Храносмилателна система

Храносмилателната система () представлява група от органи, свързани морфологично и функционално в една силно навита храносмилателна тръба. Простира се по цялото протежение на тялото като започва от устата и завършва с ануса. Органите, които участват в изграждането на тръбата се различават по положение, форма и устройство, което е в тясна връзка с функцията им. Структурата на органите зависи и от вида на храната и начина на нейното набавяне. Храносмилателната система генетично и функционално е свързана с дихателната система. Те имат и общи органи – фаринкс. Храносмилателната система се подразделя на три отдела – преден, среден и заден, и допълнителни органи – слюнчени жлези, черен дроб и панкреас.

Анатомично устройство на храносмилателната система

В процеса на храносмилане участват редица органи и други компоненти. Органите, известни като големи храносмилателни жлези, са черният дроб, жлъчният мехур и панкреасът, а другите компоненти включват уста, слюнчени жлези, език, зъби и надгръклянник.

Най-голямата структура на храносмилателната система е стомашно-чревният тракт, който започва от устата и свършва при ануса и има обща дължина около 9 метра. Най-големият орган на стомашно-чревния тракт е дебелото черво, където се абсорбира водата и се съхранява остатъчния материал преди дефекация. Основната част от смилането на храната протича в тънкото черво. Друг основен храносмилателен орган е стомахът, по чиято лигавица са разположени множество жлези, отделящи ключови за храносмилането секрети. В стомашно-чревния тракт се намират множество други специализирани клетки с разнообразни функции, като вкусовите рецептори и ентероцитите.

Горен храносмилателен тракт Уста и устна кухина: Устни Зъби Език Слюнчени жлези Фаринкс (гълтач) Ларинкс (гръклян): Надгръклянник Хранопровод Стомах

Долен храносмилателен тракт Тънко черво: Дванадесетопръстник (дуоденум) Празно черво Хълбочно черво Дебело черво: Сляпо черво Апендикс Ободно черво Право черво Анус

Хистологичен строеж на храносмилателната система

Тръбестия характер на храносмилателната система показва сравнително обща структура на тъканите с характерни особености при различните органи. Слизестите органи са изградени от три основни и един междинен слой. В посока от кухината на органа към повърхността му слоевете са както следва: Лигавицата. Покрива вътрешната повърхност на кухите слоести органи. По нейната повърхност винаги има известно количество слузест секрет отделян от жлезите. Подлигавицата. Слоят е от хлабава влакнеста съединителна тъкан, който свързва лигавицата с мускулния слой. Осигурява възможност за самостоятелна подвижност на лигавицата. Мускулен слой. С малки изключения слоят е изграден основно от гладка мускулна тъкан. Слоят е доста дебел и е изграден от два подслоя. Първият е вътрешен и по-дебел и изграден от пръстеновидно разположени мускулни влакна. Вторият слой е надлъжен. Серозен слой. Изграден е от уплътнена съединителна тъкан и на повърхността си има еднослоен плосък покривен епител, наречен мезотел. Адвентицията. Това е съединителнотъканна покривка, която не е покрита от мезотел. Практически това е външната обвивка на органите покриваща ги в тази част, където те не са в телесните кухини.

Видови особености на храносмилателната система Безгръбначни животни Нисши безгръбначни При голяма част от нисшите безгръбначни животни липсват специализирани органи на храносмилателната система, които специализирано да осъществяват процеса на храносмилане. Обикновено миниатюрните хранителни частици се улавят от клетки от повърхността на тялото или телесните празнини. Разграждането се осъществява външно или в мезоглеята, а поемането на храната става чрез фагоцитоза от всяка отделна клетка на тялото. Пластинчати. Липсва изразена храносмилателна система. Храненето се осъществява от коремната част на организмите. Покривайки микроорганизми с тялото, клетките на пластинчатите отделят ферменти, които смилат храната външно. Хранителните вещества се поемат, чрез всмукване или фагоцитоза.

Водни гъби. Телесните стени на гъбата затварят празнина, която се нарича парагастрална. Свързва се чрез отвор, наречен оскулум. Стените на празнината са покрити от специализирани клетки с якички и камшичета, наречени хоаноцити. Чрез извършваните активни движения се създава воден поток, който повлича и бактерии и други микроорганизми. Те се улавят от хоаноцитите и се вкарват в мезоглеята, където става и смилането им.

Мешести. При този тип безгръбначни храносмилателната система е твърде просто устроена. Притежават околоустен конус, устен отвор и гастрална празнина. Анус липсва. Смляната храна се изхвърля обратно през устата.

Гребенести. Храносмилателната система е представена от еластична уста, следвана от ектодермална глътка. Следва ентодермално разширение – стомах, от което се излъчват два канала. Всеки от каналите се разклонява дихотомно като накрая се образуват осем слепи канала за всяка една от гребеновите пластинки.

Червеи

Плоски червеи. В клас ресничести червеи храносмилателната система е просто устроена и наподобява на тази при мешестите. Представена е от уста, глътка и сляпо завършващо средно черво. При редица хищни турбеларии глътката може да се изхвърля навън, като така улавя жертвата. Смилането се извършва в средното черво. При някои нисши липсва храносмилателна система, а улавянето и смилането на храната става в специални празнини. При смукалниците е значително по-сложно устроена. След устата и хранопровода следва сляпо черво, което обикновено е разклонено на две. Всяко от разклоненията има значителен брой по-малки разклонени участъци. При тениите храносмилателна система липсва. Поради паразитния си начин на живот поемат разтворени хранителни вещества от гостоприемника. Въвеждането им в тенията се извършва през тегумента.

Немертини. Храносмилателната система има вид на права тръба. След устата следва хранопровод, предно черво с множество странични израстъци и задно черво, което накрая се отваря с анус навън.

