Пропагандата е вид послание, целящо да въздейства на мнението или поведението на хората във връзка с някаква кауза или позиция, която облагодетелства дадена група или личност. Често вместо безпристрастни и доказани факти, пропагандата може да представи съзнателно манипулирана информация с цел заблуда на обществото. Когато посланието, което трябва да се втълпи на хората, има опасност да не се хареса на обществеността, то трябва да бъде предложено по такъв начин, че да въздейства и да бъде прието. Макар че в началото думата има неутрален характер, с течение на времето добива негативен смисъл.
Етимология и определение За първи път като термин се появява през 17 век, от латински propagare – разпространявам и има неутрален характер. Използван е в Конгрегация за пропаганда на вярата (Congregatio de Propaganda Fide), комитет от римокатолически кардинали, учреден през 1622 година от папа Григорий XV.„Origins: A Short Etymological Dictionary of Modern English“, by Eric Partridge, ISBN 0-203-42114-0, 1977, p. 2248Olympic sports and propaganda games: Moscow 1980, by Barukh Ḥazan, ISBN 0-87855-436-X, 1982, p. 7 Политически характер придобива по време на Първата световна война.Propaganda, Online Etymology Dictionary
Голямата съветска енциклопедия дава определение на пропаганда като:„Разпространение на политически, философски, научни, художествени и други възгледи и идеи с цел тяхното внедряване в общественото съзнание и активизиране на масовата практическа дейност.“БСЭ Като средства за осъществяване на тази цел се сочат лекции, радио, телевизия, печатни изделия.
Енциклопедия Британика дава следното определение:„Пропагандата се свежда до повече или по-малко систематични опити за манипулиране на мнението и убежденията на хората посредством различни символи: думи, лозунги, монументи, музика, поезия и т.н.“J. Ellul. Propagandes. Paris: A. Colin, 1962. Paris: Économica, 1990Статия в Енциклопедия Британика
Преднамереното изкривяване на фактите и филтриране на информацията е това, което отличава пропагандата от образованието.
Методи и цели на пропагандата Пропагандата е едно от основните средства на политическата и идеологическа манипулация. Тя не бива да се бърка с рекламата макар двете да имат много общо. Рекламата също може да си служи с манипулация, тя е разпространявана във всякаква форма и с всякакви средства привлекателна информация относно физическо или юридическо лице, стока, идея или начинание, която е предназначена за определен кръг потребители и цели да предизвика, формира или поддържа интереса им към въпросните лица, стоки, идеи и начинания, така че те да могат да се реализират. Тя използва същите средства – телевизия, радио, печат, интернет, кино, билбордове, листовки, значки и много други. Рекламата, която призовава към конкретни политически действия, се превръща в агитация.
За разлика от рекламата, пропагандата не е ограничена от временни рамки и не е лесно различима. Рекламата въздейства преди всичко на емоциите, докато пропагандата въздейства както на емоциите, така и на интелекта и разума.
Видове пропаганда Военна пропаганда Военната пропаганда е много разнообразна в зависимост от историческия период и типа война. Въпреки това има няколко основни направления. Пропаганда за предаване в плен – това е тактика, използвана за деморализиране на противника и подтикване за доброволно предаване в плен със съответни обещания. Много е важно при тези обстоятелства да се подберат правилните форми и средства на въздействие – съобщаване на конкретни факти, насаждане на мисълта, че войниците ще се върнат живи у дома, разсейване (или насаждане) на страх Пропаганда за военни успехи – тя се използва успешно по време на Втората световна война и от двете страни Пропаганда по пътя на критическия анализ на собствените грешки Пропаганда по пътя на внушението на страх от поражение
Религиозна пропаганда Пропагандата е използвана често за да повлияе на мненията и вярванията на хората и вземе отношение по религиозни въпроси. Пример за това е разделението между римокатолическата и протестантската църкви. Изключително силна е пропагандата в религиозните култове.
Историята на България например сочи, че в началото на XIX век България става обект на чуждестранна религиозна пропаганда.
Римокатолическата църква с нейните проповедници пристигат и се настаняват на българска територия още през XIV-XV век, а протестантските проповедници нахлуват през XIX век. По същото време Българската православна църква се бори за своята независимост.Религиозните движения в България Двери на православието Сред протестантите проповядващи в България през XIХ-ХХ век са методисти, конгрегационалисти и баптисти, идващи главно от Америка. Тези протестантски общности допринасят много за просветната и социална дейност в страната.
Наред със засилената протестантска пропаганда през XIХ-ХХ век в България започва и дейността на Петър Дънов (1864 – 1944), основателят на Бялото братство с ясно изразен окултно-езотеричен характер. По това време път си намира и религиозното учение на Лев Толстой (1828 – 1910), наречено толстоизъм.
Съществува и антирелигиозна пропаганда, провеждана основно от атеистите.
История
Античност и Средновековие Пропагандата е дейност, за която има надеждни записани доказателства от древни времена. Бехистунският надпис (ок. 515 пр.н.е.) описващ подробно възхода на Дарий I на персийския престол, се разглежда от повечето историци като ранен пример за пропаганда. „Артхашастра“, написана от Чанакя (ок. 350 – 283 г. пр.н.е.), по време на империята Мауря, разглежда пропагандата в детайли, като например как се разпространява и как се прилага по време на война. Неговият ученик Чандрагупта Мауря (ок. 340 – 293 г. пр.н.е.), основател на империята, прилага тези методи при идването си на власт.Boesche, Roger. „Kautilya’s Arthasastra on War and Diplomacy in Ancient India“, The Journal of Military History 67 (p. 9 – 38), January 2003. Творбите на някои римски историци, като например Ливий (ок. 59 пр.н.е. – 17 г.), се считат за шедьоври на проримската пропаганда. Пример за пропаганда през Средновековието е творбата от 12 век „Войната на ирландците с чужденците“, написана от далказийците, която ги представя като легитимните владетели на Ирландия.
