Панарет Пловдивски е виден български православен духовник от Възраждането, митрополит на Пловдивската епархия.
Биография Роден е като Петър Иванов Мишайков в януари 1805 годинаБорис Цацов Летопис на Българската Православна Църква: История и личности. Bŭlgarski bestselŭr, 2010. - Стр. 431 и произхожда от големия български род Мишайкови от село Пътеле, Южна Македония, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. По-голям брат е на видния български лекар и общественик Константин Мишайков. Петър Мишайков учи в гръцка гимназия в Битоля, в Кожани, в училището на архимандрит Теофилос Каирис на остров Андрос и през 1838 година – в гимназия в Атина, където е сред основателите на Славяно-българското ученолюбиво дружество. След това завършва Историко-филологическия факултет на Атинския университет през 1843 година, а оттогава до 1844 година преподава в гръцката гимназия в Битоля. След това приема духовен сан и постъпва при янинския митрополит. Издига се в църковната йерархия и през март 1851 година става лампсакски епископ в Кизическата митрополия. На 26 януари 1858 година е назначен за митрополит на Ксантийската и Перитеорийска епархия.
В 1855 година населението в Ахъчелебийско, част от Ксантийската епархия, отказва да плаща данък, който вече е изплатило в натура. Великият везир чрез пловдивския паша заповядва на Панарет Ксантийски да посредничи при уреждането на въпроса. Местното помашко население виняло за данъка и местните чорбаджии гъркомани като Кел Петко и чорбаджи Ради от Долно Райково, които били спомогнали за налагането на данъка. Панарет успява да издейства в Пловдив чрез Стоян Чомаков, Салчо Чомаков и Павел Куртович уволнението на местния каймакамин и кадия и така печели на своя страна местното население.
След 10 години, на 25 февруари 1861 година, в разгара на българо-гръцката църковна разпра, Цариградската патриаршия го назначава за митрополит в Пловдив след уволнението на миналия на българска страна митрополит Паисий Пловдивски. Първоначално Панарет е лошо приет от българското население в града, но през 1868 година се отмята от Патриаршията и прегръща българската църковна кауза. В 1871 година е делегат на Първия български църковно-народен събор. В началото на 1872 година заедно с Иларион Ловчански и Иларион Макариополски е заточен от османските власти в Измит (Никомидия), но след по-малко от месец под натиска на цариградската българска колония заточениците са освободени. В същата година Панарет е избран за пловдивски екзархийски митрополит и член на Светия Синод на новоучредената Българска екзархия. В 1872 година обикаля Ахъчелебийско и присъединява тоя край към своята епархия.
Когато подготовката за Априлското въстание става известна в Пловдивската митрополия и в нея пристига с доклад за подготовката поп Георги Тилев, митрополит Панарет свиква съветниците си, за да решат против въстанието ли да се държат или с него. Митрополията се разделя на две – някои против, искащи да се уведомят властите, някои за, подкрепящи бунта. В резултат митрополит Панарет решава за приеме доклада на поп Георги само за сведение и да не предприема нищо пред властите. По време на въстанието митрополит Панарет заедно с архимандрит Методий Кусев е повикан от екзарх Антим в Цариград и в епархията остава епископ Гервасий Левкийски.
След края на Руско-турската война в 1878 година Панарет, по думите на патриарх Кирил Български, е:
Сътрудничи на вестниците „Македония“ (1870), „Право“ (1870 – 1871), „Век“ (1874), списание „Читалище“ (1875) и вестник „Напредък“ (1876 – 1877). Автор е на „Надгробное пение или последование утренное во святую и великую суботу. Нарядил по нов устав и издал със свое иждивение П. Панарет, сингел на Бълг. църква при Фенер, Цариград. Везирхан № 20, в печатницата на Т. Дивитчиана, 1866“. Умира в Пловдив в 1883 година.Енциклопедия България. Том 5, Издателство на БАН, София, 1986. Панарет е пловдивски митрополит до смъртта си в 1883 година.
Памет На митрополит Панарет е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София ().
Родословие
Бележки
Категория:Български духовници от Македония Категория:Пловдивски митрополити Категория:Родени в Пътеле Категория:Възпитаници на Атинския университет Категория:Мишайкови Категория:Ксантийски и Перитеорийски митрополити Категория:Възпитаници на Битолската гръцка гимназия Категория:Учители в Битолската гръцка гимназия Категория:Български възрожденци Категория:Лампсакски епископи Категория:Починали в Пловдив Категория:Викарни епископи на Кизическата епархия Категория:Български имигранти от Македония в Пловдив Категория:Погребани в двора на „Успение Богородично“ в Пловдив