Марин Янакиев Маринов е български офицер (капитан), флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, герой от Сръбско-българската война (1885).
Биография Маринов е роден на 25 март 1856 година в Русе в семейство на търговец. На 7-годишна възраст постъпва в петкласното училище в родния си град, което завършва през 1870 година. В 1872 година продължава образованието си, постъпвайки в престижния по онова време Робърт колеж в Цариград, който завършва през 1876 година.Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 384.
Завръща се в Русе и започва работа като писар при местен търговец на жито. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е вече книговодител в клон на емисионната Отоманска банка.
През август 1878 година Маринов постъпва на военна служба в 14-а русенска дружина. На 9 ноември същата година е изпратен в командировка в София, където на 12 декември постъпва във Военното училище.
Завършва с първия випуск през 1879 година, произведен е в чин прапоршчик и назначен в 23-та русенска пехотна дружина. По-късно е произведен в чин подпоручик и назначен за адютант на княз Александър I Батенберг. На 30 август 1882 е произведен в чин поручик. Като поручик в софийската 1-ва дружина същата година е прикомандирован във военна част в Царское село, Русия.Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 141 Постъпва в Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум, която завършва прз 1883 година.
След като се завръща в България през 1885 година, е произведен в чин капитан на 30 август с.г., като продължава да служи като адютант на княза. На 21 септември 1885 година по негова молба е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, чието командване поема на 1 октомври.Рангелов, стр. 104
През Сръбско-българската война (1885) полкът на капитан Маринов се сражава при Врабча (3 ноември) и при Сливница (5 – 7 ноември), където увличайки след себе си войниците в атаката на височините Три уши, проведена на 7 ноември, е тежко ранен. За показаната храброст в сраженията на 6 и 7 ноември е награден с орден „За храброст“ IV степен.
Капитан Марин Маринов умира от раните си в София на 18 декември 1885 г. Мемориал в негова чест е издигнат на височината Три уши на мястото, където е прострелян.
Военни звания Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (30 август 1882) Капитан (30 август 1885)
Награди Орден „За храброст“ IV степен Орден „За заслуга“ Пруски орден на червения ордел IV степен Руски орден „Св. Станислав“ III степен Румънска звезда V степен Сръбски орден „Такова“ IV и V степен Орден на Филип Великодушний от Хесенското Велико Херцогство
Бележки
Източници
Зафиров, Д., Златева, А., „Генерал Йордан Венедиков – избрани произведения“, София, 1991, Военно издателство Мамарчев, Д., „Портрети и кратки биографически свъдения за загиналитъ български офицери и портупей-юнкери въ войната съ Сърбия презъ 1885 г.“, София, 1890, Придворна Печатница Б. Шимачекъ Рангелов, Л., „Храбри идат твоите капитани“, София, 1885, Военно издателство, с. 101 – 110 („Капитан Марин Маринов“ от Иван Бонев)
Категория:Български капитани Категория:История на Сливница Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Възпитаници на Робърт колеж Категория:Родени в Русе Категория:Починали в София Категория:Загинали през Сръбско-българската война