Малария

Маларията ( – „лош въздух“) е инфекциозно заболяване, което е често срещано в тропиците.

Днес маларията е една от водещите причини за смърт в света, особено сред децата в Третия свят. През 2009 г. 225 милиона души са заразени с малария, а през 2010 г. 655 000 умират. По-голямата част от смъртните случаи от малария са в Африка на юг от Сахара..

Маларията се причинява от вътреклетъчни паразити от род Plasmodium. До средата на 1965 година маларията се е срещала и в България. Причинителят на заболяването се предава при ухапване от комари от род Anopheles. В свободни страни маларията може да се пренесе от хора, пътували в области с голяма честота на случаите на малария. Освен заразяване при кръвопреливане и лабораторни злополуки, предаването от човек на човек е възможно само при бременността от майката на детето, ако плацентата е наранена (най-вече при раждане).

В род плазмодии само четири паразита са опасни за хората: Plasmodium falciparum, Plasmodium vivax, Plasmodium ovale и Plasmodium malariae. Те се различават значително по отношение на тяхното географско разпространение и протичането на болестта. Plasmodium falciparum е причинителят с най-голямо клинично значение и най-опасен.

Симптомите на маларията са втрисане, високата температура и изпотяване. Последователността на тези симптоми се нарича малариен пристъп и се повтаря на определен период от време в зависимост от вида малария. Особено при деца заболяването може да доведе до кома и смърт.

Разпространение на маларията Ежегодно маларията е причина за около 250 милиона случая на треска и на близо един милион смъртни случая.2005 WHO World Malaria Report 2008 По-голямата част от засегнатото население са деца до 5-годишна възраст. Бременните жени са особено уязвими. Въпреки усилията за намаляване на случаите и подобряване на болничното лечение от 1992 г. насам, в някои области по света ефективността е изключително слаба. Ако разпространението на маларията остава на сегашното си ниво, смъртността през следващите двадесет години може да се удвои. Статистиката за тази болест не е точна поради факта, че голяма част от засегнатото население обитава бедни селски райони, лишено е от достъп до болници и елементарни здравни грижи. В резултат на това по-голямата част от случаите не са документирани.

Въпреки честите инфекции с вируса на СПИН и малария и повишеното ниво на смъртност при тях, това е по-малък проблем, отколкото коинфекцията ХИВ / туберкулоза. Причината за това е, че маларията и туберкулозата атакуват хора от различни възрастови групи. Туберкулозата засяга по-възрастни индивиди. Макар че инфекцията ХИВ / малария се проявява с по-слабо изразени симптоми от тази при ХИВ / туберкулоза, при първата двете инфекции взаимно допринасят за своето разпространение. Този ефект се дължи на увеличаването на имунния товар от съответния причинител и повишаване на чувствителността на хората към причинителя на малария или ХИВ.

Днес маларията е ендемична в районите около екватора, в страни от Северна и Южна Америка, много части на Азия и голяма част от Африка. Въпреки това, в Субсахарска Африка са регистрирани 85 – 90% от смъртните случаи. В много региони по света географското разпределение на маларията е изключително пъстро. Често зоните на разпространение и свободните такива са фрагментирани, близко разположени. В областите с периодични интензивни валежи пикът на заболяването може да се прогнозира. Маларията е болест, която се среща по-често в селските райони, отколкото в градовете. Това я отличава от денга, която е заплаха и за хората от големите градски райони. Например някои от градовете във Виетнам, Лаос и Камбоджа са свободни от малария, но в съседните селски райони тя продължава да е проблем. В Африка обаче маларията е разпространена както в селските, така и градските райони, въпреки че рискът от заразяване е по-нисък в по-големите градове.

Исторически сведения за заболяването Маларията вероятно е причинявала заболяване при хората още преди 50 000 години, но най-вероятно причинителите на заболяването са съпътствали хората през цялото време на развитие на вида. Едно от възможните доказателства за това е, че близкородствени паразити причиняват малария при шимпанзетата. Писмени сведения за заболявания с признаци, сходни на малария, се намират в многобройни източници, като най-ранното от тях е от 2700 г. пр.н.е. в Китай. Маларията вероятно е допринесла за упадъка на Римската империя.DNA clues to malaria in ancient Rome. BBC News. 20 февруари 2001. Тя е била толкова разпространена в Рим, че дори е наричана с името „Римска треска“.„Malaria and Rome“ . Robert Sallares. ABC.net.au. 29 януари 2003. Съвременният термин малария произлиза от средновековния италиански език и в буквален смисъл означава „лош въздух“. Болестта е наричана и като „блатна треска“ поради това, че заболяването е асоциирано с наличието на блата и застояли води.From Shakespeare to Defoe: Malaria in England in the Little Ice Age . Paul Reiter. Centers for Disease Control and Prevention, San Juan, Puerto Rico.

