Борис Вазов

Борис Минчов Вазов е български журналист, политик, юрист, дипломат, офицер и общественик. Народен представител в V велико народно събрание и в XV, XVII, XXI и XXII обикновено народно събрание.

Биография Роден е на 4 юли 1873 г. в Сопот. Той е най-малкият от братята Вазови – брат е на писателя Иван Вазов и военните дейци Георги Вазов, Владимир Вазов, лекаря Кирил Вазов и Никола Вазов. Учи в родния си град, а след това в Стара Загора и Пловдив. Завършва Военното училище в София. В продължение на шест години служи в артилерията, след което по собствено желание напуска офицерската служба. През 1904 г. защитава докторат по право в Париж.

След завръщането си в България работи като адвокат.

Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. За проявена храброст по време на боевете е награден с орден „За храброст“ и произведен в чин капитан.

Народен представител е в шест народни събрания. От 1927 до 1932 г. е пълномощен министър в Прага. Два пъти е подпредседател на Народното събрание.Стенографски дневници, 21 обикновено Народно събрание, 86. заседание, сряда, 21 май 1924 г. През 1925 година Вазов е сред ранените в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.

Сътрудничи на вестниците „Ден“, „Мир“, „Балканска трибуна“, „Трибуна“, „Адвокатски преглед“, „Слово“, „Вечер“, „Днес“ и списание „Слънце“ в продължение на четири десетилетия. Използва псевдонимите „Сеяч“ и „Д-р Сеяч“. Автор е на книгата „Съразмерно избиране“ (1907).

През 1917 г. е един от най-дейните радетели за създаване на Съюза на българските учени, писатели и художници.

Председател е на Софийския адвокатски съвет, дружество „Славянска беседа“ и на туристическо дружество „Алеко“, членува в Съюза на българските учени, писатели и художници, в дружество „Юнак“.

След Деветосептемврийския преврат, в края на декември 1944 г. е изключен от Дружеството на журналистите, а пенсията му е отнета. Пише спомени за братята си Иван, Георги и Владимир. Той използва всяка възможност да популяризира творчеството на народния поет, въпреки че след 1950 г. авторските права над произведенията на Иван Вазов преминават към Съюза на българските писатели.

През 1950 г. Държавна сигурност го взима на отчет, тъй като бил „отявлен враг на ОФ властта“, отказвал да участва в мероприятията на „народната власт“, а през 1949 г. дори отказал да гласува с мотива, че няма нищо общо с властта на ОФ; отказал също така да подпише адрес до съветския ръководител Сталин. През 1954 г. делото му е прекратено, тъй като поради възрастта (83-годишен) не бил годен за „вражеска дейност“.

През 1954 г. получава частична реабилитация, когато Съюзът на българските журналисти му отпуска малка пенсия. Умира на 13 май 1957 г.

Личният му архив се съхранява във фонд 2087К в Централния държавен архив.

Съпругата му Елисавета Консулова-Вазова и дъщеря му Бинка Вазова са известни български художнички.

Памет На Борис Вазов е наречена улица в квартал „Люлин“ в София ().

Литература Николова, Веска. Сеячът. Д-р Борис Минчов Вазов (1873 – 1957). Жизнен и творчески път на политика, публициста, дипломата. Велико Търново, 2000, 2018 (2 изд.).

Бележки

Категория:Български дипломати Категория:Български журналисти Категория:Български капитани Категория:Български масони Категория:Български общественици Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български юристи Категория:Вазови Категория:Репресирани от комунистическия режим в България Категория:Дейци на дружество „Юнак“ Категория:Членове на Българското географско дружество Категория:Родени в Сопот Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Носители на военен орден „За храброст“