Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (; ; ) понякога наричан накратко Хагският трибунал, е структура на ООН, създадена с Резолюция 827 на Съвета за сигурност на ООН на 25 май 1993 г., за да подведе под съдебна отговорност сериозни престъпления срещу човечеството, извършени по време на войните в бивша Република Югославия. Трибуналът е специален съд, който е отговорен за издаване на присъди във връзка с тежки престъпления, които са извършени през 1991 г. в Югославия. Централата на съда се намира в град Хага, Нидерландия. Пълното наименование на тази институция е Международен трибунал за съдебно преследване на лица, отговорни за сериозни нарушения на международното хуманитарно право, извършени на територията на бивша Югославия от 1991 година.

Целта на Трибунала е да приключи всички дела до края на 2012 г. и всички обжалвания до 2015 г., с изключение на Радован Караджич, чийто съдебен процес се очаква да приключи до края на 2014 г., и Ратко Младич и Горан Хаджич.

Съветът за сигурност на ООН е поставил краен срок на Трибунала да приключи работата си до 31 декември 2014 г., да се подготви за разпускане и да прехвърли отговорностите си на Международния остатъчен механизъм за криминални трибунали и ще започне да функционира за клона на Международен криминален трибунал за бивша Република Югославия на 1 юли 2013 г. Всяко обжалване, получено след този момент, ще бъде разгледано от Международния остатъчен механизъм за криминални трибунали. На 21 декември 2017 година Международния наказателен трибунал за бивша Югославия е официално закрит.

Създаване Съветът за сигурност на ООН в своята Резолюция 808 от 22 февруари 1993 г. решава, че „ще бъде създаден международен трибунал за съдебното преследване на лица, отговорни за различни нарушения на международното хуманитарно право, извършени на територията на бивша Република Югославия след 1991 г.“. Хагският трибунал е първият съд, създаден от ООН, за да съди за военни престъпления, и първият Международен трибунал, създаден за съденето на такива престъпления след Нюрнбергския трибунал и Трибуналът в Токио. Съдът първоначално е предложен от немския министър на външните работи Клаус Кинкел. До май 1993 г. Международната общност опитва да установи влияние върху бившите югославски републики по дипломатичен, военен, политически, икономически и, с Резолюция 827, по съдебен начин. Трибуналът се установява в отговор на масовите зверства, случили се на територията на Хърватия и Босна и Херцеговина. Доклади, които описват ужасяващи престъпления, при които хиляди цивилни са убити и ранени, измъчвани и сексуално малтретирани в лагери за задържане и хиляди други изселени от техните домове, предизвикват Международната общност да действа.

1993 – 1994 г.: След създаването си Трибуналът установява правната рамка за дейността си чрез приемането на процедурни правила и правила за доказателства, както и правила за задържане и Директива за назначаването на адвокат за защитата. 1994 – 1995 г.: Създадени са съдебните зали и арестът в Шевенинген в Хага /Холандия/. До юли 1994 г. в офиса на главния обвинител са назначени достатъчно служители, за да бъдат стартирани разследвания, и до ноември 1994 г. е създаден първият обвинителен акт.

Отговорности

Предмет на отговорностите: Трибуналът в Хага има юрисдикция по отношение на четири групи престъпления, територията на Югославия след 1991 г.: сериозни нарушения на Женевската конвенция, нарушения на закони или обичаи за водене на война, геноцид и престъпления срещу човечеството.

Лица: Подвеждането по отговорност се отнася изключително за физически лица (не за организации или правителства).

Териториално: За престъпления, станали на територията на бивша Република Югославия.

Времево: Отнася се за престъпления, извършени след 1991 г.

Компетенции: Трибуналът е наднационална съдебна инстанция.

Максималната присъда, която може да издаде, е доживотен затвор, като различни държави са подписали споразумения с ООН, за да проследят прилагането на присъдата.

Структура Трибуналът се състои от три клона: съдийски състав, регистър и офис на главния обвинител.

Съдебен състав Съдиите на Трибунала са 16 на брой (14 от тези съдии се избират от Общото събрание на ООН по препоръки на Съвета за сигурност, а другите двама се избират от ръководителя на Международния съд за Руанда след препоръки на председатея на Трибунала) и имат единствената отговорност да определят вината или невиността на обвинените и да издадат присъда на обвиняемите. По време на процеса те изслушват внимателно свидетелите и проверяват доказателствата, представени в съда. При издаването на присъдите те прилагат най-високите международни правни стандарти и решават на базата на доказателствата. Както се изисква от Статута на Трибунала, съдиите са обективни хора с висок морал и интегритет, които притежават квалификация, необходима за избирането им на най-високи позиции с експертиза в сферата на наказателното и международното право, включително международно хуманитарно право и права на човека. Отговорните съдии към момента са:

