Таекуондо (, в свободен превод – „пътят на ръцете и краката“ ) е вид източно бойно изкуство, развило се в Корея. Негов създател е генерал Чой Хонг Хи (1918 – 2002).

Двете най-големи таекуондо организации са Световната федерация по таекуондо (WT), която е създадена през 1973 г. и е със седалище в Южна Корея и Международната федерация по таекуондо (ITF) – със седалища в Северна Корея, Канада и Испания. Съществува Българска федерация по олимпийско таекуондо(стил WT), Българска таекуондо федерация стил ITF и Българска асоциация по таекуондо (БАТ).

През 1955 г. таекуондо получава своето официално признание като бойно изкуство в Корея. Свикана е специална комисия от водещи майстори, инструктори, историци и известни деятели. Разглеждани са няколко варианта относно наименованието на новия вид бойно изкуство. На 11 април свиканата от генерал Чой Хонг Хи в Сеул комисия приема предложеното название – таекуондо.

През 1959 г. таекуондо се разпростира извън границите на Корея.

През 1960 г. се отбелязва бързо разпространение и популярност на таекуондо не само в Корея, но и в много страни по света. Първият демонстрационен отбор по таекуондо се е състоял от майсторите Хан Ча Кио, Ким Джунг Кеун, Парк Джунг Су и Куон Дже Хуа, които популяризирали новото бойно изкуство в девет страни. Това послужило като основа за създаването на Международната таекуондо федерация (ITF).

На 28 май 1973 г. Световната таекуондо федерация (WT) е създадена в Сеул с участието на Виетнам, Малайзия, Сингапур, Западна Германия, САЩ, Турция, Италия, Египет и Корея.

От 2000 г. таекуондо (стил WT) е второто източно бойно изкуство, освен джудо, което е и олимпийска дисциплина.

История Таекуондо е корейско бойно изкуство. Негов създател е генерал Чой Хонг Хи. Официалната дата, на която е признато възникването на таекуондо, е 11 април 1955 г.

Названието „таекуондо“ е съставено от 3 корейски думи: „Тае“ – означава крак, изпълнение на удари с крака или в скок; „Куон“ – ръка, нанасяне на удари с ръка, чупене с ръка; „До“ – път.

Основните техники в таекуондо са разработени от генерал Чой Хонг Хи в периода 1946 – 1954 г. Той използва познанията си по те кион и карате и ги съчетава с принципите на физиката и биомеханиката, позволяващи човешките крайници да бъдат използвани с максимална ефективност за защита и нападение.

Развитието на таекуондо в България започва през втората половина на 70-те години с дейността на Валерий Найденов (1953 - 2012) Тренирал таекуондо (WTF) в Мароко при корейски майстор, в България той прави първите демонстрации и започва да създава малки групи и школи, които по това време действат полулегално (властите не разрешават официалното практикуване на бойни изкуства с изключение на джудо, самбо, бокс и борба). През 1981 г. е създаден първият официален клуб за източни изкуства и култура. В края на 1985 г. в страната пристига севернокорейският майстор Ким Унг Чол. Престоят му е кратък, но оставя множество последователи. През 1988 г. към него е отправена официална покана отново да посети България. Малко по-късно той става първият преподавател в новосъздадената специалност „Таекуондо“ в Национална спортна академия. Стреми се към създаването на Българска таекуондо федерация към Международната таекуондо федерация, както и подготовка на български национален отбор за участие в международни прояви.

След падането на тоталитаризма в България, през 1990 г. е регистрирана Българската федерацията по таекуондо към Световната таекуондо федерация (WTF) и Валерий Найденов (VI дан) става неин председател.

Принос за развитието и утвърждаването на таекуондо в България имат корейските инструктори Ким Чол Ман VI дан (1989 –­ 1993), Сок Мин Чол VII дан (1993 ­– 1999) и най-вече Ким Унг Чол IX дан, който и до днес преподава в България.

Теория на силата

Равновесие (Запазване на баланс)

Ударът е по-ефективен, когато тялото е в равновесие. Когато теглото на тялото е равномерно разпределено върху двата крака, центъра на тежестта трябва да бъде в средата на линията между двата крака. Когато цялото тегло е само върху единия крак, то центъра на тежестта на тялото трябва да е на вертикалната линия, преминаваща през средата на ходилото.

Контрол на дишането Трябва да се издишва силно при удар или блок. Така се напрягат стомашните мускули и се отдава максимала сила на удряния обект. Издишването гарантира, че няма да вдишаме по време на удара, което може да попречи на движението и да предизвика загуба на мощ на удара. Трябва да се вдишва бавно при подготовката на следващото движение.

Маса и ускорение Според втория закон на Нютон силата е равна на масата по ускорението. За да стане ударът по-мощен, трябва в него да се вложи по-голяма маса от тялото с по-голямо ускорение. Ускорението е по-голямо при по-голяма скорост на извършване на ударите. Трябва да се стремим скоростта да е максимална в последната фаза на удара. Начин да вложим нашата маса е като повдигнем центъра на тежестта на тялото ни чрез отскок или изправяне на коленете, а в момента на удара се снишим. При това използваме и силата на земното привличане, което ни дава и допълнително ускорение.

Отпускане и усукване (Блоковете с ръка или ударите почти винаги са свързани с усукване на китката точно преди крайната фаза на удара)

Силата идва от отпускането, не от мускулите. Напрегнатостта на мускулите забавя движенията и намалява скоростта. Бавно вдишване и отпускане предшестват всеки удар, както е при туловете.

