Гриша Исер Островски е български актьор и режисьор.
Биография Роден е в Париж, Франция. Като малък свири на цигулка. Завършва висше образование, специалност театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на Боян Дановски. Специализира при проф. В. Константинова в Училище „Щукин“ при Вахтанговския театър (1969/70). Дебютира с постановката на „Стари другари“ от Малюгин през 1949 г. в Народен театър „Иван Вазов“. Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен Театър на Стефан Сърчаджиев. След войната е режисьор и актьор в Радио София, НТ „Иван Вазов“, Младежкия театър (1979 – 1984), Държавен сатиричен театър (1957 – 1975), Театър на българската армия (1951 – 1957), художествен ръководител на ДТ — Варна (1975 – 1979) и НДТ „Сълза и смях“.
Островски е преподавател и професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ, а от 1981 до 1988 г. е заместник-ректор на ВИТИЗ. Удостоен е с наградата за педагогическа дейност – „Почетния Жак“ на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала „Театър без граници“ в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които званието „народен артист“, първа награда и награда на ФИПРЕСИ за филма „Отклонение“ (1969, Варна).
Гриша Островски е известен в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си чувство за хумор и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България за 2002 г.
Умира на 30 април 2007 г. Погребан е в Централните софийски гробища.
Театрални постановки „Балът на манекените“ от Бруно Ясенски, „12-те стола“ по Илф и Петров, „Франк Пети“ от Фридрих Дюренмат, „Бидерман и подпалвачите“ от Макс Фриш, „Много шум за нищо“ и „Двамата веронци“ от Уилям Шекспир, „Опера за три гроша“ от Бертолт Брехт, „Еквус“ от Питър Шафър, „Възкресението“ по Лев Толстой, „Щастливи дни“ от Самюел Бекет, „Любов“ от Мърей Шийзгъл, „Изневяра“ от Харолд Пинтър, „Хоровод“ от Артур Шницлер, „Снаха“ по Георги Караславов, „Сняг“ и „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин, „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Майстор Солнес“ от Хенрик Ибсен, „Последната нощ на Сорат“ от Стефан Цанев. „Честна мускетарска“ от Валери Петров. „Крадецът на тролейбуси“ от Георги Данаилов.
Режисьор е и на мюзикълите: „Уестсайдска история“ от Артър Лорънс и Ленърд Бърнстейн, „Моята прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу и Алън Джей Лърнър, „Човекът от Ла Манча“ от Дейл Васерман, Дж. Дарион и Мич Лий, „Фантазьорите“ от Т. Джонс, Х Шмит.
Филмография Като режисьор „Отклонение“ (1967) – (заедно с Тодор Стоянов) „Мъже в командировка“ (1968) „Петимата от „Моби Дик“ (1969) 1971 „Герловска история “; „Нона“ (1973) „Като белязани атоми“ (1979)
Източници
Външни препратки На снимачната площадка, филма „Герловска история“ .
Категория:Български режисьори Категория:Български актьори и актриси Категория:Български радиоактьори Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“ Категория:Преподаватели в НАТФИЗ Категория:Родени в Париж Категория:Погребани в Централните софийски гробища