Хип-хопНов правописен речник на българския език; 2002 г. е течение в културата, което възниква през 60-те и 70-те години в Ню Йорк, в средите на афроамериканците и латиноамериканците.
Представлява сливане на електронното темпо с градската култура. Появява се след ерата на диско музиката. Терминът хип-хоп се отнася до тип музика, както и към художествено движение и субкултура. Въпреки че терминът рап често се използва като синоним на хип-хоп, рапирането не е съществен компонент на хип-хоп музиката. Хип-хоп е понятие, включващо четири елемента: диджействане, графити, брейк танци и рапиране. Други вплетени изразни и музикални средства са ритмуването (англ. beatboxing, 'бийтбоксинг'), хип-хоп модата, модерните хип-хоп танци, груповият говор и жаргон.
Съдържание на термина хип-хоп
Диджейство В началото, на популярните партита в общежития и квартали се пуска предимно фънк, диско и соул музика. Диджеите постепенно осъзнават, че песента може да въздейства върху публиката с най-танцувалната си и приятна част. Те разширяват и наслагват ритъма ѝ, използвайки аудио миксери и плочи. По това време техниката вече е позната в карибската страна Ямайка, произвеждаща звученето на дъб музиката.
Разпространява се чрез имиграционните среди в Ню Йорк, благодарение на „кръстника на хип-хопа“ DJ Kool Herc (Диджей Кул Хърк). Използването на този метод по-късно довежда до развитието на миксирането, семплирането, ремиксирането, а и на скрачинг (scratching) техниката в лицето на DJ Grandmaster Flash (Диджей Грандмастър Флаш). Първичните дискотеки на тези партита на открито се отличават със следната особеност: подвижна инструментална екипировка. Тази звукова система замества изпълненията на ямайските музиканти, чиято музикална техника и звучене на т. нар. дъб степ музика пренася културата на Ямайка в Ню Йорк. Принос за това има диджеят от ямайски произход Кул Хърк. Басът трябва да се чува възможно най-силно, като по този начин слушателите изпитват усещането, че се намират в истинска дискотека. Тогавашните диджеи носят „златна“ корона на главата си по време на цялата тази церемония на музика и забава. С откъслечни викове и повелителни възклицания те подканват публиката да се енергизира под звуците на повтарящи се откъси от въртящата се плоча.
Друга подобна техника е „рязането“ на части между строфите, докато в този момент подреждат като фон силен бас и височини на тонове и трептене. Кул Хърк рядко дава възможност на тълпата да дочака края на цялата песен, и вместо това ги сменя често, като акцентира върху най-„горещите“ (пикови) моменти. За около трийсет секунди оставя звученето на барабани, бас и струни да въздейства на танцуващите. Този момент се нарича break ('пауза'). С повторения от две еднакви копия на плоча и обръщане на други две, той изобретява техниката breakbeat (брейкбийт).
Брейкденс На фона на музиката, която диджеят твори, танцуват т. нар. брейк банди (b-boys/b-girls). Освен че полицията преследва графити групите, вандализъм се приписва и на брейк танцьорите (the Rock Steady Crew, The Air Force Crew, The Rock City Crew, NYC Breakers и др.) В процеса на развитието си танцът бива завладян от електрик буги движения (роботизирани чупки, гарнирани с налудничави мимики на лицето, с което имитират опит за бягство от въображаема стъклена кутия), а някои от стилистичните му елементи вдъхновяват изпълнители като Майкъл Джаксън с прословутата брейкденс стъпка лунна походка (moonwalk, мунуо̀к).
Импровизация (freestyle), акробатика, въртене върху лакът, гръб, рамо и глава са само част от ранните движения на елемента на хип-хоп културата – брейкденс стила – повлиян не само от специфичните звуци, но и от източните бойни изкуства и филми. Стилът е показан за пръв път пред широката публика във филма Beat Street (Бийт Стрийт). По въпроса кой пръв е популяризирал брейкинга може да се спори много.
