Константинов дар (лат., Constitutum Donatio Constantini or Constitutum domini Constantini imperatoris) се нарича фалшифициран документ, на който папите дълго време се позовавали, за да обосноват своите претенции за светска власт и върховенство над останалите църковни йерарси.Vauchez, Andre (2001). Encyclopedia of the Middle Ages. Routledge. p. 445. . Смятало се, че е даден от император Константин I Велики (оттук и името му) на папа Силвестър I (317–335 г.) и с него той предал върховната власт над Западната Римска империя, в т.ч. над Италия. В него пише, че „за посочването на правата вяра“ и „изцеление от проказата“ предоставя на наместниците на апостол Петър власт и почест, равни на императорските, а също и върховенство над всички християнски църкви; освен това на папата се предоставяли ред привилегии, богати дарове на църквите, а на римските кардинали – званието сенатор.
Неистинността на този документ е доказана от италианския учен-хуманист Лоренцо Вала. Той бил добър познавач на класическите езици и като анализирал „Константиновия дар“ установил, че той не произхожда от времето на император Константин, а е съставен по-късно.Whelton, M. (1998). Two Paths: Papal Monarchy – Collegial Tradition. Salisbury, MA: Regina Orthodox Press, p. 113. Част от учените днес смятат, че документът е съставен по времето на папа Стефан II (752–757), а според други това е станало към средата на IX век. Част е от други известни фалшификати, известни като „Лъжеисидорови декреталии“.
Източници
Външни препратки Т. И. Афанасьева, Donatio Constantini в славянских переводах XIV—XV вв. // Slověne, 2019, Vol. 8, № 1, с. 109—133.
Категория:История на християнството Категория:Фалшификации Категория:История на Ватикана