Народният съд е извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до края на април 1945 година като фактически орган на левия революционен терор.Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 107 – 108 ISBN 978-954-28-0236-5 Създаден е с наредба-закон от 30 септември на правителството на Кимон Георгиев – това става в противоречие с Търновската конституция, която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира започналото с Деветосептемврийския преврат масово политическо насилие в страната.
Официално така нареченият Народен съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 година, довели страната до участието ѝ във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на България и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници за режима, установен след окупацията и преврата.Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 109 ISBN 978-954-28-0236-5
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 година са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на много от другите арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години.Кървавият четвъртък, наречен Народен съд Така един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. Той обаче почти до 1961 г. е непрестанно по затвори или концлагери. Действащата в България Търновска конституция не позволява извънредни съдилища, каквото е така нареченият Народен съд.присъдите на т. нар. народен съд се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция. Която впрочем не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.
На 19 април 1945 г. Георги Димитров в радиотелеграма до Трайчо Костов пише: „В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдените (...) Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да било роля“. Освен осъдените от Народният съд още 1904 души са убити без съд и присъда.Иванов, Димитър. "Кратка история на държавна сигурност 1907-2013", Сиела 2013, 190 стр.
Предистория Трети състав на Държавния съд функционира от 12 януари 1920 г. до Деветоюнския преврат на основата на Закона за наказване на виновниците за националната катастрофа, приет от правителството на Българския земеделски народен съюз. Основна цел на този закон е наказване на виновните за участието и поражението на Царство България в Първата световна война, а водещ мотив при приемането му е разправа с политическите противници, което прави Третия държавен съд предвестник в много отношения на Народния съд.
След завземането на властта от доминирания от комунистите Отечествен фронт (ОФ) на 9 септември 1944 г. започва кампания за наказване на виновниците за подпалването на Втората световна война.
Учредяване и състави На 24 септември 1944 г. Политбюрото на Българската комунистическа партия, тогава БРП (к), одобрява „Наредба-закон за съдене от народния съд виновниците за въвличане България в световната война и за злодеянията, свързани с нея“. На следващия ден ЦК на партията докладва на Георги Димитров в Москва за законопроекта: „Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително“. Георги Димитров дава указание на посетилия го в Москва Димитър Ганев да се унищожи „фашистката интелигенция“, а Трайчо Костов нарежда да се съставят списъци и до началото на октомври 1944 г. да се изпълни това нареждане, като при репресиите да се унищожават всички документи и да се заличават следите, в противен случай ще бъде търсена лична отговорност.
На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема единодушно законопроекта на Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, изготвен от Министерството на правосъдието с министър Минчо Нейчев (комунист),Пауновски, Иван. Възмездието. Документално-художествена книга за царските съветници, министрите и регентите пред Народния съд 1944 – 1945, Партиздат, София, 1971, с. 14 включително и от некомунисти, съюзници на БРП (к) – земеделци на Никола Петков и социалдемократи, участващи в Отечествения фронт.Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София 2008, с. 107 ISBN 978-954-28-0236-5 С указ № 22 на регентите на България, е одобрено 6-о Постановление на Министерски съвет, „.... взето на заседанието му от 30 септември 1944 г.“ , с което е приета Наредбата-закон. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“ – 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно с укази от 4.11.1944 г. и 4.01.1945 г.
Приемането на Наредбата трябвало да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци. В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев апелира да се сложи край на произволите и злоупотребите с властта.Огнянов, Любомир. Държавно-политическата система на България 1944 – 1948, София 1993, Издателство на БАН, с. 32 Георги Димитров, в качеството си на ръководител на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), разпорежда (относно подсъдимите на бъдещите Народни съдилища) на ЦК на БРП на 21 декември 1944 г.: „Никой не трябва да бъде оправдан“Телеграма от 21 декември 1944 написана на руски и през януари 1945 г.: „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“.В деня за почит към жертвите на комунизма: „И никакви съображения за хуманност“
За лично укривателство на търсени от Народния съд Наредбата-закон предвижда наказание от редовните съдилища в размер от пет до петнадесет години, като под ударите на тази разпоредба не попадат членовете на семейството.
