Били Айдъл

Бѝли А̀йдъл (), сценичен псевдоним на Уѝлям Ма̀йкъл А̀лбърт Бро̀уд (), е английски рок музикант, певец, автор на песни и актьор с двойно – английско и американско – гражданство.

Айдъл добива популярност през 70-те години на XX век, излизайки от лондонската пънк рок сцена като вокалист на групата Generation X. След разпадането й през 1981 г., Айдъл се премества в Ню Йорк и започва солова кариера, която води до международно признание. Със своята характерна визия – избелена коса, кожени дрехи и бунтарско поведение – и с хитовете „White Wedding“, „Rebel Yell“ и „Eyes Without a Face“, той се превръща в един от водещите изпълнители на т.нар. Второ британско нашествие в САЩ – вълна от британски изпълнители, популяризирани чрез Ем Ти Ви през 80-те години.

Биография

Ранни години Били Айдъл е роден на 30 ноември 1955 г. в Станмор, Мидълсекс, Англия. Родителите му са вярващи англиканци и редовно ходят на църква. По майчина линия той има ирландски произход – майка му е родена в град Корк и носи фамилията О'Съливан.

През 1958 г., когато е на две години, семейството се премества в САЩ, където живее в селата Патчог и Роквил Сентър, щата Ню Йорк. Там се ражда и по-малката му сестра Джейн. Четири години по-късно семейството се завръща в Англия и се установява в град Доркинг, графство Съри.

През 1971 г. семейството се премества в Бромли, Югоизточен Лондон, където Айдъл учи в мъжкото училище „Рейвънсбърн“. По-късно се местят в предградието Гьоринг бай Сий на град Уъртинг, Западен Съсекс, където той продължава образованието си в мъжката гимназия „Уортинг“.

През октомври 1975 г. започва да следва в Съсекския университет, но напуска след първата година. Скоро след това се присъединява към т.нар. Контингент Бромли – група млади фенове на „Секс Пистълс“ от Бромли, които следват групата по участията ѝ и формират ядрото на ранната пънк сцена в Лондон.

Кариера

Псевдоним Били Айдъл избира артистичното си име като ироничен отговор на коментар от свой учител по химия, който го нарича „бездействащ“ (idle). Въпреки че не харесва предмета, той запазва думата като основа за сценичния си образ.Edmunds, Ben, untitled essay in Greatest Hits (2001) По-късно обяснява, че името е част от традицията на британската рок сцена – не просто провокация, а закачка с идеята за „звездоподобни“ личности.ConcertVault interview 21 November 1983 В друго интервю споделя, че първоначално е обмислял варианта „Billy Idle“, но се отказва, за да избегне объркване с Ерик Айдъл от Монти Пайтън, и така се ражда „Billy Idol“.. BBC. Retrieved 28 October 2014

1976 – 1981: Generation X В края на 1976 г. Били Айдъл се присъединява като китарист към ретро рок групата Chelsea, сформирана през 60-те години в Западен Лондон.History of the band 'Chelsea' Вокалистът Джийн Октобър оказва влияние върху визуалния стил на Айдъл, като го насърчава да замени очилата си с контактни лещи, да боядиса косата си руса и да я подстриже късо – визия, вдъхновена от рокерския стил на 50-те години.

След кратък период на участия с Chelsea, Айдъл и басистът Тони Джеймс напускат групата и създават Generation X, като Айдъл преминава от китарист към водещ вокалист. Generation X се отличава с по-мелодичен и поп ориентиран подход към пънка, в контраст с по-агресивните си съвременници. Групата е сред първите пънк формации, които се появяват в телевизионната програма Top of the Pops на телевизия Би Би Си.

Въпреки че Generation X се формира като пънк рок група, музикалната ѝ естетика е силно повлияна от британския поп от средата на 60-те години. Това я отличава от по-агресивните и политически заредени съвременници като „Клаш“ и „Секс Пистълс“. Били Айдъл по-късно обяснява, че групата съзнателно е избрала да се дистанцира от антирок посланията на колегите си, като вместо това е изразила открито възхищение към класическите рок изпълнители. Според него, макар „Клаш“ и „Секс Пистълс“ да отричат влиянието на Елвис Пресли, „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“, Generation X е била честна относно своите вдъхновения, които именно включват тези легендарни имена.

