Нестор Иванович Махно, наричан в Украйна „Батька Махно“ и „Батюшка Махно“ в Русия е украински анархист и военна фигура, командир на революционната Въстаническа армия на Украйна, лидер на селското бунтовническо движение на 1918 – 1921 г., известен политик и тактик на партизанската война. Роден е на 26 октомври (по други сведения – 7 ноември), 1888, село Гуляйполе, област Александровка, провинция Екатеринослав, Руската империя (сега Гуляйполе, Запорожка област, Украйна). Починал на – 25 юлиГончарок Михайло Маркович Судьбы российских анархистов – според други източници 6 юли – 1934, Париж, Франция).
Биография Роден е в семейството на четиридесет и две годишния Иван Родионович Махно, крепостен селянин от село Гуляйполе, и съпругата му Евдокия. На следващия ден той е кръстен в църквата „Въздвижение на Светия кръст“ и му е дадено името Нестор.Метрична книга на Христо-Воздвиженската църква (днес в Държавния архив на Запорожка област) позволяваща да се установи точната дата на раждане – 26 октомври 1888 година.
През 1889 г., когато Нестор е на по-малко от година, баща му умира. Майка му Евдокия Матвеевна Передерий изпада в големи финансови затруднения с петимата си синове: Карп, Сава, Григорий, Омелян и най-малкият Нестор. – както си спомня Нестор Махно от детството сиExlibris.org.ua. Валерій Волковинський. Нестор Махно: легенди і реальність. Бунтар] Посетен на 12 август 2021. По-късно работи в декораторска работилница, в магазин и чугунолеярен завод.
Начало на политическата дейност (преди 1917 г.)
От 1905 до 1906 г. Нестор популяризира украинските социалдемократи от СъюзаСъюзът е Украинският социалдемократически съюз, партия, основана през 1904 г. след разцепването на Революционната украинска партия. През 1905 г. Съюзът се присъединява към РСДРП като автономна организация. и дори разпространява тяхната литература и брошури. Това обаче не му стига, той търси активни действия и през 1906 г. става член на анархистката организация „Съюз на бедните земеделци“, която действа в Екатеринославския край.
Анархистите вярват, че парите, иззети по време на експроприациите, са необходими за революцията, че атакуват частния капитал чрез отчуждаване, за да научат работниците и селяните да не уважават частната собственост. Анархистите използват придобитите пари за закупуване на оръжия, които купуват дори във Виена, за създаване на нови групи, за пропаганда и лични нужди. В нощта на 14 октомври 1906 г. се извършва първото огнено кръщение на Нестор: трима въоръжени анархисти в черни хартиени маски нахлуват в къщата на местния търговец Исак Брук (където Нестор някога е работил) и му искат 500 рубли за бедните фермери. Търговецът дава на революционерите само 151 рубли. В края на 1906 г. Махно е арестуван за първи път по обвинения в тероризъм и попада под полицейско наблюдение, но скоро е освободен поради липса на доказателства. Следва случай, който може да се счита по-скоро за „домашен“: Махно решава да помогне на своя приятел и служител в болницата „Михеев“ да се отърве от противника си, като открива огън на улицата, но не уцелва.
След тези събития започват арести и обиски в Гуляйполе, налага се комендантски час и в селото пристига наказателен отряд под командването на съдия-изпълнителя Караченцев. Анархистите В. Антъни, Н. Зуйченко, К. Кириченко, С. Заблодски и О. Бондаренко са арестувани. Но разследването не успява да докаже участието на групата на Антъни в нападението над пощата и месец по-късно момчетата са освободени. На 27 август 1908 г. Махно отново е арестуван. Той е обвинен в убийството на провокатора Андрей Гур, въпреки че Махно не участва в него (провокаторът е убит от О. Семенют). Запазена е полицейската карта на Нестор Махно, в която се казва, че Махно има кафяви очи, тъмно руса коса, белег на лявата буза, че говори украински и руски и е православен и че по време на ареста у него няма пари и ценности. Махно и другарите му прекарват година и половина в Александрийския затвор (килия № 8) и в Екатеринославския провинциален затвор. В навечерието на Нова година 1909 г. Махно и неговите другари се опитват да избягат, но са заловени.