По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт „от най-добрите граждани“, а останалите (включително председателите на съставите) – от министъра на правосъдието Минчо Нейчев, т.е. от политически орган/изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител са назначени от Министерския съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма (някои от съдиите са неграмотни и подписват присъдите с палец).
Главният народен обвинител Георги Петров признава в своите „Кратки автобиографични бележки“, завършени 13 дни преди смъртта му на 31 декември 1959 г.:
Народният съд се състои от върховни и областни състави. Върховните състави са 13-членни, а областните се състоят от 5 члена. Общият брой на областните състави е 68.Декомунизация, интернет инициатива в консултация с антикомунистически настроени български учени Броят на обикновените състави на Народния съд постоянно се увеличава поради нарастващия брой на подсъдимите. Към завършването на Народния съд има 128 обикновените състави с около 650 съдии и 140 народни обвинители.
Върховни състави Първи – за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници; Втори – за съдене на депутатите от XXV обикновено народно събрание; Трети – за съдене на обявените за „провинени“ български експерти по установяването на извършеното от СССР Катинско клане и по трагедията във Виница; Четвърти – за съдене на „военните престъпници“; Пети – за съдене на служители в Дирекцията на полицията, Щаба на жандармерията, разузнавателно отделение на Министерството на войната и техните помагачи; Шести – за съдене на журналисти и пропагандатори на фашистка идеология; Седми – за съдене на участниците в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония; Осми – за съдене на фашистките агенти от Софийска област; Девети – за съдене на прокурори и съдии при военнополевите и областни съдилища; Десети – за съдене на служителите на БНБ и други банки, както и стопански дейци; Единадесети – за съдене на лицата, свързани с престъпни деяния на българските административни, полицейски и военни власти в окупираните от България земи в Беломорска Тракия, Македония и Сърбия за периода от 1941 до 1944 г.; Дванадесети – за съдене на членовете на организациите „Бранник“, „Български национални легиони“, на профсъюзите, симпатизиращи на Нацистка Германия и Фашистка Италия, и др.; Тринадесети – за съдене на полицаи, шпиони, секретни сътрудници на полицията, войници и офицери за преследването и разстрелите на партизани.
Областни състави От областните състави на този съд 9 са в София. Шестият разглежда дела срещу „профашистки“ журналисти, писатели и общественици, деветият – срещу „фашистките“ съдии и прокурори, други са срещу преследвачите на партизаните, срещу началници на Дирекцията на полицията, Държавна сигурност, гонителите на евреите, жандармерията, Разузнавателното отделение на Министерството на войната и т.н.
Обвинения и наказания Според този извънреден наказателен нормативен акт, в редица случаи и с обратна сила, са обявени за престъпни: сключването на договори с воюващи държави, обявяване на война, нарушаване неутралитета на България спрямо СССР, непредпазване народа от увреждане чрез войната, изпращането на български войски в Югославия и Гърция, „за да преследват народоосвободителните войски на тези страни“. противозаконно облагодетелстване чрез властта; извършването на тежки престъпления на политическа основа. „служба на Германия или на съюзниците ѝ“. поставянето в опасност на български войски от техните ръководители. предаване на „полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или другите борци за народните свободи“; „явно пристрастие и грубо престараване“ от страна на магистрати. изразяването на подкрепа чрез „действия, писания, слово или по друг начин“ за горните деяния или за гоненията на евреите.
Посочени са като наказания: смърт, временен (без посочен конкретен срок) или доживотен строг тъмничен затвор. допълнително глоба до пет милиона лева, лишаване от права, конфискация на имущество.
Дейност Народният съд започва заседанията си на 20 декември 1944 г. и продължава до 29 април 1945 година. Процесите се провеждан в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. Организират се митинги. По Радио София Валери Меворах (Петров) призовава към революционно насилие; чете се стихотворението му „Народен съд“, в което се иска „Смърт! Смърт! Смърт!“.