София е християнска светица от времето на ранното християнство, почитана от Източноправославната църква на 17 септември, заедно със своите 3 дъщери – мъчениците Вяра, Надежда и Любов (в деня на смъртта им съответно са на 12, 10 и 9 години), които според християнското предание са загинали мъченически, също като нея.

Етимология Премъдрост Божия е сред епитетите на Иисус ХристосБогоотрокът Иисус 12-годишен проявяви Своята Божествена Премъдрост, проповядвайки в Иерусалимския Храм: „А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него“ (Лука 2:40)... „И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника...“ (Лука 2:42)... „Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите“,... „всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му“ (Лука 2:47). и вероятно това е произходът на името на светицата, (но храмовете с името „Света София“ са посветени на Божия син, а не на нея). Имената на нейните дъщери (преведени така от гръцки на български и с вероятно приблизително звучене Пистис, Елпис, Агапе – Πίστις, Ἐλπίς, Ἀγάπη) носят тези на основните и вдъхновени от божествената мъдрост, „плодове“ на Светия Дух, а именно вяра, надежда и любов. На други езици са известни по разнообразни други начини. Например на английски: Faith, Hope and Charity, а на испански: Fe, Esperanza, Caridad, евентуално с предположението, че оригиналните им имена са били на латински език: Fides, Spes, Caritas (светици с тези и подобни имена, макар и като личности явно различни от горните, са се почитали от католиците поотделно). Наричането на децата на различни добродетели е било популярно сред ранните християни и остава такова сред някои съвременни народи, включително испанците.

Името на майката на момичетата винаги е София или сходно (включително Соня), според местния изговор, но поначало може да се преведе и като Мъдрост или отначало да е било латинското Сапиентия/Разумна (което име се среща в надписи, намерени в римски катакомби).

Житие Според някои изследователи на агиографията, историята на Света София и трите ѝ деца е всъщност компилация/съчетание между житията на различни светци. Значението на разказа обаче остава непроменено. Според него София е благочестива християнка, живяла през I век и посветила се след овдовяването си на грижи за дъщерите си. Заселват се в Рим, където както тя, така и момичетата, са жестоко наказани от властите по време на гонение срещу християните, заради привързаността си към религията си. Според легендата майката е заставена да наблюдава мъченията на дъщерите си, вземани ѝ една след друга, после ги погребва и след като дни наред плаче и се моли край гроба им накрая умира от мъка.

Култ Култът към светиците Вяра, Надежда, Любов и София се е запазил в православието, докато католическият им празник е отпаднал от Римския мартиролог (в който е включен през XVI век от Цезар Бароний), в резултат на реформата на богослужебния календар, свързана с решенията на Втория Ватикански събор.

На Запад през Средновековието съществува и значително смесване на образите на Света София - майката, за която се предполага, че е от Милано, Италия и Света София Римска, девица от Пиценум, Италия, почитана заедно със своята спътница Висия. Мощите на една от двете Софии (не е сигурно, че те са съвременници) са пренесени в женския манастир в Ешау в Елзас, откъдето култът към Света София се пренася и в Германия, където е почитана, като покровителка на вдовиците.

Памет На света София е наречена улица в Центъра на София ().

Вижте също

Агапия, Ирина и Хиония Лот Провинция Санта Фе, Аржентина Фания Благодат Кьолнска катедрала Премъдрост на Иисуса, син Сирахов Мит за произход Целомъдрие Бретонски език Луций Елий Петдесетница Теодолинда Кебра Нагаст Статуя на София Света Неделя

Източници

Външни препратки Житие и страдание на свети мъченици София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов от Православието.ком Божията Премъдрост, Вярата, Надеждата и Любовта , статия от Ана-Мария Кръстева

Категория:Християнски светци