Петър Марков Тантилов е български офицер, генерал-лейтенант от артилерията, заемал редица длъжности в българската войска.
Биография Петър Тантилов е роден на 15 ноември 1861 г. в Карлово. Баща му – Марко (Матьо) Пенчев Тантилов е Карловски учител и народен будител.Павел, Патев Матьо (Марко) Пенчев Тантилов, София, 1941, стр. 15 Негов брат е Христо Тантилов – хирург-ортопед. Завършва петокласното училище в родния си град.
През 1878 г. Петър Тантилов постъпва в командата на волноопределяющите се и на 30 август същата година е произведен в чин прапоршчик. През 1879 г. завършва с първия випуск на Военното училище в София и на 10 май е произведен в чин подпоручик и е оставен за взводен командир. През 1880 г. е приведен в артилерията като субалтерн-офицер в Софийското артилерийско отделение в Самоков, като в период до 1883 г. служи в 1-ва софийска пеша батарея. На 24 март 1882 г. е произведен в чин поручик и заема длъжностите адютант-ковчежник и старши офицер в 1-ва батарея. През 1884 г. завършва артилерийската школа в Царское село, Русия. На 24 март 1885 г. е произведен в чин капитан и на 11 септември 1885 г. е назначен за командир на 5-а батарея в 1-ви артилерийски полк. Като капитан служи и като адютант на началника на артилериятаХристов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 35
Сръбско-българска война (1885) През Сръбско-българската война (1885) е командир на 5-а батарея от 1-ви артилерийски полк. Взема участие в отбраната на левия фланг на Сливнишката позиция и се проявява като подготвен и храбър артилерийски офицер в боя при Гургулят (7 ноември) и Келташ (15 ноември). На 20 ноември 1885 г. е назначен за командир на 2-ри артилерийски полк, на която длъжност служи до 5 март 1886 година. На 5 март 1886 година съгласно Височайши приказ по Българската армия № 33 от 29 ноември 1885 година капитан Тантилов е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.„Юбилейна книжка на 2-ѝ артилерийски полкъ (1880 – 1905)“, София, 1905, Придворна печатница Бр. Прошекови, стр. 34
На 10 март 1886 г. капитан Тантилов е назначен за командир на новосъздадения 3-ти артилерийски полк. Като командир на 3 артилерийски Пловдивски полк (1886 – 1887), активно участва в контрапреврата срещу русофилите в Пловдив. През 1887 г. е назначен за инспектор на артилерията, като на 1 април същата година е произведен в чин майор. От 18 юни 1893 до 1 август 1898 е в запаса.Руменин, с. 302
На 18 август 1889 г. е произведен в чин подполковник. През 1892 г. поради личен конфликт с княз Фердинанд подава оставка и е уволнен от армията.
Тантилов участва в дейността на Македонската организация. Делегат е на Четвъртия конгрес от 15 до 21 юни 1897 година от Русенското македонско дружество.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91 – 101.
През 1898 подполковник Тантилов отново се връща и е назначен за командир на артилерийско отделение. По-късно същата година е назначен за командир на Планински артилерийски полк, на която длъжност е до 1904 година. Междувременно, през 1901 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. е назначен за командир на 7-и артилерийски полк, две години по-късно е командир на 4-ти артилерийски полк.Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 81, 82 През 1908 г. завършва Генералщабна академия в Торино, Италия.
През 1911 г. става инспектор на всички видове въоръжения в българските войски. Според някои автори, Тантилов е Инспектор на въоръжението в периода 1904 – 1912 година, според други от 1908 до 1912 година.
Балканска война (1912 – 1913) През Балканска война (1912 – 1913) полковник Тантилов е началник на артилерията на 3-та армия, като се отличава в сраженията при Люлебургаз, Бунархисар и в Лозенградската операция. През Междусъюзническата война (1913) се сражава при Трън, а след края на войната, на 5 август 1913 г. е произведен в чин генерал-майор, след което е назначен за началник на 5-а пехотна дунавска дивизия и на 5 декември 1913 г. преминава в запаса.
Първа световна война (1915 – 1918) В началото на Първата световна война (1915 – 1918), както много други офицери от запаса е мобилизиран и през септември 1915 г. е назначен за началник на 1-ва дивизионна област. В периода 1915 – 1916 г. е началник на Нишкия укрепен пункт, а след това е началник на Главното тилово управление. По-късно работи като инспектор в Главната квартира, а в периода 1916 – 1918 г. е български представител при военното управление в Румъния. След това е назначен за началник на Драмската военноинспекционна област.
На 30 май 1918 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и след края на войната излиза в запас.
Генерал-лейтенант Петър Тантилов умира на 3 май 1937 г. в София.
Военни звания Подпоручик (10 май 1879) Поручик (24 март 1882) Капитан (24 март 1885) Майор (1 април 1887) Подполковник (18 август 1891) Полковник (1901) Генерал-майор (5 август 1913), за отличие Генерал-лейтенант (30 май 1918)
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен (5 март 1886) Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас Княжеский орден „Свети Александър“ III степен без мечове, IV степен с мечове по средата Народен орден „За военна заслуга“ III степен на обикновена лента Орден „За заслуга“ на обикновена лента Знак „За 10 години отлична служба“ Знак „За 20 години отлична служба“ Кръст за възшествието на Княз Фердинанд I 1887 Кръст за независимостта на България 1908 Орден „Св. Станислав“ III степен (Руска империя) Орден „Св. Луитполд“ II степен (Италия) „Железен кръст“ I и II клас (Германия)
Бележки
Източници
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 81, 82
Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Носители на орден Железен кръст Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Възпитаници на Торинската военна академия Категория:Родени в Карлово Категория:Починали в София Категория:Дейци на ВМОК