Светец (ж.р. светица; от старобългарски svętъ, svętъjь;П. Я. Черных. Историко-этимологический словарь современного русского языка. М., „Русский язык“, 1999. ISBN 5-200-02684-9 мн.ч. – святы́е) е личност, особено уважавана в различните религииРБЕ за благочестието, праведността и посредничеството между Бога и хората. „Славата“ или ореолът около главата на светеца е символично свидетелство за способността му да отдава божествена почит. В християнската религия светецът е човек, считан за пример за изключителна святост. Съществува разлика в употребата в зависимост от различните християнски деноминации. Думата произхожда от гръцката дума „άγιος“ (а̀гиос), означаваща „свети“ или „светец“ в Новия завет, където е използвана, за да опише последователите на Исус Христос.
Съкращението за светец обикновено е „св.“ (чете се: свети/света), а в множествено число „св. св.“ (чете се: свети/те светии).
С развитието на християнството значението на думата се променя и по-често се използва за обозначение на определени личности, представляващи пример за подражание във вярата, които се възпоменават и почитат като вдъхновение за останалите християни.
Култът към светците е важна съставна част от източноправославната и католическата традиция. Протестантските общности по правило почти не възприемат почитането на светците.
Видове светци В християнската агиология светците се подразделят на няколко основни типа: 1. Апостоли – става дума за учениците на Христос, както и ап. Павел, седемдесетте, които били ученици на техни ученици като ученици, като св. ап. Тимотей. Понякога се прави разграничение в по-общ смисъл, че всички християнски мисионери до Първия събор са апостоли и се разграничават „първите апостоли“ (учениците на Исус, 70-те и Савел/Павел) и „късните апостоли“. 2. Сред късните апостоли мнозина се отдават на утвърждаване на християнството и неговата популяризация – това са т.нар. равноапостоли – св. св. Кирил и Методий, св. цар Борис Покръстител, св. цар Константин I Велики и св. Елена. Често при равноапостолите има двама светци, които нерядко са близки роднини и Църквата допълнително изравнява тяхното значение. Кирил и Методий (братя), Константин и Елена (син и майка). 3. Мъченици – светци, пострадали заради вярата си. Тук се отнасят и т.нар. великомъченици, например св. Георги Победоносец. Св. Стефан е определян като първомъченик, тъй като пръв е пострадал заради вярата си. За великомъченици са определяни и хора, които са имали велики мъки, т.е. повече са ги мъчили от обичайното. Малко е трудно да се направи класация кой е само мъченик и кой е великомъченик. Мъчениците най-общо се се делят на преподобно мъченици, свещеномъченици и великомъченици. Преподобно мъчениците са били монаси, свещеномъчениците – свещеници, а великомъчениците са получили откровение от Исус или някой от ангелите. 4. Преподобни – светци, отличили се с монашеския си подвиг – св. Антоний Велики, св. Иван Рилски. 5. Светители – допринесли за развитието и утвърждаването на църковното учение. 6. Отци на Църквата – или Учители на Църквата са участниците във Вселенските събори, застъпили православното учение, като например св. Николай Мирликийски, св. Кирил Александрийски, а също и утвърдени християнски теолози или религиозни автори, допринесли изключително много за утвърждаването и разпространението на християнската вяра, като младата католическа монахиня св. Тереза от Лизио. 7. Праведни – отличили се с добродетелния си живот. Тук спадат и някои библейски персонажи като св. св. Йоаким и Ана – родителите на Богородица. 8. Блажени – по-особена група. В източноправославната агиология тук са причислени заслужили хора, които не са причислени към светците в строгия смисъл на думата, например бл. Августин (според римокатолическата агиология – св. Августин). В римокатолическата традиция блажени се наричат тези личности, при които е започнал процес за канонизация, но все още не са канонизирани официално.
Съществуват комбинации между горните категории – например преподобномъченик, свещеномъченик и подобни. Това става в случаите, когато даденият светец отговаря на изискванията на повече от една от изброените категории. Често се срещат и думите „благоверен“, „безсребреник“, „чудотворец“, но те са по-скоро за уточнение.
Отношение
Вижте също
Патрон Икона Календар на православните църковни празници Списък на българските православни светци
Външни препратки