През 1977 г. Айдъл изпълнява песента „Your Generation“ в телевизионния сериал Marc с Марк Болан. Групата подписва звукозаписен договор с Chrysalis Records, издава три студийни албума и участва във филма DOA: A Rite of Passage (1980), посветен на пънк движението. Малко след това Generation X се разпада, което бележи прехода на Айдъл към солова кариера.

1981 – 1985: Солова кариера и пробив През 1981 г. Били Айдъл се премества в Ню Йорк и започва солова кариера, работейки с Бил Аукойн – бивш мениджър на „Кис“. Неговият пънк имидж се съчетава успешно с глем рок стила на китариста Стив Стивънс, с когото формира творчески тандем. Към състава се присъединяват басистът Фил Фейт и барабанистът Грег Герсън.

Соловият дебют на Айдъл започва с миниалбума Don't Stop (1981), който включва нова версия на песента „Dancing with Myself“ – първоначално записана с Generation X, както и кавър версия на хита „Mony Mony“ на Томи Джеймс и The Shondells. През 1982 г. излиза дебютният солов албум на Айдъл Billy Idol, който постига търговски успех.

С видеоклиповете към „White Wedding“ и „Dancing with Myself“, Айдъл се превръща в емблематична фигура на т.нар. Второ британско нашествие в САЩ – вълна от британски изпълнители, популяризирани чрез Ем Ти Ви. Клипът към „White Wedding“, режисиран от Дейвид Малет, се отличава с драматична сцена, в която мотоциклет разбива витраж на църква – каскада, изпълнена от лондонския куриер Джон Уилсън. През 1983 г. „Dancing with Myself“ е преиздадена в САЩ с видеоклип, режисиран от Тоуб Хупър, който се върти по Ем Ти Ви в продължение на шест месеца.

Вторият албум на Айдъл – Rebel Yell (1983), затвърждава успеха му"Billy Idol Music News & Info". Billboard. Посетено на 5 август 2023 г. с хитове като „Rebel Yell“, „Eyes Without a Face“ и „Flesh for Fantasy“. „Eyes Without a Face“ достига четвърто място в класацията Билборд Хот 100, а „Rebel Yell“ – шесто място в класацията за сингли в Обединеното кралство.Joel Whitburn (2006). The Billboard Book of Top 40 Hits. Billboard Books Албумът получава двоен платинен сертификат от RIAA за над два милиона продадени копия в САЩ.

1986 – 1992: албуми Whiplash Smile и Charmed Life

През 1986 г. Били Айдъл издава третия си студиен албум Whiplash Smile, който постига добри търговски резултати. Сред водещите сингли са „To Be a Lover“, „Don't Need a Gun“ и „Sweet Sixteen“. За последната песен е заснет видеоклип в Кораловия замък – ексцентрична архитектурна структура във Флорида, изградена от латвийско-американския самоук инженер Едуард Лийдскалнин.

През 1987 г. излиза албумът с ремикси Vital Idol, който включва концертна версия на „Mony Mony“. Сингълът достига първо място в класацията на САЩ и седмо място в Обединеното кралство, затвърждавайки международната популярност на Айдъл.

С вече три топ 10 сингъла във Великобритания – „Rebel Yell“, „White Wedding“ и „Mony Mony“ – Айдъл издава сборния албум Idol Songs: 11 of the Best, който получава платинен сертификат в Обединеното кралство.

През 1990 г. излиза албумът Charmed Life, чийто водещ сингъл „Cradle of Love“ е включен в саундтрака на филма The Adventures of Ford Fairlane с Андрю Дайс Клей. Поради сериозни наранявания от катастрофа с мотоциклет, Айдъл не може да ходи и във видеоклипа е заснет само от кръста нагоре. Визуалната концепция включва сцени, в които той пее от рамки в апартамент, докато актрисата Бетси Лин Джордж съблазнява бизнесмен. Видеото се върти активно по Ем Ти Ви и носи на Айдъл третата му номинация за награда „Грами“ в категорията Най-добро мъжко рок вокално изпълнение.

