Аспидата (Vipera aspis), наричана също каменарка, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена в Западна и Южна Европа.
Разпространение и местообитание Аспидата е разпространена в Североизточна Испания, по-голямата част от Франция, най-югозападните части на Германия, Западна Швейцария и Италия, включително Сицилия.
В България са открити само два екземпляра, при това в началото на XX век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ без подробности за мястото или годината на улавянето му. Освен тези два екземпляра, на Балканите са намирани и един край Сараево и един край Рипан, южно от Белград. Откриването на аспиди толкова далеч от основния им ареал, както и наблюдения на процеса в Словения, показват, че тя е изтласкана от Балканския полуостров от разпространението на пепелянката (Vipera ammodytes).
Аспидата предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. Най-често се среща по каменисти склонове, но понякога се намира и в равнините.
Подвидове V. a. aspis V. a. atra V. a. francisciredi V. a. hugyi V. a. zinnikeri
Описание Обикновено аспидата достига дължина 60 – 65 cm, в редки случаи до 85 cm. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женските. Опашката е много къса - 1/9 до 1/7 от общата дължина при женските и 1/8 до 1/6 при мъжките. Главата е широка, заострена отпред и ясно отличима от врата. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо, повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма, характерна за усойницата (Vipera berus).Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
Хранене Храни се главно с гризачи и гущери.
Размножаване Ражда по 4 до 8 малки с цвета на възрастните.
Отрова Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено, а според Щемлер 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални.Stemmler O. 1971. Die Reptilien der Schweiz mit besonderer Berucksichtigung der Basler Region. Veroff Nat Mus Basel, Number 5.
Източници
Категория:Усойници Категория:Фауна на Палеарктика Категория:Отровни змии