„Не се гаси туй, що не гасне“ е стихотворение, написано през 1883 година от Иван Вазов, включено в стихосбирката му „Поля и гори“, издадена през 1884 година от Драган Манчов.
Самостоятелно значение е придобил изразът „Не се гаси туй, що не гасне“ от четвъртата строфа: Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне! Лучата, що я днес гасите, тя на вулкан ще да порасне!
Поради силната си експресивност, тази фраза е добила самостоятелна употреба. Смисълът ѝ е в насмешка на казалия фразата над нечии усилия да спрат явление или процес, който е по-мощен от техните възможности за въздействие.
Текст Целият текст„Не се гаси туй, що не гасне“ в Словото на стихотворението е: За нас е радост, слънце златно в навъсен ден когато бляска, но лучът му грей по-приятно през някоя тъмнична рязка.
Една звездица – и тя тоже моряка води сред морето, едничка искра нявга може пожар да дигне до небето.
Огънят, в който Хус изчезна, огря вселената по-ясно, в нощ мрачна, бурна и беззвездна светкавицата грей ужасно.
Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне! Лучата, що я днес гасите, тя на вулкан ще да порасне.
Тук всичко мре, изтлява, гние и тез, що бдят, и тез, що падат, престоли, царщини и вие и червите, що вас изядат.
Едната светлина е вячна - една във хаоса грамадни! Със нея тоя свят се начна, със нея няма да пропадне.
Във мрачен гроб фърлете нея - тя повеч блясък ще се пръсне, убийте я във Прометея - тя във Волтера ще възкръсне.
И ако слънцето изчезне от тия небеса приветни, то някой в ада ще да влезне, главня да вземе, да ни светне!
Януари 1883
Източници
Категория:Литература след Освобождението Категория:Произведения на Иван Вазов Категория:Български изрази