Емил Чакъров е български музикант – цигулар и диригент. Артистичната му дейност обхваща изпълнения на симфонични, кантатно-ораториални и оперни произведения. Реализирал е множество записи на симфонична, кантатно-ораториална и оперна музика, сред които и поредица от руски оперни заглавия.
Биография и творчество Ранни години Емил Чакъров е роден на 29 юни 1948 година в Бургас. Баща му е бил рибар, а майка му – начална учителка. Има сестра Виолета. Четиричленното семейство Яневи е живеело на втория етаж в двуетажна къща на улица „Републиканска“ № 43 (сега „Цар Симеон I“). Още като дете Емил посещава първите уроци по цигулка в родния си град, където на 6-годишна възраст е открит необичайния му талант. Опитва се да дирижира и заявява, че ще стане диригент. Когато е в V клас, казват на родителите му, че в Бургас няма какво повече да научи и, те го изпращат на уроци в София, въпреки трудностите. Сестра му също отива да учи в София.
За да осигури жилище за децата си, баща му продава къщата и купува апартамент в София. Тъй като нямат софийско жителство, бащата записва апартамента на името на техен роднина, който злоупотребява и го присвоява. Децата остават без подслон на улицата. Бащата е съкрушен и според официалната версия изчезва в Черно море при една буря с лодката си през 1966 г. По-късно сестра му казва, че се е удавил от отчаяние. Майката с много трудности отглежда и възпитава децата си.Няма помен за родната къща на Емил Чакъров – Бисерка Станчева, 25.01.2018 г. 11:34 ч., обновена на 30.01.2018 г. 16:16ч.„Последен концерт“, документален филм за Емил Чакъров, телевизионна версия; режисьор, продуцент и сценарист – Георги Тошев; 29 и 30 декември 2018 г. bTV.
Емил влиза в Софийската музикална гимназия през 1962 г. (цигулка). Когато е на 15 години, започва да изучава и дирижиране. Той завършва Музикалната гимназия като цигулар в класа на Петър Арнаудов. От 1967 до 1971 година е студент в Софийската консерватория, където дирижира оркестъра. В софийското читалище „Владимир Заимов“ Емил среща учителката по музика Възкреса Капнилова.
След завършване на Консерваторията той е поканен от Капнилова за диригент на струнен оркестър, който тя създава към читалището. По паспорт името му е Емил Янев, но в читалище „Владимир Заимов“ е имало още един диригент Янев. Тогава Емил променя фамилията си на Чакъров.Alain Pâris. Dictionnaire des interprètes et de l'interpretation musicale au XX siècle. Robert Laffont, Paris, 1995 (p923).
Възход Влияние върху неговото развитие оказва запомнящ се случай от 60-те години. Емил чува музикално изпълнение по Националното радио преди осведомителния бюлетин в 12 ч., но не съобщават името на диригента. Той е силно впечатлен от музиката и отива пеша от Драгалевци радиото, където се среща с дежурния редактор, за да разбере кой дирижира оркестъра. Когато му отговарят, че е Херберт фон Караян, Емил Чакъров за първи път чува това име, но световноизвестният диригент става негов кумир решава, че един ден ще се срещне с него и това се случва. Чрез Възкреса Капнилова младият Емил е въведен сред музикалните среди и културния елит.
Представен е на тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев и препоръчан за участие в конкурса по дирижиране на Херберт фон Караян в Берлин. Талантът му е оценен и въпреки че недочува с едното ухо, постъпва на лечение във Военна болница, след което е изпратен в Берлин. Там през 1971 г. печели награда на 2-рия международен конкурс по дирижиране. На 23 години той е най-младият лауреат на конкурса на Караян. Впоследствие става негов асистент в оперните продукции в Залцбург и Берлин и продължава своите проучвания в Хилверсум и Танглуд.
През 1973 – 1974 г. Емил Чакъров е в творчески контакти със Сейджи Озава, Ленард Бърнстейн, Зубин Мета и други. От 1974 до 1978 г. е главен диригент на Пловдивската филхармония. През 1977 г. основава оркестър „Симфониета“ в София. Няколко години след първата си Караянова награда от конкурса Емил получава още една. Към края на 70-те години, едва на 30 години е сред най-известните и скъпоплатени диригенти в Европа. Той гостува на много оркестри по света: дирижира Берлинската филхармония, Миланската скала, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестър Tonhalle (Цюрих) и Чешкия филхармоничен оркестър. Почти избягва да се връща в България и натрупва богатство. Сред придобивките му са просторен апартамент в центъра на Париж и триетажна къща в Монако. Гастролира и извън Европа: Израелската филхармония, Националния ирански радио- и телевизионен камерен оркестър, Бостънския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис.
