Работническо първенство

Работническото първенство е български футболен турнир. Организатор на турнира е БФС. Провежда се от 1949 г. В него участват отбори на физкултурните колективи от предприятия и учреждения. През средата на XX век (след 1949 г.) в България функционира Доброволно спортно организация (ДСО) "Торпедо", която обединява работници от металургията, машиностроенето и транспорта. Спортни клубове с това име са участвали в Републиканското работническо първенство, което се организира от Българския футболен съюз. До 1990 г. окръжните първенци заедно с първенците на колективите на физкултурните дружества от София, Пловдив и Варна се състезават чрез елиминиране в два мача при разменено гостуване, за да излъчат четири отбора-финалисти. Те играят по системата „всеки срещу всеки“ по един мач, като победителят се определя по броя на точките, а при равенство - по головата разлика. Срещите на финалната четворка са част от ежегодно организираните Републикански работнически спартакиади. От 2002 г. турнира се провежда през месец юни в курортен комплекс "Албена". Дават се колективни и индивидуални награди. В първата фаза на турнира в осемте регионални групи (Варна, Бургас, Ловеч, Монтана, Пловдив, Русе, София и Хасково) се играе на принципа всеки срещу всеки. След това осемте победителя участват на финалите в К.К. „Албена“. Тегли се жребий и се играят четвъртфинали, полуфинали и финал. Днес състезания за работници се организират основно от Българска работническа федерация "Спорт и здраве" и нейните регионални структури (например Работнически клуб "Спорт и здраве" в градове като Варна, Кърджали и др.). Те провеждат ежегодни национални спартакиади, пролетни и есенни работнически игри и турнири за различни работнически купи.

Победители в турнира 1950 - 1. АЗ Пазарджик; 2. ДВФ 23 (Сопот) 1951 - Купа "Торпедо": Завод 11 (Сопот) 1952 – 1. ДМК „Родопа“ (Сливен); 2. Динамо (София); 3. Локомотив (Пловдив); 4. ЗПТ "Марица" (Пловдив) 1953 – 1. Завод-12 (София); 2. Торпедо (Плевен); 3. Торпедо (София); 4. Червено знаме (Павликени) 1954 – 1. Завод-12 (София); 2. Торпедо (Плевен); 3. Торпедо (Русе); 4. Строител (Бургас) 1955 – 1. Завод-12 (София); 2. Торпедо (Русе); 3. Торпедо (Плевен); 4. СЗ "Климент Ворошилов" (София) 1956 – 1. Завод-12 (София); 2. Завод „Сталин“ (Перник); 3. Торпедо (Плевен); 4. Торпедо (Русе) 1957 – 1. Завод „Сталин“ (Перник); 2. Завод-12 (София); 3. Торпедо (Плевен); 4. Завод "6-ти септември" (София) 1958 – 1. АТЗ (Шумен); 2. Завод „Сталин“ (Перник); 3. Торпедо (Плевен); 4. Завод "6-ти септември" 1959 – 1. МЗ „Ленин“ (Перник); 2. СКЗ (Радомир) 3. АТЗ (Шумен) 4. Завод "6-ти септември" 1960 – 1. Завод „Карл Маркс“ (Девня); 2. АТЗ (Шумен); 3. Торпедо (Плевен); 4. Завод „Сталин“ (Перник) 1961 – 1. Месокомбинат (Русе); 2. Завод "6-ти септември"; 3. Торпедо (Плевен); 4. ТК "Марица" (Пловдив) 1962 – 1. МОК „Горубсо“ (Мадан); 2. Месокомбинат (Русе) 3. Завод "6-ти септември" 4. ХК Димитровград 1963 – 1. ВМЗ (Сопот); 2. Металургичен завод (Кремиковци); 3. Строител (Бургас); 4. МОК „Горубсо“ (Мадан) 1964 – 1. ДМЗ „Антон Иванов“ (Пловдив); 2. СЗ "Климент Ворошилов" (София); 3. Завод „Сталин“ (Перник); 4. Торпедо (Плевен) 1965 – 1. МОК „Горубсо“ (Мадан); 2. ВМЗ (Сопот); 3. Торпедо (Плевен); 4. Завод-12 (София) 1966 – 1. Кондензаторен завод (Кюстендил); 2. Металургичен завод (Кремиковци); 3. ВМЗ (Сопот); 4. Торпедо (Плевен) 1967 – 1. Автостроител (Шумен); 2. СЗ "Климент Ворошилов" (София); 3. Торпедо (Плевен); 4. Завод "6-ти септември" 1968 – 1. Металургичен завод (Кремиковци); 2. СЗ "Климент Ворошилов" (София); 3. Автостроител "Мадара" (Шумен); 4. Торпедо (Плевен) 1969 – 1. Авиотехник (Пловдив); 2. МК "Кремиковци"; 3. Автостроител "Мадара" (Шумен); 4. СЗ "Климент Ворошилов" (София) 1970 – 1. МОК „Горубсо“ (Мадан); 2. СЗ "Климент Ворошилов" (София); 3. Месокомбинат (Русе); 4. Завод "6-ти септември" 1971 – 1. Силнотоков завод (София); 2. МК "Кремиковци"; 3. Месокомбинат (Русе); 4. МОК „Горубсо“ (Мадан) 1972 – 1. ЗПС „Китка“ (Нови Пазар); 2. СХК Димитровград; 3. СЗ "Климент Ворошилов" (София); 4. Торпедо (Плевен) 1973 – 1. ДАЗ "Методи Шатаров" (Пазарджик); 2. ОЗ "Фритьоф Енгелс" (Казанлък); 3. МК "Кремиковци"; 4. СЗ "Климент Ворошилов" (София) 1974 – 1. СЗ "Климент Ворошилов" (София); 2. АЗ "Методи Шатаров" (Пазарджик); 3. МК "Кремиковци"; 4. Строител (Бургас) 1975 – 1. МК "Кремиковци" (Кремиковци); 2. Марица-Изток (Раднево); 3. Методи Шатаров (Пазарджик); 4. Редки метали (Бухово) 1976 – 1. МК "Кремиковци" (Кремиковци); 2. Редки метали (Бухово); 3. ДЗЗ (Горна Оряховица); 4. ДМ (Бобов дол) 1977 – 1. Спортист (Кремиковци); 2. ДМ (Бобов дол); 3. ДСО "Редки метали" (Бухово); 4. ЖП Възел (Бургас) 1977 – Работнически турнир по футбол (проведен есента на 1977 г.*): Вагонно-ремонтен завод (Левски) В гр. Бяла (обл. Русе): Спортист (Кремиковци) - Вагонно-ремонтен завод (Левски) 4:1 1978 – 1. Акумулаторен завод (Пазарджик); 2. Металургически комбинат (Перник); 3. Захарни Заводи (Горна Оряховица); 4. Завод за пишещи машини "Марица" (Пловдив) 1979 – 1. СЗ "Климент Ворошилов" (София); 2. МК "Ленин" (Перник); 3. Птицезавод (Славяново), 4. Завод "Дянко Стефанов (Разград) 1980 – 1. ТЕЦ „Марица-Изток“ (Раднево); 2. Завод "6-ти септември"; 3. МК „Ленин“ (Перник); 4. Торпедо (Плевен) 1981 – 1. МК "Оптикоелектрон" (Панагюрище); 2. Елпром (Тетевен); 3. СХК (Девня); 4. Автокомбинат (Стара Загора) 1982 – 1. СМЕК "Марица-Изток" (Раднево); 2. МОК "Елаците" (Етрополе); 3. ЗК (Горна Оряховица); 4. МК (Пазарджик) 1983 – 1. Металик (Сопот); 2. Комбинат "Димитър Благоев" (Белово); 3. Енергия (Търговище); 4. Текстилмаш (Габрово) 1984 – 1. Химик (Костинброд); 2. СЗ "Климент Ворошилов" (София); 3. СМЕК "Марица-Изток" (Раднево); 4. Торпедо (Плевен) 1985 – 1. Софстрой (София); 2. МЕ "Панагюрище" (Панагюрище); 3. Марица-Изток (Раднево); 4. СЗ "Климент Ворошилов" (София) 1986 – 1. Софстрой (София); 2. МК "Кремиковци"; 3. Марица-Изток (Раднево); 4. Торпедо (Плевен) 1987 – 1. Георги Дамянов (Средногорие); 2. Оптикоелектрон (Панагюрище); 3. Текстилмаш (Габрово); 4. Софстрой (София) 1988 – 1. ММК "Георги Дамянов" (Средногорие); 2. Телефонен завод (Белоградчик); 3. МК "Фритьоф Енгелс" (Стара Загора); 4. Стъкларски завод "Стойко Пеев" (Белослав) 1989 – 1. Арсенал (Казанлък); 2. Елпром (Ловеч) (ДФ „Електроинструмент“); 3. Енергия (Търговище); 4. Рудничар (Мадан) 1990 – 1. Георги Дамянов (Средногорие); 2. Динамо (Сливен); 3. Рудничар (Мадан); 4. Космос (Русе) 1991 – 1. Железничар (Горна Оряховица); 2. Антон Иванов (Пловдив); 3. Динамо (Сливен); 4. ЗМК (Силистра) 1992 – 1. ТЕЦ "Марица-Изток" (Раднево); 2. Железничар (Горна Оряховица); 3. Вагонно-ремонтен завод (Левски); 4. ТК "Марица" (Пловдив) 1993 – 1. Металик (Сопот); 2. ТЕЦ "Марица-Изток" (Раднево); 3. Елпром (Ловеч) (ДФ „Електроинструмент“); 4. Железничар (Горна Оряховица) 1994 – 1. Дунарит (Русе); 2. Марица-Изток (Раднево); 3. Железничар (Горна Оряховица); 4. Вагонно-ремонтен завод (Левски) 1995 – 1. Порт (Варна); 2. Ловико (Сухиндол); 3. Марица-Изток (Раднево); 4. Железничар (Горна Оряховица) 1996 – 1. Първа атомна (Козлодуй); 2. Марица-Изток (Раднево); 3. Дунарит (Русе); 4. МРК "Спорт и Здраве" (Тополовград) 1997 – 1. Енергетик (Перник); 2. Първа атомна (Козлодуй); 3. Марица-Изток (Раднево); 4. Порт (Варна) 1998 – 1. Порт (Бургас); 2. Енергетик (Перник); 3. Марица-Изток (Раднево); 4. Дунарит (Русе) 1999 – 1. Енергетик (Перник); 2. Дунарит (Русе); 3. Планинец (Априлци); 4. Порт (Бургас) 2000 – 1. Енергетик (Перник); 2. Метекс (Априлци); 3. Асарел-Медет (Пирдоп) (ФК Пирдоп); 4. Порт (Бургас) 2001 – 1. Първа атомна (Козлодуй); 2. Ловико (Сухиндол); 3. Оргахим (Русе); 4. Етиком (Петрич) 2002 – 1. Порт (Бургас); 2. Ловико (Сухиндол); 3. Дунарит (Русе); 4. Марица-Изток (Раднево) 2003 – 1. Завод „Енергия“ (Търговище); 2. Марица-Изток (Раднево); 3. Порт (Бургас); 4. Дунарит (Русе) 2004 – 1. РФК Шумен; 2. Енергетик (Перник); 3. ТЕЦ (Варна); 4. Първа атомна (Козлодуй) 2005 – 1. Енергетик (Перник); 2. Бовис (Трудовец); 3. РФК Шумен; 4. ТЕЦ (Варна) 2006 – 1. Кълвача газ (Стара Загора); 2. РФК Шумен; 3. Бовис (Трудовец); 4. ЗПС „Китка“ (Нови Пазар) 2007 – 1. Марица-Изток (Раднево); 2. Кълвача газ (Стара Загора); 3. Бовис (Трудовец); 4. ЗРР "Хан Аспарух (Исперих) 2008 – 1. ВиК (Ботевград); 2. Барези - 1 (Етрополе); 3. ЕПИК (Ботевград); 4. Бовис (Трудовец) 2009 - 1. Енергетик (Перник); 2. ЗРР "Хан Аспарух (Исперих); 3. Вагонно-ремонтен завод (Левски) 2010 - 1. Металик (Сопот); 2. ЗПС „Китка“ (Нови Пазар); 3. ЗРР "Хан Аспарух (Исперих) 2011 - 1. МК Кремиковци; 2. ЗРР "Хан Аспарух (Исперих) 2012 - Марица-Изток (Раднево) 2013 - Металик (Сопот) 2014 - 1. М+C Хидравлик (Казанлък); 2. ТЕЦ Марица-Изток (Раднево); 3. ОСК Търговище (Търговище) 2015 - 1. Лан Макс (Паталеница) (Левски (Паталеница)); 2. КЦМ-ООП (Пловдив); 3. Грейтуол (Ловеч) (Литекс Моторс) 2016 - 1. ТЕЦ Марица-Изток (Раднево); 2. ФСПК (София) (ФСП Констръкшън); 3. РФК