Бранѝчево е село в Североизточна България, община Каолиново, област Шумен.

География Село Браничево се намира на около 47 km север-североизточно от областния център град Шумен и около 7 km северно от общинския център град Каолиново. Разположено е в Източната Дунавска равнина, в Лудогорието (в чиито антропогеографски граници го определя през 1933 г. географът Васил Маринов, изследвал селотоВасил Маринов. Положение, име, граници, пространство и административно деление на Дели-ормана / Известия на Българското географско дружество / КН. I – 1933, стр.229), в Лудогорското плато. Надморската височина в центъра на Браничево при сградата на кметството е около 293 m. Климатът е умереноконтинентален. Почвите са преобладаващо файоземи.Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 1, стр. 360, Браничево. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. „Файоземи (Phaeozems)“.

Землището на село Браничево граничи със землищата на: село Загориче на север; селата Прохлада и Секулово на североизток; село Тодор Икономово на изток; селата Пристое и Гусла на юг; село Средковец на запад.Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).

През село Браничево минава в направление север-юг първокласният републикански път I-7, водещ на север към град Силистра и границата с Румъния, а на юг към град Шумен и връзка преди града с първокласния републикански път I-2. Общински пътища от Браничево водят: на запад към село Гусла, а на изток през село Прохлада до връзка в село Секулово с третокласния републикански път III-701.

В землището на село Браничево има (по данните към януари 2026 г.) 5 микроязовира.Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Община Каолиново. Село Браничево; язовири Браничево 1, 2, 3, 4 и 5. Справка към 18.01.2026.

Етническият състав на населението на село Браничево по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е: Етнически групи Численост Дял (в %)Общо 1318 100Българи 50 3,79Турци 995 75,49Цигани 241 18,29Други 0 0Не се самоопределят 5 0,38Не отговорили 27 2,05

Числеността на населението на село Браничево по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Браничево, общ. Каолиново, обл. Шумен. Справка към 18.01.2026.

През периода между преброяванията от 1985 г. и 1992 г. настъпва рязко намаляване на населението на селото, което вероятно е свързано с масовото изселване на български граждани от турската етническа група през лятото на 1989 г.

История След Руско-турската война (1877 – 1878), по Берлинския договор 1878 г. селото – дотогава в Османската империя и с име Шарвъ̀, попада в Княжество България. При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. то е записано като село Шарвъ̀ в община Шарвъ̀, околия Ак-Кадънлар, окръг Силистра, с население 810 души.Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 75 (81). Населено място: Шарвъ̀ с. Община: Шарвъ̀. Околия: Ак-Кадънлар. Окръг: Силистра. Жители: 810. Селото носи името Шарвъ̀ (Шарвии) до 1934 г., когато е преименувано на Браничево в памет на митрополит Климент Търновски и Браницки (Васил Друмев).Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. БРАНИЧЕВО (Шарвъ̀, Шарвии) (Справка към 18.01.2026.) През османския период селото вероятно е носило и името Шарвилер.

В местността Чешме баир има селищна могила – намерени са сечива и съдове от халколита, открити са останки от укрепено антично селище (II – IV век). В местността Томаш махле е разкрит тракийски некропол (5 – 4 век пр.н.е.) с погребения чрез трупоизгаряне. Селището е основано в средата на XV век

Санитарен участък (служба) в село Шарвин (Браничево) е създаден през 1910 г. До август 1913 г. седалището на службата е в село Усул кьой (Секулово). След 1913 г. по силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. село Усул кьой остава в румънска територия и амбулаторията на участъка е преместена в село Шарвин (Браничево). Дейността на участъковата служба се ръководи от участъковия фелдшер. Службата обслужва и войниците от пограничния участък.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 145К „Участъкова здравна служба – с. Браничево, Шуменско (1910-1944)“. История на фондообразувателя. Справка към 19.01.2026.

Частно турско училище в селото е създадено (според данни в запазени архивни материали) през 1925 г. в стара и тъмна сграда. В училището се преподава български език, отечество, природознание, смятане, геометрия, пеене, турски език и други. То съществува до 1946 г.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 266К „Частно турско училище – с. Браничево, Шуменско [1925-1949)“. История на фондообразувателя. Справка към 19.01.2026.