През 1979 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк, както и в други американски градове с Евгений Онегин (1979 – 1980), връщайки се за Севилският бръснар (1982 – 83) и Борис Годунов (1990).Нов филм за Емил Чакъров показват в Новогодишния музикален фестивал в НДК, Classic FM 88 MHz.ЧАКЫРОВ Эмил, Личности. През 1986 г. по идея на Емил Чакъров министърът на културата на България Георги Йорданов създава Софийския фестивален симфоничен оркестър към НДК с подкрепата на известни български музиканти, като провежда конкурс за всяка партия и за всеки индивидуален изпълнител. Там свирят най-добрите български инструменталисти от операта и филхармонията. Чакъров основава Новогодишния фестивал в София, който се провежда ежегодно с участието на артисти с международна слава – Пласидо Доминго, Николай Гяуров, Елизабет Шварцкопф, Мирела Френи и др. Дирижира Реквием (Джузепе Верди) на фестивалите в София през 1987 г. и в Люцерн (1989 г.). Под ръководството на маестро Чакъров преминават четири издания на форума.
В края на 80-те години поради неговата международна известност Кълъмбия Рекърдс (Сони) го ангажира да запише поредица от шест руски опери, което той прави в продължение на четири години на Софийския фестивал в създаденото звукозаписно студио в НДК.Реквием за Емил Чакъров на Новогодишния музикален фестивал, Площад СЛАВЕЙКОВ, 04.12.2018.Новогодишният музикален фестивал в НДК – в почит към диригента Емил Чакъров – Ирена Гъделева, 22.11.18, 18:24 ч.
Емил Чакъров дирижира редовно в продължение на години Ленинградския симфоничен оркестър в самия Ленинград и осъществява с тях многобройни записи и турнета в Германия, Австрия и Италия. През 1988 г. умира диригентът на оркестъра Евгений Мравински. Емил Чакъров е естественият му наследник на поста, но не може да го заеме, защото е чужденец. На 1 септември 1989 г. е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър. Чакъров е добре познат като оперен диригент, появява се на пулта на Ковънт Гардън – Лондон („Евгений Онегин“), Маджо Музикале Фиорентино – Флоренция („Танхойзер“), Миланската Ла Скала, Сан Карло – Неапол („Кармен“), Ла Фениче – Венеция („Бохеми“) и Хюстън, САЩ („Борис Годунов“, „Аида“).Collegium Musicum website page for Emil Tchakarov Посетен на 8 декември 2015.
Последни години Последните концерти на Чакъров в България са в НДК за новата 1990 г. През 1990 г. здравословното му състояние се влошава. Започва да кашля мъчително, а лекарствата не помагат. В самия край на изтощителен концерт в Ню Йорк получава тежък белодробен пневмоторакс. Следва бронхопневмония, която също не се поддава на лечение, и става хронична. В Монте Карло преживява тежка автомобилна катастрофа, после го напада мозъчен енцефалит. Имунната му система не може да се пребори с болестите, които слагат своя отпечатък върху професионализма му. Стига се и до конфликт с Антверпенския симфоничен оркестър и прекъсване на отношенията.
Той прави последния си концерт на 22 март 1991 г. в оперния театър на Шанз-Елизе в Париж с Френския национален оркестър. Изпълнена е ораторията „Свети Павел“ от Феликс Менделсон. После е хоспитализиран в парижка клиника със специални грижи. Болничното му легло е оградено със специална защитна преграда, за да го предпазва от вируси. Последните му думи в болничната стая са: Музика. Пуснете музиката!.
