Стефан Тошев Тошев е български офицер, генерал от пехотата, герой от Сърбско-българската, Балканските и Първата световна война.
Биография Стефан Тошев е роден в град Стара Загора на 18 декември 1859 г. Първороден син е на възрожденската учителка Анастасия Тошева и търговеца на медни изделия Тошо Тошев. Баща му, по свидетелства на сина си, подпомага Стефан Стамболов при организирането на Старозагорското въстание, като снабдява революционерите с оръжие. Майка му е поканена от габровски първенци да стане учителка в новооткритото девическо училище в Габрово. С нея се мести и 11-годишният Стефан, който завършва местното класно училище през 1876 г. След това майка му и вече 17-годишният Стефан се завръщат в Стара Загора. Тя посреща от името на своите съграждани генерал Гурко, след като неговият Преден отряд завзема града. Когато на 17 юли 1877 г. войските на Сюлейман паша завземат и опожаряват града, семейство Тошеви бяга в Габрово, а после и в Свищов.
Ранна военна кариера Стефан се записва доброволец в Българското опълчение и е назначен като преводач в 8-а дружина поради това, че владее добре руски език. На 20 декември 1878 г., след успешно издържан изпит постъпва в новооткритото Военно училище в София, което завършва на следващата година.Руменин, с. 348 На 10 май 1879 г. постъпва на служба като прапоршчик ротен командир в Ескизагорска № 6 пеша дружина от Източнорумелийската милиция, която е разпределена като гарнизон в родния му град Стара Загора. По-късно служи в Хасковска № 10 пеша дружина. През 1880 г. подава рапорт за напускане, за да постъпи на служба във войските на Княжество България. От 11 февруари 1881 г. до 23 февруари 1881 г. е в запас. През 1881 г. е зачислен в свитата на Н. В. княз Александър I Батенберг, служи в Севлиевска № 14 пеша дружина. През март 1883 г. е повишен в поручик, от 1884 г. е командир на рота в 7-а пехотна планинска дружина в Лом, на 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан и командва дружина в 3-ти пехотен бдински полк.
Сръбско-българска война (1885) През Сръбско-българската война в 1885 година е командир на II дружина от III пехотен Бдински полкХристов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 481. В края на октомври на капитан Тошев е наредено да преведе частта си по направление от Брезник за Трън и да заеме село Филиповци. След обявяването на войната от страна на Сърбия на капитан Тошев е наредено да се изтегли по посока към Трън. Срещу неговата позиция се придвижва добре окомплектованата, въоръжената и по-многобройната Моравска дивизия, срещу която стоят едва 3 дружини. Още при пристигането на място на капитан Тошев е наредено да поеме командването на войсковите части. Трите дружини са атакувани от Моравската дивизия още преди да успеят да се окопаят, но въпреки това атаката е отбита. Вечерта на 3 ноември настъпват сериозни промени на бойното поле, което налага капитан Тошев да изтегли силите си от трънската позиция в направление Брезник поради това, че сърбите отблъскват слабите български части, дислоцирани в защита на Врабча, заплашвайки да прережат пътя за отстъпление. Войниците му подсилват частите, заели Сливница, разгръщайки се на височината Градище. С така подсилен ляв фланг българското главно командване вече може да насочи усилията си към десния. Дружината на капитан Тошев взима участие в атаката срещу височината Мека Црев, намираща се точно срещу Три уши, която е завзета успешно. По време на този бой сръбски куршум улучва ножницата със сабята му и я пречупва на две. На българските части, заели Мека Црев е наредено да се завърнат обратно на Три уши, изоставяйки завзетата позиция. На 7 ноември му е наредено да атакува вражеските позиции, с което завзема източната част на Три уши. За действията му по време на сраженията е награден с орден „За храброст“ IV степен.
След войната капитан Стефан Тошев временно командва 3-ти пехотен бдински полк, а по-късно командва и 11-и пехотен сливенски полк. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор. Служи като командир на 7-и пехотен преславски полк, а от 1890 г. командва 8-и пехотен преславски полк. На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник,Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 11, 22 август 1891 г., стр. 2 а от 2 август 1895 г. е полковник. През 1899 г. е назначен за командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.
През 1904 г. полковник Тошев поема командването на новосъздадената 7-а пехотна рилска дивизия, същата година е произведен в чин генерал-майор, а през 1909 г. е назначен за командир на 1-ва пехотна софийска дивизия.
Балканската война В началото на Първата балканска война генерал-майор Стефан Тошев командва 1-ва Софийска пехотна дивизия, известна като „Желязната дивизия“. Дивизията е част от българската 1-ва армия и трябва да действа между крепостите Одрин и Лозенград, докато 2-ра армия настъпва срещу Одрин, а 3-та армия се придвижва към Лозенград.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 90, 95. След обявяването на общата мобилизация на 17 септември 1912 г. Тошев ръководи сформирането на ротите, полковете и бригадите на дивизията. Когато на 5 октомври е обявена войната, той незабавно нарежда на войските си да настъпят и да преминат османската граница.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 93–95.