От 22 до 26 март 1910 г. Временният окръжен военен съд от Одеса разглежда в Екатеринослав делото на 13 гуляйполски анархисти, включително Нестор Махно. По време на разследването Нестор казва, че не принадлежи към никаква разбойническа група, а е член на политическа революционна организация, която се бори за свободата на хората, и че парите след експроприациите отиват изключително за революцията. Съдът осъжда на смърт чрез обесване 5 гуляйполски анархисти (Н. Махно, Е. Бондаренко, К. Кириченко, Ю. Орлов, Н. Алтхаузен). От тях само Е. Бондаренко е екзекутиран, още двама анархисти, Шевченко и Хшива, са обесени по друг случай на гуляйполци. В очакване на присъдата К. Кириченко е отровен. Поради тежко заболяване Н. Зуйченко е осъден на смърт, заменена с неопределен срок тежък труд. Гуляйполските анархисти К. Лисовски и С. Заблодски са изпратени на 6 години в поправителни затвори, Мария Мартинова е осъдена на 5 години затвор.
От 1911 до 1917 г. Нестор Махно лежи в затвора „Бутирка“ в Москва. В килията Махно се среща с известния анархистки активист Пьотр Аршинов. Аршинов се заема с идейната подготовка и възпитание на Махно. Полуграмотният селянин не само задълбочено изучава произведенията на известни революционери и политици, но и учи математика, литература, история и френски език.
Като активен участник в протестите в затвора, той е изпратен шест пъти в карцера и се разболява от белодробна туберкулоза.Голованов В. Я. Нестор Махно. – М: Млада гвардия, 2008 Жизнь знаменитых людей ISBN 978-5-235-03141-8
Гражданска война (1917 – 1921)
След Февруарската революция от 1917 г. в Русия, Махно се завръща през март 1917 г. в Екатеринославския регион, където разширява дейността си като политик и военен деятел. Той става един от инициаторите за основаването на „Селския съюз“, оглавява местния съвет на работническите и селските депутати и профсъюза на дърводелците и металообработващите работници. Създадената от Махно местна администрация разпределя именията на едри земевладелци сред селяните, принуждавайки местните предприемачи да повишат значително заплатите на работниците (Вся власть советам по местам).
В края на 1917 г. и началото на 1918 г. Махно формира „свободни селски батальони“, които започват борба срещу казашки части от Югозападния и Румънския фронт, които се опитват да пробият до територията на Украйна, до Дон и да се присъединят към войските на генерал О. Каледин.
Махно има негативно отношение към Централната Рада (революционен парламент на Украйна), считайки я за контрареволюционна сила. Той нарича поддръжниците на Централния съвет „шовинисти“ и се бори срещу тях.Militera.lib.ru. Махно Нестор Иванович Воспоминания Посетен на 11 август 2021 Въпреки това, в определени моменти има локално взаимодействие срещу общия враг, включително и за осигуряването на боеприпаси и грижите за ранените.
Настъплението през март 1918 г. от немско и австро-унгарски войски (след сключването на Бресткия мирен договор) принуждава Махно да напусне Украйна. Известно време той е в Таганрог, Ростов на Дон, Царицин, Астрахан, Саратов и Москва.
Махно се връща у дома с влак, преоблечен като войник. Няколко пъти държавната Охранка се опитва да го хване, но безуспешно. След завръщането си в селото, Махно научава, че къщата на майка му е била изгорена от хетманите, а по-големият му брат, инвалид от Първата световна война, е бил застрелян, защото се смята, че е участвал в борбата срещу германците и режима на Павел Скоропадски.
Когато Махно се завръща в Украйна през лятото на 1918 г., той организира въстанически отряд, наречен „Черна гвардия“, и възобновява борбата срещу австро-германските войски и правителството на хетман Павел Скоропадски.
