Лабораториите „Бел“ (, първоначално наричана Bell Telephone Laboratories (1925 – 1984), след това AT&T Bell Laboratories (1984 – 1996) и Bell Labs Innovations (1996 – 2007),) са американска индустриална компания, занимаваща се с изследвания и научни разработки, собственост на финландската компания Нокия. Централата на Нокия Бел Лабс е разположена в Мърей Хил (Murray Hill), Ню Джърси, САЩ. Освен с приложни научно-технически изследвания и разработки, в миналото се занимава и с фундаментални научни изследвания. Наречена е на Александър Бел – прочутия американски учен, изобретател и бизнесмен от шотландски произход, основоположник на телефонията, основател на компанията Бел Телефоун Къмпъни.

Основана е през 1925 г. като изследователски център на компанията AT&T (основана от Александър Бел). По-късно става изследователски център на корпорацията Алкател-Лусент, а днес е собственост на Нокия.

История Първи изчислителни машини Във връзка с опита си от телефонните централи компанията логично прави първите си опити в изчислителната техника на базата на релета. В периода 1939 – 1942 г. Джордж Стибиц работи върху изчислителна машина на базата на релета. Електромеханичният компютър на Джордж Стибиц е предназначен да изпълнява аритметични операции върху комплексни числа и е първият компютър с отдалечен достъп (). Данните се въвеждат от телексна машина и резултатите се изписват също на телексната машина.Stibitz G. R., „Complex Computer“, US Pat. No. 2,668,661, filed Apr. 19, 1941, granted Feb. 9, 1954

Поради нуждата от обемни изчисления с напредването на войната следващият изчислителен проект е т.нар. „Relay Interpolator“, съдържащ около 500 телефонни релета и телетип за вход и изход. Следва „Ballistic Computer“ с около 1300 релета, по-сложен от предшестващия го Relay Interpolator, но отново със специализирано приложение и ограничен само до някои видове изчисления. Най-накрая през 1944 г. the Bell Telephone Laboratories започва проект на универсална изчислителна машина Computing Machine-I. Тя се различава от предходните по големина – съдържа над 9000 релета и около 50 телетипа, заема площ от 1000 квадратни фута и тежи около 10 тона. Освен това е по-гъвкава, по-универсална и по надеждна, като може да оперира и автоматично, без оператори.

Продължение на електромеханичния компютър на Стибиц е следващ, електронен компютър, заявен отчасти през август 1942 г.Интересно е да се отбележи, че по същото време Джон Атанасов и Клифърд Бери работят в Айова по своята машина (по-късно станала известна като компютър АВС), но така и не стигат до подаване на заявка за патент., а напълно през 1947 г. от Самюъл Уилямс (Samuel B. Williams) (Стибиц и Уилямс работят заедно, както Атанасов и Бери).Williams S. B., Electronic Computer, US Pat. No. 2,502,360, filed Mar. 14, 1947, granted Mar. 28, 1950 continuation in part of US Pat. Appl. No. 454,467 filed Aug. 11, 1942. Той изпълнява знакови аритметични операции: събиране, изваждане, преместване, умножение, деление и изчисление на корен квадратен.

Открития и разработки За своето време Bell Labs са без аналог в областта си, разработвайки широк обхват от революционни технологии, включително радиоастрономията, транзистора, лазера, теория на информацията, съвременната слънчева батерия, операционната система UNIX, програмните езици C и C++.

За част от дейностите, осъществявани от Bell Labs, са присъдени 7 Нобелови награди.

1937 г.: Клинтън Дейвисън заедно с други физици „за експерименталното откритие на дифракцията на електрони в кристали“. 1956 г.: Джон Бардийн, Уолтър Братейн и Уилям Шокли за изобретяването на първия транзистор. 1977 г.: Филип Уорън Андерсън „за изследвания на електричните структури на материята и неподредените системи“. 1978 г.: Арно Пензиас и Робърт Удроу Уилсън за тяхното откритие на реликтовото излъчване. 1997 г.: Стивън Чу за изследвания в областта на охлаждането и улавянето на атоми с помощта на лазер. 1998 г.: Хорст Щьормер, Робърт Лафлин и Даниъл Ци „за откритието на нова форма на квантовата течност с дробно заредени възбуждания“. 2009 г.: Уилард Бойл и Джордж Смит за изобретяването на CCD полупроводникови сензори за изображения. (Наградата е споделена с Чарлз Као, награден за приноса му във влакнестата оптика). 2014 г.: Ерик Бециг споделя Нобеловата награда за химия за работата си в областта на флуоресцентната микроскопия със супер разделителна способност, по която той започна да работи, докато е в Bell Labs. 2018 г.: Артър Ашкин споделя Нобеловата награда по физика за работата си върху „оптичните пинсети и тяхното приложение в биологични системи“ "The Nobel Prize in Physics 2018". NobelPrize.org. Retrieved October 2, 2018., разработена в Bell Labs.

Източници

Външни препратки Bell Labs