1993 – 2004: Албум Cyberpunk, пауза и възраждане

През 1993 г. Айдъл издава студийния албум Cyberpunk, , който се отличава с експериментален характер и е записан в домашното му студио с помощта на компютър Macintosh. За продукцията са използвани програмите Studiovision и Pro Tools, като процесът на създаване продължава десет месеца. Въпреки иновативния подход, албумът не постига търговски успех в САЩ – водещият сингъл „Shock to the System“ не влиза в класацията „Билборд Хот 100“. В Европа албумът се представя по-добре, достигайки умерен успех и влизайки в Топ 20 на британските класации. В подкрепа на изданието Айдъл предприема европейско турне и участва в концерт по случай събирането на Generation X през същата година.

През 1994 г. той записва и издава сингъла „Speed“, който е включен като водеща песен в саундтрака на екшън филма „Скорост“. През 1996 г. Айдъл участва във версия на живо на Quadrophenia от „Ху“, а през 1998 г. се появява епизодично като себе си във филма The Wedding Singer с Адам Сандлър. В лентата той играе ключова роля в сюжета, а песента му „White Wedding“ е включена в официалния саундтрак.The Wedding Singer (1998) - IMDb, Посетено на 5 август 2022

През 2000 г. Били Айдъл участва като гост вокалист в дебютния солов албум на китариста Тони Айоми от „Блак Сабат“. Неговият принос е в песента „Into the Night“, за която е съавтор и изпълнител.

Същата година Айдъл озвучава персонажа Один – мистериозен извънземен герой – в анимационния научнофантастичен филм за възрастни Heavy Metal 2000. Освен гласовата роля, той допринася и с песен към официалния саундтрак на продукцията.

На 16 април 2001 г. музикалният канал Ви Ейч Уан излъчва документалния филм Billy Idol – Behind the Music, посветен на живота и кариерата на изпълнителя. Три дни по-късно Айдъл и китаристът Стив Стивънс се появяват в предаването VH1 Storytellers, където изпълняват поредица от акустични версии на свои песни, съпроводени с лични истории и коментари. Събитието бележи официалното събиране на дуото и е заснето като специален телевизионен филм за канала.

През същата година излиза сборният албум Greatest Hits, който включва най-известните песни на Айдъл, както и кавър версия на „Don't You (Forget About Me)“ на Кийт Форси и Симпъл Майндс. Албумът на дългосвиреща плоча съдържа и акустична версия на „Rebel Yell“, записана по време на коледен концерт на радиостанцията KROQ в Лос Анджелис през 1993 г. Greatest Hits постига значителен търговски успех, като продава над 1 млн. копия само в САЩ.

През втората половина на 90-те години Айдъл се оттегля от публичното пространство, фокусирайки се върху личния си живот и възстановяване след интензивния период на кариера и лични предизвикателства.

2005 – 2009: Албум Devil's Playground

През март 2005 г. Били Айдъл издава Devil's Playground – първия си нов студиен албум от близо 12 години. Проектът достига номер 46 в класацията Билборд 200 и включва кавър на песента "Plastic Jesus". В подкрепа на албума Айдъл участва в няколко дати от турнето Ванс Уорпд Тур и се появява на големи фестивали като Донингтън парк, Вуду Мюзик Експириънс в Ню Орлиънс и Рок ам Ринг на Нюрбургринг.

През 2006 г. изпълнителят участва в концерт за телевизионния сериал Soundstage, заснет в Конгресния театър в Чикаго. Записът е издаден на DVD/Blu-ray под заглавие In Super Overdrive Live на 17 ноември 2009 г.

През 2008 г. песента „Rebel Yell“ е включена като възпроизвеждаема песен във видеоиграта Guitar Hero: World Tour, а „White Wedding“ – в Rock Band 2. По-късно платформата Rock Band добавя „Mony Mony“ и „Rebel Yell“ като песни за изтегляне.

На 24 юни 2008 г. Айдъл издава сборния албум The Very Best of Billy Idol: Idolize Yourself, който обхваща най-големите му хитове. В рамките на промоцията на изданието той предприема световно турне като съзвезда с „Деф Лепард“.

2010 – 2023: Албум Kings & Queens of the Underground

На 16 февруари 2010 г. Били Айдъл е обявен като един от хедлайнерите на Download Festival в Донингтън парк, Англия – едно от водещите рок събития в Европа. В рамките на подготовката за турнето, през март същата година той разширява състава на групата си, като включва китариста Били Морисън от американската хардрок супергрупа „Кемп Фреди“ и барабаниста Джереми Колсън.