Графити
Подписите по време на 60-те и 70-те (както и през 50-те) служат за маркиране на територия и загатване за това „кой е“ в загубващия приемствеността, малки традиции и човечно лице Ню Йорк. Няма данни за точния произход на графитите, както и от кога датират те. През 1969 година нещо се променя – графитите започват да служат като кодове, сборни пунктове, жаргон (slang) и естетически стандарти за стотици младежи.
Подписът (tag, 'тег') обозначава името на „престъпника“, който го изписвал (най-често нощем) с маркер бързо, дори само при небрежното преминаване покрай хубава гладка и чиста повърхност. Трудно е да бъде открит авторът на подписа, защото те крият своите псевдоними, които са разпознаваеми само в собствените им среди. С течение на времето анонимните подписи развиват облик (style – композиции от преплетени и въртящи се линии и bombing техника); прерастват в пъстри спрейкартини, разказващи за случки, мечти и реалности. Заформят се съревноваващи се групи, crews, или самостоятелни творци като най-често ги съблазняват цели от рода на подземни паркинги, стените на градския канал и най-вече гари и вагони на влакове. Даден член на група може да бъде част от други групи.
Стенописите обаче никак не били виждани като изкуство, затова още през 1977 година властите предприемат масова акция за почистване с нефтен хидроокис на градския фон от тези „драсканици“, като изхарчват над 400 000 долара. Така биват обезкуражени доста от младежите, запалени по графитите, които престават да търсят изява чрез този род изкуство. Но все пак графитите добиват статут на изкуство и получават известна степен на легализация, благодарение на множество изложби и демонстрации през следващите десетилетия.
Емсийнг/RAP Yo this is Kool Herc in the joint-ski, saying my mellow-ski Marky D is in the house! – подобно провикване е част от наченките на рапа. Смесват се термини от улицата, училището и поезията, което по-късно ще се преобрази в познатия, но неразбираем за всеки хип-хоп сленг/жаргон, заимстващ от различните езикови особености на отделните локални общности. Той се обогатява с всяка изминала година, дори и в настоящето. През 70-те не съществува думата рап за индикиране на стила, а е популярно понятието emceeing (емсийнг). Думата произлиза от съкращение на MC – Master of Ceremony, майсторът на церемонията. (Били познати още rhyme spitting, rhyming).
Ритмичното представяне на рими се налага като централен елемент в хип-хоп културата. R.A.P представлява акроним на фразата Rhythm and Poetry, също и Rhythmically Applied Poetry. Думата описва бърза и жаргонна реч. Може да се акомпанира с ударни звуци, изречения, поезия, провикване. Диджеят вече има за задача да акомпанира и предоставя музикалния фон на МС-тата, докато брейкърите танцуват около тях. Останалото се превръща в задача на майстора на церемонията – фигурата, натоварена със задължението, но и призванието да съчетава енергичност, позитивност и развлекателност.
По-късно MC-тата започват да влагат повече импровизация и разнообразие в римите си с цел да забавляват публиката. Сред първите с успех са The Herculoids, Spoonie G, Melle Mel, Coke La Rock, Clak Kent, Kurtis Blow. Постепенно се появили и групи от MC-та (The Soulsonic Force, The Furious Five, Funky Four + One, Treacherous Three, Whodini, Cold Crush Brothers). Често рапирали с часове, включвайки импровизация, четиристепенен бийт и припев, който да даде възможност на изпълнителя да изрази мислите си. Пример – one, two, three, y`all, to the beat, y`all!.
Оттам произлиза и наименованието на хип-хоп културата. Смята се, че по време на репетиция и доусъвершенстване на словесните умения, МС от 70-те с псевдоним Lovebug Strarski изтананиква фразата hip-hop, докато диджеят сменя плочите за своите „паузи“ от късчета ритъм. Обикновено в такива моменти МС-тата запълват липсата на лирика със странни и дори нелогични фрази, за да поддържат непрестанно „словесното“ пространство. Така се ражда думата „хип-хоп“, и понеже рапът е най-влиятелният елемент на културата, тя бива назована именно с този неологизъм.
