата на Керенски е отхвърлена). Но опитът е неуспешен (битка при Марасещи) с тежки загуби за двете страни. В края на войната е пленен от френската армия на генерал Луи Франше д'Еспере в Унгария и е конвоиран в специален влак до Солун.Обнова - Всекидневен вестник. Обществен орган [за политика, стопанство, търговия / Сахаров - Варна; печ. Зора / брой 45, 08 февруари 1919 / стр.2] Държан е като военнопленник до ноември 1919 година, когато е освободен по здравословни причини.Обнова - Всекидневен вестник. Обществен орган [за политика, стопанство, търговия / Сахаров - Варна; печ. Зора / брой 218, 12 ноември 1919 / стр.1] На 8 декември 1919 г. е посрещнат с военни почести в Касел.Обнова - Всекидневен вестник. Обществен орган [за политика, стопанство, търговия / Сахаров - Варна; печ. Зора / брой 230, 9 декември 1919 / стр.1]
Следвоенна кариера През 1920 година се пенсионира от армията. Въпреки че е в опозиция на новото републиканско управление, той страни от обществени кампании. Около 1924 година променя мнението си и започва да използва славата си на военен герой, за да поддържа консервативните монархически групировки. Става много активен в паравоенните консервативни организации особено в Stahlhelm и Обществото на Шлифен.
По време на изборите през 1932 година подкрепя Хинденбург срещу Хитлер, но се приближава до властта и Макензен става явен поддръжник на нацисткия режим. Въпреки това, той протестира против убийствата на генералите фон Бредов и фон Шлайхер и комитетите в Полша. В началото на 40-те Хитлер и Гьобелс подозират Макензен в предателство, но не могат да сторят нищо. Той остава убеден монархист (явява се в пълна бойна униформа на погребението на император Вилхелм II през 1941 година).
Макензен умира на 8 ноември 1945 година, след Втората световна война, на 95 години. Неговият живот обхваща времето на съществуване на Прусия, Германската империя, Ваймарската република, Нацистка Германия и следвоенната окупация. Награди и отличия почетен гражданин на Велико Търново – 1916 г. орден „Св. Александър“ I степен с мечове – 1918 г. Източници
Категория:Германски военни дейци от Първата световна война Категория:Германски фелдмаршали Категория:Военнопленници през Първата световна война Категория:Балкански фронт през Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен Категория:Почетни граждани на Велико Търново Категория:Почетни граждани на Шчечин