В средата на декември 1918 г. Махно води преговори с ръководството на Директорията на УНР (най-висшият орган на държавната власт на Украинската народна република), но отношението му към Директорията е очевидно негативно – като наследник на Централния съвет, който кани в Украйна австро-германски войскиExlibris.org.ua. Валерій Волковинський. Нестор Махно: легенди і реальність. Поводир повсталого селянства Посетен на 11 август 2021. През същия месец въстаническите чети на Махно изгонват петлюристите от Екатеринослав и окупират града, но на 31 декември 1918 г. части от армията на УНР под командването на Самокиш успяват да превземат града и махновците се оттеглят.
От началото на януари 1919 г. Махно започва борба срещу деникинците, войските на Директорията и Антантата. Съгласно споразумението с болшевиките въстаническата армия официално влиза в състава на Украинската съветска армия и по-късно става известна като „Трета бригада на Първа Днепровска дивизия“ (командир на дивизия Павел Дибенко), в която влизат и въстанически отряди на атаман Никифор Григориев наричана „първата бригада на Първа Днепровска дивизия“. Махно и Григориев получават званието бригадири на Червената армия.
Идеологическото обосноваване на махновското движение през 1918 – 1920 г. е извършено от украинската анархистка образователна организация „Набат“ (основана през 1918 г.), която предлага лозунга за провеждане на „трета социална революция“. Махно се противопоставя на всяко централизирано правителство (идеята е за „свободни съвети“ и „безсилна държава“), гарантирайки живота на работниците на основата на солидарност и самоуправление.
В лицето на двама силни противници в Украйна, Махно се опитва да стане „трета сила“ заедно с „Директорията“ и болшевиките. Опитът на болшевишките власти да осъществят „политиката на военен комунизъм“, да осъществят реквизиции на храна, да създадат насилствено първите колхози и комитети на бедните, предизвика съпротива сред украинското селячество и довежда до антиболшевишки настроения в махновските войски.
През юни 1919 г., въоръжена с италиански пушки, но без боеприпаси, бригадата на Махно претърпява значително поражение по време на настъплението на Антон Деникин. Съветските власти обвиняват бунтовниците в разбиване на фронта и определят Махно за „незаконен“. Докато е в тила на деникинците, Махно продължава да се бие. В началото на септември 1919 г. той завършва реорганизацията на въстаническите части. Четническата армия е организирана във Въстаническа армия (пълно название Революционна въстаническа армия на Украйна, РПАУ, (), накратко – махновци), която по това време наброява около 80 хиляди войници.
През лятото на 1919 г. въстаническите войски на атаман Григориев се обединяват с четите на Нестор Махно. Самият той е избран за командир на обединената въстаническа армия, а Махно за председател на Революционния военен съвет. Григориев, който е обвинен в погроми, грабежи и тайни разговори с генерал Антон Деникин, е застрелян лично от Нестор Махно в с. Сентов на 27 юли 1919 г. От самото начало на отношенията с Григориев Махно обсъжда с колегите си намеренията да ликвидира Григориев и да включи войските му в РПАУ.
На 1 септември 1919 г. в с. В Добровеличковка, провинция Херсон, се състои среща на командването на въстаническата армия. Избран е нов състав на Военния съвет (председател – Лащенко), одобрена е структурата на армията, състояща се от четири корпуса.
На 20 септември 1919 г. Махно сключва споразумение с Украинската народна република. В същото време той планира да убие Симон Петлюра, за да поведе армията на УНР.Personal-plus.net. Селянська армія Махна проти денікіна Посетен на 11 август 2021Makhno.ru. Володимир Чоп СОЮЗ І ЗМОВА Посетен на 11 август 2021Zounb.zp.ua. Волковинський В. Батько Махно. К.: Товариство „Знання України“, 1992 — 48 с. ISBN 5-7770-0395-8. ст.30