Емил Чакъров умира на 4 август 1991 г. на 43 години в болницата в Париж. Волята му е била да бъде погребан в родината си. Тленните му останки са пренесени в София в луксозен затворен ковчег със самолет на авиокомпания „Балкан“ на 8 август. Погребан е в Централните софийски гробища на 12 август. На погребението му не присъстват официални лица и медии.„Emil Tchakarov, The Energy“ [Memorial brochure]. In Bulgarian, key dates in English.„Пуснете музиката“ били предсмъртните думи на диригента Емил Чакъров, Radio Bulgaria, 16.07.18, 11:01 ч. Някои източници публикуват, че причината за смъртта му е СПИН.lupa.bg
Избрана дискография Лудвиг ван Бетовен: Концерт за цигулка в C WoO.5: фрагмент; Романс № 1 в G Op.40. (Гидон Кремер, цигулка), Лондонски симфоничен оркестър. Deutsche Grammophon, записан 1978. Александър Бородин: Княз Игор с Борис Мартинович, Стефка Евстатиева, Калуди Калудов, Никола Гюзелев, Николай Гяуров, Александрина Милчева, Софийски фестивален оркестър. Голямата награда на диск 1989. Антон Брукнер: Симфония № 4. Ленинградска филхармония, „Mелодия“, записана 1978 (Mелодия 2LP C10 09477 – 80). Михаил Глинка: Живот за царя с Борис Мартинович, Крис Мерит, Стефания Точиска, Александрина Пендачанска, Софийски фестивален оркестър. Феликс Менделсон: Концерт за цигулка (с Августин Думай). Лондонски симфоничен оркестър. EMI Франция, записан 1988. Модест Мусоргски: Борис Годунов с Николай Гяуров, Михаил Светлев, Йозеф Франк, Стефка Минева, Никола Гюзелев, Софийски фестивален оркестър. Записан 1986. Модест Мусоргски: Хованщина с Николай Гяуров, Александрина Милчева, Здравко Гаджев, Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Софийски фестивален оркестър. Записан 1986. Франц Шуберт: Част от Концерт в D D345; Рондо в A D438; Полонезе в B плосък D580 (Гидон Kремер, цигулка) Лондонски симфоничен оркестър. Deutsche Grammophon, записан 1978. Рихард Щраус: Така говореше Заратустра. Симфоничен оркестър на Румънското радио и телевизия. Запис на живо от Фестивала на Джордж Енеску в Букурещ, 1981. Electrecord – F.E. 81 – 012 Пьотр Илич Чайковски: Дама Пика с Виеслав Oшман, Стефка Евстатиева, Пенка Дилова, Иван Консулов, Юрий Мазурок, Софийски фестивален оркестър. Записан 1988, Сони. Пьотр Илич Чайковски: Eвгений Oнегин с Юрий Мазурок, Анна Томова-Синтова, Николай Геда, Росица Троева-Мирчева, Софийски фестивален оркестър. Сони 1988 Пьотр Илич Чайковски: Концерт за цигулка (с Августин Думай). Лондонски симфоничен оркестър. EMI Франция, записан 1988. Stuart, Philip. The LSO Discography. 2009. Available at CHARM website, Посетен на 8 декември 2015. 'Съкровищата на бароковата ера'.(Албинони – Джизото, "Адажио за струнни и орган в сол минор"; Бах: Бранденбургски концерт № 3; Бокерини: Нощна музика в Мадрид; Хендел: Голям концерт Oпус 6, № 12; Рамо: Концерт № 6; Tорели: Коледен концерт; Марчело: Въведение, ария и престо; Вивалди: Голям концерт оп. 3, № 8) – Национален ирански радио- и телевизионен камерен оркестър. EMI ASD 3613 & 3614 (SLS 5144)WorldCat entry for Treasures of the Baroque Посетен на 8 декември 2015. записан 1978, Техеран.
Памет Когато в звукозаписната компания „Сони“ известната българска оперна певица Соня Йончева пожелава да чуе най-великия запис на руска опера за всички времена, ѝ дават изпълнение, дирижирано от българския диригент Емил Чакъров.
Името на Емил Чакъров носят Бургаските музикални празници – летен фестивал на класическата музика в Бургас, който продължава повече от два месеца.„Бургаски музикални празници – Емил Чакъров“, Община Бургас, 2018.Започва 7-ото издание на музикалния фестивал „Емил Чакъров“ – БНТ, „Денят започва – 2 юли 2014“.
През 1995 г. родната къща на Емил Чакъров в Бургас е съборена и на нейно място е построена нова жилищна кооперация. Бургаската общественост прави опити да се постави там паметна плоча.
През 2010 г. посмъртно е удостоен със званието почетен гражданин на община Бургас.