Гълъбово; 4. М+C Хидравлик (Казанлък) 2017 - 1. Капрони (Казанлък); 2. М+C Хидравлик (Казанлък); 3. ТЕЦ Марица-Изток (Раднево); 4. Кастамону (Горно Сахране) 2018 - 1. ТЕЦ Марица-Изток; 2. РФК Стара Загора; 3. Асарел-Медет (ФК Пирдоп); 4. АЕЦ Козлодуй 2019 - Райдърс (Пещера) 2020 - Холеман (кв. Долапите, Русе) (бивш Пристис) 2021 - 1. ТЕЦ Марица-Изток (Раднево); 2. М+C Хидравлик (Казанлък); 3. Енергоатом (София); 4. РК "Спорт и Здраве" (Казанлък) 2022 - 1. ТЕЦ Марица-Изток (Раднево); 2. М+C Хидравлик (Казанлък); 3. ПИБ АД (София); 4. ВВМУ "Н. Й. Вапцаров (Варна) 2023 - 1. Орлин (Пирдоп) (Асарел-Медет); 2. Оптикоелектрон (Панагюрище) (ФК Кобрите (Панагюрище)); 3. РФК Дражинци (Дражинци) (Ураган (Дражинци)); 4. ТЕЦ Марица-Изток (Раднево) 2024 - 1. Костал (Пазарджик); 2. ВиК (Варна); 3. Солвей Соди (Девня) 2025 - 1. РФК Шумен; 2. ПИБ АД (София); 3. АЕЦ Козлодуй; 4. МРК "Спорт и Здраве" (Тополовград)

Заб.1: За 1951 г. в Държавното Работническо първенство официално няма излъчен класически републикански шампион по футбол, тъй като редовният турнир не се провежда в стандартният си формат. Вместо традиционното първенство, през същата година под егидата на спортната власт се организира мащабният извънреден турнир за Купа "Торпедо". Трофеят е спечелен от Завод 11 (Сопот), който по-късно в историята познаваме като ВМЗ и Металик (Сопот). Самата Купа "Торпедо" е организирана като най-важното и масово събитие за годината, обхващащо фабричните колективи в страната. Поради тази причина в много неофициални хроники победата на Завод 11 (Сопот) се записва като "титла за 1951 г.". От гледна точка на стриктната статистика, за 1951 г. позицията "Републикански шампион от Работническо първенство" остава празна (неприсъдена), а Купа "Торпедо" си тежи като отделен самостоятелен турнир. Точно по същата логика, по която по-късно Суперкупата от 1977 г. не се прибавя към редовните титли на МК "Кремиковци". Заб.2: През есента на 1977 г. властите организират второ Работническо първенство по случай 60 години от Октомврийската революция. След това се решава да се изиграе мач (суперфинал) между двата шампиона Спортист (Кремиковци) и Вагонно-ремонтен завод (Левски), спечелен от Спортист (Кремиковци) с категоричното 4:1.

Класиране по спечелени титли 9 - Марица-Изток/Миньор (Раднево) 5 - ФК "Кремиковци"/МК "Кремиковци" (те имат и един спечелен финал между победителите от двата турнира 1977), Металик/ВМЗ/Завод 11 (Сопот) (те през 1951 г. печелят и Купа "Торпедо"), Енергетик (Перник) 4 - Завод-12 (София), ПФК Шумен 2020/РФК (Шумен), ФК Пирдоп/Асарел-Медет/Орлин (Пирдоп) (през юли 2023 г. отборът на Орлин /Пирдоп/ спечели и Купата по работнически футбол '2023, а през август с.г. шампионска купа на работническия турнир за Асарел-Медет), Костал/АЗ "Методи Шатаров" (Пазарджик) 3 - Горубсо (Мадан) 2 - Металург/МЗ "Ленин" (Перник), СЗ "Климент Ворошилов" (София), Софстрой (София), Първа атомна/АЕЦ (Козлодуй), Порт (Бургас), Капрони/Арсенал (Казанлък)