Христо Арапнаков Станишев е български инженер, сред изявените специалисти в областта на строителството в следосвобожденска България, учредителите на Българското инженерно-архитектурно дружество. Същевременно е сред ръководителите на Върховния македоно-одрински комитет, а в периода 1901 – 1903 година е негов председател. Член е на Македонския научен институт и на масонска ложа.Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
Биография Христо Станишев е роден на 24 декември 1863 година в град Кукуш, Османската империя, в семейството на търговеца Нако Станишев (известен като Арап Нако) и Султана Траянова. В 1880 година седем будни момчета са изпратени тържествено от целия Кукуш за София, където да постъпят в откритата през 1879 г. Класическа гимназия. Четирима от тях, включително бъдещия инженер, получават стипендии. Завършва гимназията в 1885 година, след което заминава за Белгия, за да следва инженерство в Гентския университет. През февруари 1886 година баща му умира и Христо остава без средства. С помощ от Министерството на просвещението и от брат си Станиш успява да завърши първата учебна година. След това се връща и преподава в българската мъжка гимназия в Солун в течение на 10 месеца в учебната 1886 – 1887 година, за да събере пари за по-нататъшно следване. Получава часове и в девическата гимназия.Христо Станишев, „Път от миналото към бъдещето“, Съставители Ангелина Огнянова и Олга Кръстева, Издателство ОРБЕЛ, София, 1995, с. 41. От Гент приятел-състудент му изпраща редовно записки от лекциите, благодарение на което Христо фактически учи задочно. Спестил малко пари, той се връща в Гент, успява да си вземе успешно изпитите и продължава с курса, в който е постъпил. За последните две години на обучението си в Белгия получава българска стипендия от Министерството на просвещението. На 27 септември 1889 година се дипломира като първенец на випуска.
След завръщането си в България Христо Станишев се занимава със строителство на пътища, мостове, жп линии, водопроводи и сгради. Неговите строежи стоят и до наши дни, пръснати из цялата страна. Създава своя строителна школа. В 1890 – 1892 година е окръжен инженер в Ловеч, Видин и Лом. През 1893 градската комисия в Бургас назначава Станишев за специалист-инженер на града.Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 190 – 200, 287. От 1896 година е инженер на свободна практика в София. Има много ученици и последователи. В книгата сиХристо Арап-Наков Станишев, „История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г.“, София, Издание на „Компас“ О. О. Д-во, 1948 той пише: „Политиката на една страна е в тясна връзка с нейните пазари и пътища или по-право с нейните съобщения. У нас аз заварих едва 2100 км пътища и занемарени съобщения.“ До 1939 г. инженерът развива със своите колеги едно десеторно увеличение на пътищата – 19 553 km. Други обекти, издигнати по негови проекти и под негово ръководство, са: постаментът на паметника „Цар Освободител“, чийто архитект е Арнолдо Дзоки; инженерните работи до цокъла на църквата „Свети Александър Невски“; северното крило с колонадите на Народното събрание; пералният комплекс на Александровската болница; Английската легация; възстановяването на църквата „Свети Неделя“ в София и на Народния театър; българският павилион на Световното изложение в Лиеж (1905) и в Милано (1906), също и сградата на Английската легация в София.
Успоредно със строителството Христо Станишев е ангажиран активно с обществена и политическа дейност. Още като ученик се включва в македонското освободително движение. В Бургас на 29 януари 1895 Станишев организира учредяването на македонското дружество „Пирин планина“, в което членуват и не малко тракийски бежанци. За негов председател е избран инж. Христо Станишев. Между юли 1897 и май 1899 година инженер Станишев е председател на Върховния македоно-одрински комитет. При разцеплението на Комитета оглавява течението, близко до ВМОРО, което се противопоставя на Иван Цончев и Стоян Михайловски. През 1902 година Христо Станишев заедно със зет си Григор Василев започва да издава вестник „Реформи“ и се съветва за списването му с Гоце Делчев и Яворов. Един от най-ревностните сътрудници от Женева е Симеон Радев.
На 15 май 1913 година от името на Кукушкото благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.
След Първата световна война Станишев е виден деец на македонската емиграция в България. Председател е на Кукушкото благотворително братство. Представител е Братството на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.