Само след няколко години през 1979 година Шугархил Генг (Sugarhill Gang), една от легендарните рап групи, се появява в медийното пространство с игрива мелодия в първия комерсиален рап хит Rapper`s Delight ('Насладата на рапъра'). Представяйки „мъжа на дамите“, които се бият за удоволствието му, а и като най-велик танцьор, римите в Rapper's Delight започват ето така:
I said a hip, hop, the hippie, the hippie, to the hip-hip hop, ah you don’t stop to rock it to the bang bang boogie, Say up jump the boogie, to the rhythm of the boogie, the beat!
В периода на Old School (Олд скуул, Старата школа) се създават документалните ленти, в които участват живите легенди от тези години, измежду които най-известни продукциите Wild Style, споменатият вече BeatStreet, Breakin`, Crush Groove. „Блонди“ се повлияват от новата мода и издават хита Rapture с помощта на Five Fab Freddy.
След края на ерата на олд скуула започва т.нар. „златна епоха“ или „златен век“ с появата на Run D.M.C. и техния албум Raising Hell през 1986 година.
История Корените на хип-хоп културата залягат в западноафриканската и афроамериканската музика. Важен принос имат изпълнители като Ласт Поуитс, Джалал Мансур Нуриддин и Джил Скот-Херън, чиито джазови творби оказват влияние върху обществото в периода след движението за граждански права. Липсата на гласност на афроамериканците след цензурата на „черното радио“ през 60-те се замества с по-смелата лирика в музиката на блус, соул и фънк жанра. Те изразяват бунтарския дух на потиснатите граждани на САЩ. Както тези групи, така идните, на рап музиката, ползват римите, ритъма и историята за поддържане духа на чернокожите.
При всички музикални стилове, дошли от чернокожите, се наблюдава сливане на ритъма и словото. Това са наследени черти от традициите на обществата на Западна Африка, както и това на афроамериканското общество. Практите им се уповават на повишена степен на емоция, долавяща се от тона, силата и движението, които отразяват нарастващо действие. Словесното изкуство е отлично развито в присъщите за афроамериканските общности църковни песнопения (negro spirituals), ползващи мелодична и ритмична реч, пляскане с ръце в такт, щракване с пръсти, жестикулация, паузи и провиквания, окуражаване и измолване, повишаване на тон, както и удължаване и акцентиране върху дадена сричка от думата. В ранните записи на изпълнения на рап песни от 70-те, освен силния изразен тон и тембър на майстора на церемонията (MC, рапър), като фон се долавят и отчетливите звуци на ритмично ръкопляскане, провикване на отделни гласове, както и такива, звучащи като разнообразно импровизиран хор. Римите и жаргонът намират свое поприще в зараждането на Rock-and-Roll, Doo Wар, Soul, Swing, по-късно и Go-Go музиката.
Наполовина говоренето – наполовина пеенето се забелязва в някои стилове като тези още отдавна, но съвършеният лик на този вопъл се преражда с появата на рап музиката. Уличното говорене се преражда в културата на хип-хопа, като акомпанирането идва от страна на силното рамо на Funk и Disco жанровете.
Старата школа на хип-хопа (от началото на 70-те до 1986 г.) Старата школа на хип-хопа (Old School of Hip Hop) е началният период на тази култура, който произлиза от т.нар. блок партита в квартала Бронкс. Започва през 70-те с настъпването на диждейте в лицето на DJ Kool Herc, Afrika Bambaataa, DJ Grandmaster Flash. Звученето на рап музиката в периода е танцувално, забавно и сплотяващо. По това време вече започват да изпъкват и четирите елемента на хип-хоп културата – диджей, графити, брейк танци и рап.
„Златният век“ на хип-хопа (1986 – 1992) Златният век на хип-хопа (Golden Age of Hip Hop) започва с популяризирането на групата Run-D.M.C с техния албум „Raising in Hell“ и завършва с появата на стила G-Funk през 1992 г.