Клетва Аз ще спазвам принципите на таекуондо; Аз ще уважавам инструкторите и старшите; Аз никога не ще злоупотребя с таекуондо; Аз ще защитавам свободата и справедливостта; Аз ще градя един по-мирен свят;

Принципи Учтивост, Почтеност, Постоянство, Самоконтрол, Непоколебим дух.

Не е необходимо да се говори за това, че успехите или неудачите в таекуондо много зависят от това как трениращия разбира и прилага на практика принципите на таекуондо, служещи за ръководство на всеки сериозно занимаващ се с този вид бойно изкуство.

Учтивост Може да се каже, че учтивостта е неписан закон, препоръчван от древните учители като философия в качеството на средство за пречистване на човечеството в процеса на построяване на хармонично общество.

Формирайки своя характер, трениращите таекуондо са длъжни да спазват следните правила, включвайки ги като задължителен елемент в тренировъчния процес: Да се развива дух на взаимоуважение. Да се борят със своите лоши навици. Да бъдат вежливи. Да се поддържа атмосфера на справедливост и хуманизъм. Да се съблюдава йерархията в отношенията между трениращите и инструктора, начинаещите и напредналите, старите и младите. Да се държат в съответствие с приетия етикет. Да се уважава положението на другите. Да се отнасят към другите честно и открито. Да се въздържат от приемането или връчването на подаръци във всички случаи, когато това може да бъде изтълкувано погрешно.

Почтеност В таекуондо значението на тази дума донякъде се отличава от тълкуванието ѝ в речниците. Всеки е длъжен да може да различава правилното от грешното и, в случай че постъпи погрешно, трябва да си вземе поука.

По-долу са приведени примери, илюстриращи недостатъците на честността. Опити от преподаване на невярна техника от инструктора поради липса на знание или безотговорност. Използване на подпилени или предварително сцепени дъски при демонстрация на силов тест. Опити на инструктора да „маскира“ недостатъците на своята техника като създава добри условия за тренировка. Подкупване на инструктора. Опити от страна на трениращите да получат по-висока степен за осъществяването на грозни намерения или за демонстриране на своето превъзходство. Инструктор, преподаващ таекуондо единствено в името на удовлетворяване на собствените материални изгоди. Игнориране на мнението на начинаещите.

Постоянство Древните хора са казвали: „Упоритостта води към съвършенство“. За да постигнеш нещо е необходимо да си го поставиш за цел, която да осъществиш с постоянство.

Една от тайните на майсторите на таекуондо гласи: „Упорито преодолявай всички трудности“. А Конфуций е казал: „Този, който не е упорит на младини, рядко постига успех, когато порасне“.

Самоконтрол Самоконтролът е важен както в тренировъчната зала, така и във всекидневния живот. Изгубването на самообладание по време на спаринг може да доведе до много сериозни последствия и за двамата съперници. Също така неотзивчивостта в групата е проява на лош самоконтрол.

Лао Дзъ е казал: „Силният – това е този, който умее да побеждава себе си, а не другия“.

Непоколебим дух Трениращите таекуондо са длъжни да бъдат честни и искрени, да не се боят от нищо, да проявяват непоколебим дух, независимо от това кой е противникът или колко много са противниците.

Колани Бял: символизира чистота, тоест начинаещите в самото начало практикуват таекуондо без да имат никакви знания и умения; Жълт: символизира земята, в която се пускат корените, от които израстват семената на таекуондо; Зелен: символизира началния етап от процеса на развитието на дърво, което наподобява процеса на развитие на таекуондо; Син: символизира небето, към което, подобно на развиващо се дърво, в процеса на тренировки трениращият се стреми към съвършенство; Червен: символизира опасност, предупреждава трениращия за необходимост от строг самоконтрол; Черен: противоположност на белия, символизира майсторство на техниката на таекуондо, а също така и че притежателите на този пояс не се боят от силите на мрака и злото.

Подредбата на цветните колани не е случайна. Основава се на древните традиции. Черният, червеният и синият цвят съответстват на йерархии по времето на династиите Когурьо и Силла, а притежателите на червен колан са носили пояс, оцветен наполовина в черно, наполовина в червено. Главното значение на колана е да подчертава философските възгледи на таекуондо, а също така означава и квалификацията на трениращия. На 1 юли 1985 г. е взето решение, което гласи, че коланът трябва да обикаля кръста един път, а не два пъти, както се е практикувало преди. Едната обиколка на колана около кръста символизира: стремеж към постигането на цели, които са били неосъществими преди това; служба на един господар с непоколебима преданост; достигане на победата само с един удар.

Философия Философията на таекуондо така, както е написана от генерал Чой: Бъди готов да ходиш там, където ходенето може да бъде трудно, и да правиш това, което трябва, дори да е невъзможно. Бъди внимателен към слабите и твърд към силните. Бъди доволен от парите и възможностите, които имаш, но от уменията си – никога. Винаги завършвай това, което си започнал, без значение дали е малко или голямо. С желание учи всеки, независимо от религията, расата и идеологията му. Никога не отстъпвай пред натиск и заплахи в преследване на благородната си цел. Преподавай знанията и уменията си с действия, а не с думи. Винаги бъди себе си, дори и когато обстоятелствата не са в твоя полза. Бъди вечния учител, който учи с тяло, когато е млад, с думи, когато е стар, и с духовни напътствия след смъртта си.

Източници

Външни препратки

Българска федерация по таекуондо(стил WT)

Категория:Корейски заемки Категория:Спорт в Северна Корея Категория:Спорт в Южна Корея