През 1933 година председателства Великия македонски съборДимитър Тюлеков, „Обречено родолюбие, ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001, Раздел 3.4 Великият македонски събор и краят на организационния режим в Горна Джумая. Станишев е подпредседател на Управителния комитет на Македонския културен дом в София. Обявен е за почетен гражданин на София.
Христо Станишев оказва силно влияние върху племенника си д-р Константин Станишев – син на първа братовчедка на Христо от брака ѝ с брат на споменатия по-горе Милош. Въпреки разликата във възрастта, роднинството между тях е прераснало в тясна дружба и пълно взаимно доверие. Всеки един в по-младите си години е крил под леглото си сандъци с пушки, а в по-зряла възраст е полагал всички усилия да представя достойно ВМРО както пред българското правителство, народ и общественост, така и пред външния свят. Иван Михайлов твърдиИван Михайлов, QUO VADIS, BULGARIA?, I изд., Индианаполис, Печатница „Македонска трибуна“, 1937, II изд., ИК „Витатон“, Пещера, 1996, че инж. Христо Станишев и д-р Константин Станишев принадлежат към най-видните представители на македонската емиграция в България, като ги нарежда непосредствено след проф. д-р Любомир Милетич, проф. д-р Иван Георгов и митрополит Борис Неврокопски.
Получава поздравителна нота по случай 50-годишния си юбилей от всички македонски организации в България, на които отговаря така:
Христо Станишев е автор на книгата „История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г.“ Умира на 13 декември 1952 година.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 354.
Семейство През 1893 година се жени за Евка (Евтимия) Попстефанова, негова бивша ученичка в Солунската българска девическа гимназия, дъщеря на солунския общественик Никола Попстефанов. Сватбата става в Кукуш, по кукушките обичаи, които той описва подробно в „Моите прадеди, семейството на баща ми и моето семейство“.Христо Станишев, „Път от миналото към бъдещето“, Съставители Ангелина Огнянова и Олга Кръстева, Издателство ОРБЕЛ, София, 1995, с. 42–45. Имат 4 деца. Мара Станишева (р. 1895, Бургас), следвала във Висшето търговско училище в Берлин до Първата световна война, става жена на Григор Василев. Вена (р. 1896) учила в Цюрих, се омъжва за юриста Петър (Пенчо) Христов, син на генерал Павел Христов.Христо Станишев, „Път от миналото към бъдещето“, Съставители Ангелина Огнянова и Олга Кръстева, Издателство ОРБЕЛ, София, 1995, с. 48–50. Никола Станишев (1897 – 1980) става писател и преводач, ръководител на Българската орда. Милка (р. 1900) учи пеене в Дрезден; омъжва се за Стефан Н. Бочев, син на генерал Никола Бочев. Станишев има многобройни внуци, но голяма мъка изживява от смъртта на Весела Василева: „Аз изгубих най-аромaтното цвете от моята градина. Блестящият букет от внуци бе засегнат“.Христо Станишев, „Път от миналото към бъдещето“, Съставители Ангелина Огнянова и Олга Кръстева, Издателство ОРБЕЛ, София, 1995, с. 50, 52.
Христо Станишев умира на 13 декември 1952 година в град София.Камен Станев, Македонските бежанци в България – участници в нейния политически и културен живот
Памет На Христо Станишев е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София ().
Външни препратки „Македонскиятъ Въпросъ“, София, 1935 година „История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г.“, София, 1948 година "Покана до инж. Христо Станишев от Общогражданския комитет за чествуване паметта на войводата Мише Развиговор", Щип, 1 ноември 1943 година "Позив към македонската емиграция в България от бюрото на Великия македонски събор", публикувано във в. "Македония", брой 1909, София, 1933 година "Св. Дух – Ден на Македония", публикувано във в-к "Обзор", год. I, бр. 14, София, 15 юни 1935 година "Речта на председателя г. инж. Станишев", публикувано във в-к "Македония", год. VII, бр. 1895, София, 13 февруари 1933 година
Родословие
Бележки
Категория:Учители в Солунската българска девическа гимназия Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български строителни инженери Категория:Български учени от Македония Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Почетни граждани на София Категория:Възпитаници на Гентския университет Категория:Български масони Категория:Родени в Кукуш Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Погребани в Централните софийски гробища Христо