Погановският манастир „Свети Йоан Богослов“ () е православна света обител на левия бряг на река Ерма, в околностите на село Поганово, Царибродско, Сърбия. Манастирът е част от Нишката епархия.

История Историците спорят за годината на построяване на манастира. Според Д.Алексич (1886 г.) и П.Гъбюв (1900 г.), историята на манастира започва около VIII-IX век. Проф. Кръстю Миятев посочва X-XI век като важен период за манастирската обител, когато според преданието по настояване на Кракра Пернишки, който по онова време е областен управител, е издигнат големият комин на магерницата.Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.50 Пак според проф. Миятев, а също и според Константин Иречек в двора на манастира са открити монети от римските императори Юлий Цезар, Юстиниан, Аврелиан, български сребърни монети от цар Асен и др.Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.50, стр.55 Така или иначе тук е съществувал по-стар манастир, върху чиито основи вече през 1425 г. според повечето изследователи започва нов градеж.

На кръгли каменни плочи, взидани в западната стена на манастирската църква, са изсечени имената „господин Константин“ и „госпожа Елена“. Повечето сръбски учени предполагат, че става дума за владетеля Константин Драгаш и за неговата дъщеря Елена, съпруга на византийския император Мануил II Палеолог. Последната би трябвало да е продължила строителството на обителта след гибелта на баща ѝ в битката при Ровине (1395). Според сръбския изкуствовед Гойко Суботич, обаче, манастирската църква е издигната около 1415 – 1425 г. от някой местен владетел на име Константин, комуто Елена е била най-вероятно съпруга.Суботић, Г. Једна градитељска радионица из друге деценије XV века у граничним пределима Бугарске и Србиjе. – Зборник радова Византолошког института, 50, 2013, 811 – 834. Други учени застъпват тезата, че става въпрос за Св. св. Константин и Елена, патроните на манастира. Спас Сотиров е на мнение, че през XIV-XV век, когато военните действия с османците се изтеглят далеч оттук на северозапад, манастирът е възстановяван и изографисван от исихасти, дошли от Атон, които наред с предишните патрони Св. св. Константин и Елена приемат и нов патрон – Св. Йоан Богослов.Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.50-51

Надпис на вътрешната стена над входа в църквата съобщава, че изписването ѝ е завършено през месец октомври 1499 година. Стенописите, дело на майстори от Костурската художествена школа, заемат площ от общо около 360 m² и са сред най-добрите образци на църковното изкуство от онова време на Балканите.Schmit, Th. Die Malereien des bulgarischen Klosters Poganovo. – Byzantinische Zeitschrift, 17, 1908, 121 – 128; Вълева, Цв. Сцената Рождество Христово в Кремиковския и Погановския манастир в контекста на костурската художествена продукция. – Ниш и Византиjа, 4, 2006, 297 – 306 .

От 1871 г. манастирът е под ведомството на Българската екзархия. От Освобождението (1878) до ноември 1920 г. той влиза в границите на България, след което по силата на Ньойския мирен договор (1919) бива предаден на Кралството на сърби, хървати и словенци и подчинен на Сръбската православна църква.

От Погановския манастир произхожда една двустранна икона, дарена (според получетлив гръцки надпис върху нея) от „царица (βασίλισσα) [Еле]на“ и обикновено датирана към 1396 г. От едната ѝ страна са изобразени в цял ръст Света Богородица Убежище (Καταφυγή) и св. Йоан Богослов, а на другата – Видението на пророците Йезекил и Авакум или „Чудото в Латом“ (Латомския манастир в Солун).Pentcheva, B. Imagined Images: Visions of Salvation and Intercession in a Double-Sided Icon from Poganovo. – Dumbarton Oaks Papers, 54, 2000, 139 – 153 , с илюстрации . През 1920 г. тази икона, иконостасът на църквата (1620)Гергова, И. Иконостас из Погановског манастира. – Ниш и Византиjа, 8, 2010, 407 – 413 . и други манастирски ценностиГергова, И. Фелон из Погановског манастира. – Ниш и Византиjа, 9, 2011, 367 – 378 са пренесени в България; сега те са изложени в криптата на храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София.

Пренасянето на иконите, както и на други ценности от манастира (Поменикът на българските царе, камък с надпис от комина и стари ръкописни книги) е извършено от отец Василий в навечерието на Сръбско-българската война през 1885 г. и е продиктувано от една кражба от килията му на ценности (евангелие от XIV век и др. книги) от страна на сръбския историк Мита Ракич, който отнася откраднатите документи в Народната библиотека в Белград.Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.52

Днес Погановският манастир е мъжки. Той е домакин на участниците в Международен художествен семинар „Погановски манастир“.

Други На Погановския манастир е наречена улица в квартал „Хиподрума“ в София ().

Бележки

Литература Грабар, А. Погановският манастир. – Известия на Българския археологически институт, 4, 1926 – 1927, 172 – 209. Миятев, К. Погановският манастир. С., 1936. Стефанов, П., йером. Погановският манастир – история и иконография. – Духовна култура, 1980, № 3, с. 27 – 32. Погановският манастир EN

Категория:Манастири и църкви в Западните покрайнини Категория:Манастири в Нишката епархия Категория:Община Цариброд Категория:Църкви в Нишката епархия Категория:Произведения на Костурската художествена школа Категория:Основани в Европа през 14 век