Кръгли червеи. При нематодите храносмилателната система започва в предния край на тялото с уста, оградена от три или повече устни. При хищните и паразитните нематоди има развити зъбчета, а при фитонематозите е развит специален орган „стилет“, който впръсква в тъканите на нападнатите растения смилателни ензими, отделени от жлези в хранопровода. Смляната част от растението се всмуква в средното черво.

Ротатории. Храносмилателната система е отворена и добре развита. След мускулестата глътка и дъвкателен апарат следва хранопровод, ентодермален стомах, в който се вливат жлези и задно черво, завършващо с анус.

Бодлоглави червеи. Липсва храносмилателна система. Храненето е през стените на тялото подобно на това при тениите.

Прешленести червеи. При прешленестите червеи храносмилателната система не се отличава от тази на кръглите. При някои прикрепени форми има развити палпи, които насочват храната към устата.

Мекотели

Охлюви. Храносмилателната система започва от устата, която се намира в предната част на главата. Назад преминава в мускулеста глътка, в която е разположена радулата. Понякога в горната част на глътката се наблюдава удебеление на кутикулата, което изпълнява роля на челюсти. Радулата и челюстите служат за остъргване, гризане и стриване на храната. В глътката се отварят изводните канали на слюнчените жлези. При някои хищни видове от родовете Dolium и Cassis секретите на тези жлези съдържат до 4% сярна киселина, която разтваря варовиковата черупка на плячката на охлюва. При други видове се развиват жлези, които произвеждат отровен секрет и при ухапване с видоизменената радула се предизвиква парализа или смърт на жертвата. Хранопроводът е с различна дължина и често в долната си част завършва с гуша. Средното черво започва със стомах, в който се изливат секретите на черния дроб, който в случая се нарича хепатопанкреас. От стомаха храната преминава към тънко черво, където става всмукването на смлените хранителни вещества. Назад продължава със задно черво и завършва с анус.

Миди. Храносмилателната система е сходна с тази на охлювите. Хранопроводът е къс, а стомахът има сляп израстък. Той се нарича кристално тяло и в него се образуват храносмилателните ензими.

Главоноги. В глътката е разположен език с радула, с която се стрива уловената храна. Развити са и две рогови челюсти, наподобяващи клюн на папагал, разположени пред радулата. Чрез тях главоногите могат да пробият черепа на риба или панцера на ракообразните. При някои видове втората двойка слюнни жлези произвежда и отровен секрет. Хранопроводът е дълъг, а при някои октоподи накрая е разширен в гуша.

Членестоноги Храносмилателната система представлява обикновена тръбичка, частично покрита с кутикула. Отделителната система се състои от тръбички, отварящи се в храносмилателния канал. Във връзка с приспособяването към различен начин на хранене, устните органи са разнообразни: нагодени за гризане (бръмбари, скакалци); за смучене и пробиване (комари, бълхи); само за смучене (пеперуда); за гризане и близане (пчела). Много от членестоногите са паразити: кърлеж, краста, бълха, въшка. Ракообразни. Храносмилателната система е сложно устроена и отделните части са отчетливо обособени. Предното и задното черво имат ектодермален произход и са постлани с тънка кутикула. Поради това при линеенето и тя се отделя с телесната обвивка и излиза най-често под формата на тръбичка извън устата или ануса. Средното черво е снабдено с две или повече разширения, които увеличават вътрешната му повърхност. Паякообразни. Храносмилателната система наподобява тази на ракообразните. Слюнчените жлези отделят и отрова. Средното черво е изградено от същински стомах и тънко черво. Стомахът е снабден с множество разширения.

Гръбначни животни Риби

Храната се улавя и задържа от недиференцрани зъби в устата. От там преминава към глътката и през хранопровода попада в стомаха. Тук се подлага на обработка от ензими, които са съставна част от стомашния сок. След това навлиза в червата, където допълнително се обработва от ензими отделени от черния дроб и панкреаса. Накрая през ануса или клоаката под формата на изпражнения се изхвърля навън.

За рибите е характерен широк спектър от обекти за консумация и методи на хранене. Те могат да бъдат разделени на растителноядни, хищни, детритофаги и всеядни. Растителноядните риби могат да се хранят както с микро-, така и с макроводорасли и други водни растения. Някои са специализирани за хранене с планктон като го филтрират посредством специализирани хрилни тичинки, разположени на хрилните дъги. Хищните риби се хранят също с широк спектър от гръбначни и безгръбначни животни. Китовата акула се храни като филтрира зоопланктон. В менюто на хищните риби влизат ракообразни, молюски, червеи и други риби. Сред най-специализираните хищни риби са тези, които са се специализирали да паразитират върху други риби. Много видове риби могат да променят хранителните си предпочитания на различни етапи от своя жизнен цикъл.

Земноводни

Храносмилателната система е по-усложнена от тази на рибите. В устата се отварят слюнни жлези, чиито секрет не съдържа ензими, а служи само за овлажняване на храната. В предната част на устната кухина се намират вътрешните отвори на ноздрите – хоани. В задната част се отварят Евстахиевите тръби осъществяващи връзката към вътрешното ухо. При мъжките жаби на много видове в гънките на устата са развити еластични кожни торбички наречени резонатори. Те са свързани с устната кухина и усилват звука при квакането.

През глътката и хранопровода храната попада в стомаха. Червата са триделни – дванадесетопръстник, тънко черво и право черво. В дванадесетопръстника се изливат секретите на жлъчката и панкреаса. Черният дроб е триделен. Земноводните се хранят предимно с животинска храна. Само ларвите на някои видове са растителноядни.

Влечуги