Дивизията влиза за първи път в голямо сражение на 9 октомври, когато нейната 1-ва бригада се сблъсква с османски части в района на Селиолу и Гечкенли. Боят се развива неочаквано, но българските полкове бързо се развръщат и предприемат решително настъпление, което принуждава противниковите войски да отстъпят на юг.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 96, 98–99. При Гечкенли предната рота на 1-ви Софийски пехотен полк задържа шест османски батальона до пристигането на подкрепления. Последвалото българско настъпление превзема противниковите батареи и принуждава османския корпус да се оттегли през нощта.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 98–99. Тези действия предизвикват разногласие между Тошев и командващия 1-ва армия генерал Васил Кутинчев. Кутинчев определя настъплението на бригадата като прибързано отклонение от първоначалния план и нарежда тя да се изтегли. Тошев защитава становището, че неочаквано възникналата обстановка е изисквала бързи и решителни действия и че победата е оказала важно психологическо въздействие върху двете армии. Въпреки че първоначално отказва да напусне завзетите позиции, той в крайна сметка изпълнява заповедта.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 99–101. Тошев остава убеден, че победата при Гечкенли и Селиолу е сломила увереността на османските войски и е могла да бъде използвана по-пълноценно чрез незабавно продължаване на настъплението.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 100–101.
Османската армия, отбраняваща Лозенград, е разгромена малко по-късно и на 11 октомври българските войски влизат в изоставената крепост. Според Тошев българското командване не успява да оцени пълния мащаб на дезорганизацията в османските редици и не предприема достатъчно енергични действия за преследване на отстъпващите сили.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 103–104. На 14 октомври Желязната дивизия възобновява настъплението си на изток. След като на следващия ден получава сведения, че противникът се е оттеглил към Люлебургаз, Тошев по собствена инициатива променя направлението на дивизията и се насочва на запад към водещите се там боеве.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 104–105.
Когато дивизията достига долината на Карагач дере, Тошев установява, че между двете бригади на българската 6-а пехотна дивизия се е образувала пролука, широка няколко километра. Османски части са проникнали в нея и заплашват откритите флангове на българските подразделения. Тошев насочва артилерията си срещу настъпващите войски, а пехотата му ги атакува фронтално и до настъпването на нощта ги отблъсква обратно отвъд реката. Намесата стабилизира фронта и според описанието предотвратява разгрома на 6-а дивизия.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 105. На 16 октомври, след като позицията при Люлебургаз е осигурена, офицер от съседната 3-та армия моли Тошев за помощ срещу османските сили, настъпващи към Бунархисар. Въпреки че дивизията му не е част от тази армия, Тошев се съгласява да окаже подкрепа и започва подготовка за енергично настъпление на следващата сутрин. Той уведомява и командира на действащата на юг 10-а дивизия и иска нейното съдействие.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 106. Впоследствие Кутинчев му нарежда да постави дивизията в отбрана, но Тошев смята за неприемливо да остане бездеен, докато съседната армия е изложена на опасност. Решението му да се намеси спомага за запазването на общата българска позиция.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 106–107.
На 17 октомври Желязната дивизия настъпва срещу османските лагери и полкове северно от Люлебургаз. Това се случва въпреки разпореждането 1-ва армия да остане в резерв и да не влиза в бой през този ден. След продължително сражение войските на Тошев превземат противниковите позиции и принуждават неприятеля да се оттегли в безредие на изток.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 108. През следващите дни българските армии продължават да притискат османските сили, но на 19 октомври преследването е прекратено. По-късно Тошев многократно критикува това решение, като твърди, че допълнителният натиск срещу отстъпващия османски фланг е можел да доведе до разпадането на противниковата армия. Според него прекъсването на преследването позволява на османските войски да се измъкнат и да се реорганизират на укрепената Чаталджанска позиция.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 109–112.
Обединените български 1-ва и 3-та армия достигат Чаталджанската позиция на 29 октомври и прекарват четири дни в укрепване. Дотогава войниците са издържали почти месец на непрекъснати походи и сражения, а в редиците им се разпространява холера.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 112. По-късно Тошев критикува решението укрепената линия да бъде атакувана без достатъчно разузнаване и подготовка. Османската отбрана е защитена от труднопроходим терен, дълбоко укрепени позиции с препятствия и силна артилерия, а точното ѝ разположение не е достатъчно добре известно на българите.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 112–113. Атаката започва на 4 ноември по фронт с дължина приблизително 25 километра. 1-ва Софийска дивизия настъпва на крайния десен фланг през блатист терен под силния огън на османската артилерия.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 113–114. На 5 ноември 26-и Ямболски пехотен полк превзема форта Илеръ табия и разгромява гарнизона му, но не получава подкрепления, с които да развие успеха. След като на два пъти попада и под огъня на българската артилерия, полкът е принуден да изостави превзетия форт с тежки загуби.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 114. По-късно Тошев твърди, че през нощта е трябвало да бъдат изпратени подкрепления, а на сутринта на 6 ноември да последва общо настъпление. Вместо това висшето командване нарежда отстъпление, докато значителна част от резервите остават неизползвани.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 114–115. Въпреки острите си критики към планирането на операцията Тошев подчертава, че българските войници са изпълнили дълга си при изключително тежки условия. Войските настъпват под пряк артилерийски огън, с ограничена подкрепа от собствената си артилерия, като същевременно страдат от изтощение, калта и разрастващата се холерна епидемия.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 115–116. Боевете продължават още няколко дни, но нито една от страните не постига решителен резултат и на 20 ноември 1912 г. е подписано примирие.Стоян Райчевски, Генерал Стефан Тошев, с. 116–117.