Турско Народно начално училище действа в село Браничево през периода 1946 – 1959 г.; няма данни за закриване.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 227 „Турско народно начално училище - с. Браничево, Шуменско (1946 - 1959)“. История на фондообразувателя. Справка към 18.01.2026.

Училище в село Браничево (българско) е основано през 1923 г. През 1929 г. се построява училищна сграда с няколко класни стаи. През 1960 г. българското и турското училище се сливат в едно. През 1923 г. в училището започват да се обучават 12 ученика, през 1955 г. има 99 ученика, а през 1970 г. те наброяват 330. През 1976 г. завършва строежът на нова училищна сграда, която разполага с 16 класни стаи, 6 кабинета, физкултурен салон, столова и други. В училището учат и ученици от селата Загориче, Гусла и Средковец.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1130 „Основно училище "Йордан Йовков" - с. Браничево, Шуменско (1944 - )“. Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя. Справка към 18.01.2026.

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Напредък“ в село Браничево е образувано през 1950 г. от 34 земеделски стопани, които внасят 137,8 ha земя. Основната дейност на стопанството е зърнопроизводство – пшеница, ръж, ечемик, царевица, слънчоглед и други, и животновъдство – овцевъдство и говедовъдство. Масово навлизане на частните земеделски стопани в ТКЗС става през 1956 г. През декември 1958 г. самостоятелните ТКЗС в селата Браничево, Пристое, Загориче, Средковец и Гусла се обединяват в едно обединено ТКЗС (ОТКЗС) „Лудогорие“ с център село Браничево. През 1970 г. ОТКЗС „Лудогорие“ влиза в състава на АПК със седалище град Каолиново. От май 1989 г. се прекратява дейността на АПК и в Браничево се възстановява дейността на бившето ОТКЗС, което от август 1989 г. се преобразува в Колективно земеделско стопанство (КЗС), а от януари 1990 г. се преобразува в ТКЗС „Лудогорие“ и запазва структурата на КЗС. ТКЗС „Лудогорие“ съществува до декември1991 г., когато във всяко село се учредява самостоятелна земеделска кооперация (ЗК). В Браничево се учредява ЗК „Лудогорие“, която през юли 1992 г. е обявена в ликвидация, а от февруари 1993 г. е назначен ликвидационен съвет със задачи: да определи размер на стойността на подлежащото за разпределение имущество на обявената в ликвидация кооперация между правоимащите; да определи дяловото участие на всеки правоимащ на база внесените от него в ТКЗС земя, земеделски инвентар и вложен труд; да проведе търгове за продажба на неразпределеното имущество; да стопанисва и провежда селскостопанска дейност. След като ликвидационният съвет приключва изпълнението на задачите си, през октомври 1996 г. дейността на кооперацията е прекратена.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 611 „Трудово кооперативно земеделско стопанство "Напредък" - с. Браничево, Шуменско (1950-1958; 1992-1995)“. Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя. Справка към 19.01.2026.

Обществени институции Село Браничево към 2026 г. е център на кметство Браничево.Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Браничево.Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Шумен, кметство Браничево.

В село Браничево към 2026 г. има: действащо Обединено училище „Йордан Йовков“;Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Действащи институции. Област Шумен. Община Каолиново. Село Браничево. Обединено училище "Йордан Йовков". действащо Народно читалище „Пробуда – 1932“, основано на 31 януари 1932 г.;Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1367 „Народно читалище "Пробуда" - с. Браничево, Шуменско (1944 – )“. История на фондообразувателя. Справка към 19.01.2026.Информационна карта за 2023 г., читалище „Пробуда – 1932“, село Браничево, община Каолиново, област Шумен. две джамии;Национален регистър на храмовете в Република България, село Браничево, област Шумен. Джамия.Национален регистър на храмовете в Република България, село Браничево, област Шумен. Втора джамия. Целодневна детска градина „Щастливо детство“;Регистър на детските градини»Област Шумен»Община Каолиново»Село Браничево»Целодневна детска градина Щастливо детство. Справка към 19.01.2026. пощенска станция.

Външни препратки Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-007. Актуалност 1970-те – 1980-те години. Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-007-3. Актуалност 1985 г. Издание 1990 г.

Източници

Категория:Села в област Шумен Категория:Населени места в община Каолиново