По време на Реформацията, пропагандата е подпомогната от разпространението на печатарската преса в цяла Европа, и по-специално в Германия. Това води до нови идеи и доктрини, предоставени на разположение на обществеността по начин, който дотогава не е бил възможен. Печатарската преса е изобретена около 1450 г. и бързо се разпространява и в други големи градове в Европа; по времето, когато Реформацията е в ход, през 1517 г. има печатарски центрове в над 200 от най-големите европейски градове.Mark U. Edwards, Printing Propaganda and Martin Luther 15; Louise W. Holborn, „Printing and the Growth of a Protestant Movement in Germany from 1517 to 1524“, Church History, 11, no. 2 (1942), 123. Тези центрове стават основните производители на пропагандни творби, както на протестантските реформатори, така и на католиците.
XIX и XX век „Законите на имитацията“ на Габриел Тард (1890 г.) и „Психология на тълпите“ на Густав Льобон (1895 г.) са две от първите кодификации на пропагандните техники, които след това повлияват на много писатели, включително Зигмунд Фройд. „Моята борба“ на Хитлер е силно повлияна от теориите на Льобон. Журналистът Уолтър Липман в „Обществено мнение“ (1922 г.) също работи по тази тема, както и американския пионер в рекламата и основател на връзките с обществеността Едуард Бернайс, племенник на Фройд, който написва книгата „Пропаганда“ в началото на 20 век.About Edward Berneys book chapter
Според Алекс Кери, отличителна черта на XX век e „професионализирането и институционализирането на пропагандата“, тъй като става все по-важна, усъвършенствувана и осъзнаваща действията си тактика, както на правителствата, така и на бизнеса.„Conspiracy Or Groundswell?“, in Ken Coghill and McPhee Gribble (eds.), The New Right's Australian Fantasy, Penguin Books 1987, pp. 3 – 19.
САЩ По време на Първата световна война президентът Удроу Уилсън наема Липман и Бернайс да участват в комисията Крийл (официално Комитет за обществена информация), която трябва да наклони общественото мнение в полза на влизането във войната на страната на Антантата. Комисията Крийл осигурява теми за изказвания за „четириминутните мъже“ при обществени церемонии, и също така насърчава цензурата на американската преса. След войната пропагандата придобива все по-негативна конотация. Това се дължи отчасти на книгата от 1920 г. „How We Advertised America: the First Telling of the Amazing Story of the Committee on Public Information that Carried the Gospel of Americanism to Every Corner of the Globe“,Rogers, E.M. (1994). A history of communication study: A biographical approach. New York, NY: The Free Press. в която е наблегнато твърде много върху въздействието на комисията Крийл и силата на пропагандата. Комитетът е толкова непопулярен, че след края на войната Конгресът го закрива, без дори да му предостави финансиране за организация и архивиране на документите.
Военната пропагандна кампания на комисията Крийл „проведе в рамките на шест месеца толкова силна антигерманска истерия, че впечатли за постоянно американския бизнес (и Адолф Хитлер сред всички останали) с потенциала на широкомащабната пропаганда да контролира общественото мнение.“p. 22, Alex Carey, Taking the Risk Out of Democracy: Corporate Propaganda versus Freedom and Liberty, University of Illinois Press, 1997. Бернайс въвежда термините „групово съзнание“ и „манипулирано съгласие“, важни понятия в практическата пропагандна работа. Изследването Century of the Self на Адам Къртис документира огромното влияние на тези идеи върху обществените отношения и политиката през миналия век.
Едуард Бернайс оказва голямо влияние в света на пропагандата. Той създава много кампании и написва книга за пропагандата, в която посочва възгледите си за използването ѝ. Той пише:
Съвременната индустрия за връзки с обществеността е пряко следствие от работата на Липман и Бернайс и все още се използва широко от правителството на САЩ. През първата половина на XX век, самите те ръководят доста успешно фирма за връзки с обществеността. Втората световна война продължава използването на пропагандата като военно средство, както от страна на Германия с Йозеф Гьобелс, така и от британското Министерство на информацията и от американския Департамент за военна информация.
В началото на XXI век правителството на САЩ разработва и свободно разпространява видеоигра, известна като „Армията на Америка“. Заявеното намерение на играта е играчите да се насърчават в интереса им да се присъединят към американската армия.
Съветска пропаганда
Руските революционери от XIX и XX век разграничават два различни аспекта на пропагандата. Тяхната терминология включва две понятия: агитация и пропаганда, или обединено – Агитпроп (Агитпроп не се ограничава само до Съветския съюз, както обикновено се счита – преди Октомврийската революция това трябва да е една от основните дейности на всеки марксистки активист; значението на Агитпроп в марксистката теория може да се види и днес в троцкистките кръгове, които настояват на разпространението на листовки). Съветската пропаганда има за цел разпространението на революционни идеи, ученията на марксизма и теоретичното и практическо познание на марксистката икономика, докато „агитацията“ се използва за формирането на благоприятно обществено мнение и подклаждане на политически вълнения. Тези дейности не носят негативни конотации и са насърчавани.