Име Държава Позиция Начало на мандат Край на мандатФаусто Покар Съдия 2001 21 декември 2017Патрик Липтън Робинсън Председател 1998 21 декември 2017Кармел А. Аквис Съдия-председател 2001 21 декември 2017Алфонс Орие Съдия-председател 2001 21 декември 2017Бъртън Хол Съдия 2009 21 декември 2017Мехмет Гюней Съдия 2001 21 декември 2017Лиу Дакун Съдия 2000 2012Андрезия Ваз Съдия 2005 2011Тиодор Мерон Съдия 2001 21 декември 2017Кристоф Флюге Съдия 2008 21 декември 2017О-Гон Квон Заместник-председател 2001 21 декември 2017Жан-Клод Антонети Съдия 2003 21 декември 2017Хауърд Морисън Съдия 2009 2012Ги Делвоайе Съдия 2009 21 декември 2017Бейкън Джъстис Молото Съдия 2005 2011Арлет Рамаросон Ad Litem съдия 2011 21 декември 2017Мелвил Бейърд Ad Litem съдия 2008 21 декември 2017Елизабер Гваунца Ad Litem съдия 2008 21 декември 2017Арпад Прандлер Ad Litem съдия 2006 2012Стефан Трекзел Ad Litem съдия 2006 2012Антан Кезиа-Мбе Миндуа Ad Litem съдия 2006 2012Приска Матимба Ниамбе Ad Litem съдия 2009 21 декември 2017Мишел Пикар Ad Litem съдия 2008 21 декември 2017Фредерик Хархоф Ad Litem съдия 2007 2013Флавия Латанци Ad Litem съдия 2007 2013

Регистър В допълнение към администрирането на съдебните зали Регистърът има задължения, подобни на министерствата в националните системи и изпълнява задълженията на административното тяло на орган на ООН. Процесите протичат в три съдебни зали на Трибунала, оборудвани с най-добрите технологии и достъпни на обществеността. В съда Регистърът е представен от съдебни разпоредители и съдебни полицаи. Те водят протокол по време на съдебните заседания, представят съдебни доказателства и всички документи, подадени от страните по случая. Съдебните полицаи на Регистъра са отговорни за довеждането на свидетеля в съда, за неговата защита, ако такава е необходима, и за осигуряването на експертна психологическа медицинска помощ.

Офис на главния обвинител Офисът на главния обвинител е третият от основните органи на Трибунала. В задълженията му влиза да разследва и да подвежда под съдебна отговорност лица, отговорни за сериозни нарушения на международното хуманитарно право, извършени на територията на бишва Югославия след 1 януари 1991 г. Офисът се оглавява от прокурор, който се назначава от Съвета за сигурност на ООН и има 4-годишен мандат. Той е независим и не получава инструкции от външни агенции като правителства и международни организации или от някои от другите два органа на Трибунала. Във връзка с резолюциите на ООН и със Статута на Трибунала, държавите членки на ООН са задължени да съдействат при разследванията и подвеждането под съдебна отговорност на лица от страна на офиса на главния обвинител. Сегашният прокурор е белгиецът Сердж Брамерц, който наследява поста от швейцарката Карла дел Понте.

Общо служителите в Трибунала са 919 от 76 държави, а бюджетът е $150 млн. годишно.

Сгради за постоянно задържане под стража

Обвиняемите и тези, на които е отказано условно освобождаване, са задържани под стража в екипа за задържане под стража на ООН в рамките на затвор Хаагланден, Шевенинген, намиращ се на 3 км. от съда. На обвиняемите са осигурени отделни килии с тоалетна, душ, радио, сателитна телевизия, личен компютър (без интернет достъп) и други удобства. Те могат всекидневно да провеждат телефонни разговори със семейството и приятелите си и могат да имат съпружески посещения. Също така там има библиотека, фитнес салон и различни зали, използвани за религиозни цели. Затворниците могат да си готвят, могат да се смесват свободно и не са разделени на базата на националността. Сръбски и босненски мюсюлмани (някога смъртни врагове) често могат да играят на шах и да гледат филми. Тъй като килиите изглеждат повече като стаи в общежитие отколкото затвор, критиците ги определят като „Хагският Хилтън“. Причината за този лукс в сравнение с останалите затвори е, че първият председател на съда е искал да подсили твърдението, че обвиняемите са невинни до доказване на противното.

Дела Обхват От декември 1994 г., когато Трибуналът е поел изцяло отговорностите си, са заведени дела срещу 161 обвиняеми, 133-ма обвиняеми са се изправили пред Трибунала. След ареста на Горан Хаджич на 20 юли 2011 г. няма повече от обвиняемите, които да са се укрили. В 36 случая обвиненията са оттеглени: срещу 20 лица е повдигнато обвинение въпреки липсата на доказателства, 10 обвиняеми са починали преди да се изправят пред Трибунала и 6 са починали по време на делата. Издадени са 64 присъди „виновен“, 13 „невинен“ и 13 обвиняеми са предоставени на други съдилища. 20 обвиняеми са се признали за виновни. До 13 септември 2011 г. са съществували 35 дела в ход: 16 обжалвания, 17 дела първа инстанция и две дела в предварително производство (Горан Хаджич и Ратко Младич).

Обвиняеми

Тези, които са привлечени под юридическа отговорност от Трибунала, включват държавни глави, министър-председатели, военни командири, вътрешни министри и много други високопоставени политици, полицаи и военни от различни части na Югославия. Техните обвинения се отнасят до престъпления, извършени от 1991 г. до 2001 г. срещу хора, принадлежащи към различни етнически групи в Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Македония.

Списък на обвиняемите