Папеса Йоана (), известна и като Йоан Англик (), е жена папа, която според някои мнения е била глава на Римокатолическата църква през периода 855 – 858 г., като заема папския престол под името Йоан VIII () след Лъв IV. Съществува спор дали тя е историческа, или легендарна фигура.

Легендата

Според преданията папеса Йоана е родена Йохана в Майнц или в Ингелхайм и е дъщеря на англосаксонски мисионер.

На 12-годишна възраст, облечена с мъжки дрехи, бяга с монах в Атина. Там стават членове на една от най-престижните книжовни школи.

След смъртта на любовника си тя отива в Рим, където става преподавател във висше училище, после кардинал и накрая римски папа. По време на една процесия ражда. Завършекът на историята има две версии: че е пребита с камъни или че е свалена от поста си и пратена в манастир до края на живота си.

Исторически извори Историята на папеса Йоана е известна предимно от хрониката от 13 век на монаха доминиканец Мартин Опавски от полски произход. В своята „Хроника на папи и императори“ (Chronicon Pontificum et Imperatum) той пише:

Според автора това се случва между управлението на папите Лъв IV и Бенедикт III през 50-те години на IX век. Версии на тази история се появяват и в източници преди Мартин Опавски. Най-често цитираната е на Анастасий Библиотекар (починал 886, предполагаем антипапа), автор на Liber Pontificalis, съвременник на папесата. Обаче историята не е намерена в благонадеждните ръкописи на съчинението, приписвано на Анастасий. Всъщност само един от ръкописите на Анастасиевия Liber Pontificalis съдържа забележка за жената папа. Този ръкопис в библиотеката на Ватикана съдържа пасаж, който е вмъкнат като бележка в края на страницата, под редовете, като е с различен почерк и несъмнено датира от времето след Мартин Опавски. Възможно е написалият забележката да се осланя на историята на Мартин Опавски и да не е достоверен източник. Същото важи и за писаната през ХІ век „Хроника на папите“ от Мариан Скот (Marianus Scotus). Няколко ръкописа съдържат кратко споменаване на жената папа по име Йоана (най-ранният от тях я нарича със специфично име), но всички те са написани след творбата на Мартин Опавски. По-ранните ръкописи нямат сведения за тази легенда.

Има един-единствен източник за папесата, но той посочва други дати на нейното вероятно управление. Това е хрониката на Жан де Майи (Chronica Universalis Mettensis), който пише през XIII век. Там скандалът с папесата датира не от 850 г., а от 1099 г. Жан де Майи пише:

По същото време е въведен четиридневен пост, наречен „пост на жената папа“. (Jean de Mailly, Chronica Universalis Mettensis).

Постът, за който споменава Жан де Мали, се спазва от католиците и до днес.

Има и други версии за това какво точно е пишело на камъка, къде е бил и как се превежда написаното. Според Стефан фон Бурбон надписът гласи: „Parce, Pater Patrum, Papisse Prodere Partum“.

Монах от Малмесбъри (1366) смята, че папеса Йоана е останала жива след раждането, но е водила затворнически живот, а синът ѝ направил кариера в църковната йерархия и станал епископ на град Остия. Към тази версия се придържа и Бокачо.

Sedia stercoraria Според легендата, когато се разбрало, че за папа е избрана жена, Ватиканът започнал да проверява пола на бъдещите папи, като ги карал да сядат на стол с дупка (sedia stercoraria). Макар мнозина да смятат, че това е само легенда, в действителност съществуват такива столове.

Един стол от този вид е изложен във Ватиканския музей, а друг – в Лувъра. Използван е при избирането на папа Паскал II през 1099 г. Не се знае причината за дупката на тези столове, но този модел столове предхожда с векове историята за папеса Йоана и дори католицизма и няма нищо общо с проверката на пола на бъдещия папа. Има мнение, че тези столове са от римско време, т.нар. sedia curules – троновете, на които седели римските консули. Обяснението за използването им е, че високопоставените благородници често приемали съветници по време на „утринния си тоалет“ във физиологичен смисъл.

Картите таро

Интересен факт е, че една от картите таро се казва „Папесата“. Образът на папесата върху картите таро се появява за първи път през Средните векове. Някои от вариантите на картата пряко свързват изобразената жена с папството, като я изобразяват как носи тройната диадема (triregnum), наричана още папска тиара. В други варианти тя е показана не само с тиара, но и с ключ — препратка към ключовете на небесното царство, които са традиционен символ на папството. Обаче не всички карти са пряко свързани с папството. Според други тълкувания жената от картите таро е не папеса Йоана, а Дева Мария или богинята Изида. Карти таро от времето след Реформацията представят папеса Йоана с дете, препращайки към легендата за това как тя е разкрита при внезапно раждане.

В катедралния събор на Сиена има статуя с надпис „Johannes VIII, femina ex Anglia“ (Йоан VIII, англичанка); през 1276 г. надписът е бил заменен с „Папа Цахариес“.

Критика Достоверността на историята с папеса Йоана е оспорена първо от реформатора Давид Блондел в средата на XVI век. Според някои изследователи тази легенда възниква вероятно като насмешка над господството на жените в папския двор от Йоан X до Йоан XII (919 – 963 г.).

Няма достатъчно време между управлението на папите Лъв IV и Бенедикт III, когато се твърди, че е управлявала папеса Йоана. Папа Лъв IV умира на 17 юли 855 г. От друга страна, има монети с образите на папа Бенедикт III и император Лотар, който умира на 28 септември 855 г., което означава, че Бенедикт е бил папа по времето на император Лотар. Така времето, по което би могла да е на власт Йоана, е съвсем малко (два месеца), практически съвсем недостатъчно, като се вземе предвид и необходимото време за избор на папа.

В изкуството През Средновековието няколко италиански скулптори правят статуи на папесата, като особено популярна става скулптурата „Папесата с детето“. Романът „Das Mährchen von der Päpstin Johanna auf’s Neue erörtert“ от Вилхелм Сметс (1829 г.). През 1866 г. гръцкият писател Емануил Роидис публикува историческия си роман „Папеса Йоана“, който е анатемосан от гръцката православна църква. Книгата е оценена високо от Марк Твен и Алфред Джари. „Черна магия“ от Марджъри Боуен (1909 г.). „Päpstin Johanna“ от Лудвиг Горм (1912 г.). Балетът „Папеса Йоана“ от българския композитор Веселин Стоянов. Филмът „Папеса Йоана“ () от 1972 г. с режисьор Майкъл Андерсън; в главната роля: Лив Улман. Филмът „Папеса Йоана“ от 2009 г. с режисьор Зьонке Вортман (Sönke Wortmann).

Източници

Емануил Роидис, „Папеса Йоана“, изданието от 1980 г.

Външни препратки Статия във в-к „Новинар“ Мистерията около папеса Йоана Католическа енциклопедия: Папеса Йоана „Жената папа: тайната на папеса Йоана“ от Розмари и Даръл Пардо

* Категория:Средновековни легенди