Бисмутът (Bi) () е химичен елемент от група 15 на периодичната система. Той е сребристо-кафяв, изключително слабо радиоактивен крехък метал с лек розов оттенък. В сух въздух е химически устойчив. При загряване реагира с кислород (Bi2O3), халогени, азотна киселина, алкални основи.
Самородният бисмут се среща в минералите бисмутинит Bi2S3, бисмутит (BiO)2CO3 и др.
Находища + Добити количества и преработка Количества в тонове (2006) Място Държава Добиване Преработка 1 3000 8500 2 1180 1180 3 950 600 4 190 250 5 140 115 6 70 3 7 55 11 8 40 35 9 40 30 10 - 800 11 – 510 12 – 5
Получаване Бисмутът се получава при взаимодействие на сулфида му с желязо:
Bi2S3 + 3Fe->2Bi + 3FeS,
или при последователно провеждане на процесите:
2Bi2S3 + 9O2->2Bi2O3 + 6SO2 ^; Bi2O3 + 3C->2Bi + 3CO ^.
Свойства Физични свойства Метал със сиво-кафяв до сиво-розов цвят и метален блясък, в твърдо агрегатно състояние. Бисмутът няма алотропни форми.
Металните му характеристики са много по-ясно изразени, в сравнение с арсена и антимона. Бисмутът е един от тези метали, които подобно на германий и галий увеличават обема си при втвърдяване (+3,3%). Бавното втвърдяване води до образуването на много характерни едри кристали. За разлика от повечето метали, електрическото му съпротивление е по-голямо в твърдо състояние отколкото в течно.
Химични свойства С металите образува сплави, за разлика от другите елементи в група 15, които образуват соли. Проявява както окислителни, така и редукционни свойства. С кислорода реагира при нагряване. Водородното му съединение BiH3 (бисмутин) е нестабилно, защото при стайна температура се разпада.
Изотопи Най-разпространеният изотоп на бисмута (209Bi) проявява изключително слаба радиоактивност.Bismuth breaks half-life record for alpha decay, physicsworld.com
+ Изотопи Изотоп Честота Период на полуразпад Тип разпад Енергия на разпада МeV Продукт на разпада 205Bi синт. 15,31 д. ε 2,708 205Pb 206Bi синт. 6,243 д. ε 3,758 206Pb 207Bi синт. 31,55 г. ε 2,399 207Pb 208Bi синт. 3.368.000 г. ε 2,880 208Pb
Приложение Използва се за леснотопими сплави, печатарски сплави и сплави за мощни постоянни магнити; стопеният бисмут – като топлоносител в ядрената енергетика; съединенията му – за пигменти, свързващи вещества, антисептични средства и медикаменти.
До 1975 г. основния пазар за бисмута е бил във фармацевтичните продукти, които използвали около 40 % от произведения бисмут. Франция е била един от основните потребители с около 1000 тона годишно. Малки количества били използвани при лечението на диария, а по-големи – при запек. Много инциденти, някои фатални, довели до въвеждане на забрана от френските власти за употребата на бисмут във фармацевтичната индустрия в страната, а това от своя страна довело до срив на пазара му. Малки количества бисмут продължават да бъдат предписвани в други страни – САЩ и Азия. Използва се при лечението на диария и стомашни киселини . Не много отдавна е било установено, че бисмутовият нитрат [Bi(NO3)3] в комбинация с антибиотик е ефикасно средство срещу бактериите, причиняващи стомашни язви.
В днешно време, фармацевтичният сектор отчита консумация на бисмут от 10 до 15 %.
През 16 век е бил използван от художниците като бял основен пигмент, а промишленото производство на метала е започнало в Саксония през около 1830 година.
Източници
Категория:Химични елементи Категория:Метални елементи