Маларията е била сериозен бич в страните от Европа и Северна Америка, но днес постепенно придобива ендемичен характер"Medicine and society in early modern Europe". Mary Lindemann (1999). Cambridge University Press. p.62. ISBN 0-521-42354-6 и повечето от случаите в двата континента са на хора, пребивавали и заразили се в трети страни. По време на Втората световна война маларията е една от основните заплахи за здравето на американските войски, намиращи се в южната част на Тихия океан. По това време заболяват около 500 000 души,"Armies of pestilence: the effects of pandemics on history". James Clarke & Co. (2004). p.102. ISBN 0-227-17240-X а общо шестдесет хиляди американски войници загиват от малария в Северна Африка и южната част на Тихи океан в същата война."Encyclopedia of Pestilence, Pandemics, and Plagues: A-M ". Joseph Patrick Byrne (2008). p.383. ISBN 0-313-34102-8

Търсене на лекарствени средства Първото известно лечебно растение е чин хао (Artemisia annua). То съдържа активната субстанция артемизинин. Първото споменаване за прилагането на чин хао е открито в труда на китайския лекар и чигунист Гъ Хун от 340 г. пр.н.е.

С откриването на Америките става известно и ново средство – кората на хининовото дърво, която векове преди това е използвана от индианците за понижаване на телесната температура при треска. Съществена роля в приложението на кората изиграва йезуитския мисионер, натуралист и писател Бернабе Кобо. В началото кората на хининовото дърво е наречена йезуитска кора. Причината за това е, че Кобо я описва за първи път и я донася в Европа.

Днешното име на хининовата кора е наречено на първата известна европейка – графиня Чинчон, съпруга на вицекраля на Перу. След като се заразява от малария, тя се излекува, като приема йезуитска кора, стрита на прах. Peru. History of coca, „the divine plant“ of the Incas; with an introductory account of the Incas, and of the Andean Indians of to-day (1901) Самият вицекрал широко оповестява изцелението на своята съпруга благодарение на ценната кора. Връщайки се в Испания, той дава на свои приближени и познати от целебния прах. Целебното чудо бива наречено прахът на графинята. Няколко години по-късно йезуити от Перу изпращат хининова кора и в Рим. Там също придобива известност като ефикасен лек за малария.

Кардинал Хуан де Луго е изпратен в Перу с поръчение от папа Инокентий X да събере информация за целебната кора quinquina (хинин – йезуитска кора). Действието на кората е изучено от папския придворен лекар Габриел Фонсека. След завръщането си, кардинал де Луго развива широка кампания в популяризирането на хининовата кора и употребата ̀й при лечение на малария.Удивительные истории из глубины времен Blog Archive Католическое лекарство През 1640-те години хининовия прах започва масово да се използва като средство за лечение на малария в Европа.Kaufman T, Rúveda E (2005). „The quest for quinine: those who won the battles and those who won the war.“. Angew Chem Int Ed Engl 44 (6): 854 – 85. Активната съставка хинин е извлечена от кората на дървото през 1820 г. от френските химици Пиер Пелетие и Жозеф Кавант.Kyle R, Shampe M (1974). „Discoverers of quinine“. JAMA 229 (4): 462.

В началото на 20 век, до откриването на антибиотиците, се практикува нарочно заразяване с малария на болните от сифилис. При малария се повишава силно телесната температура. В резултат на това причинителят на сифилиса бива напълно обезвреден от организма или снижава своята активност и преминава в латентна форма. Лекарите контролират треската с помощта на хинин и по този начин минимализират и вредните ефекти от сифилиса. Въпреки че много пациенти умират от малария, то методът се смята за успешен, имайки предвид неизбежната смърт на сифилистиците.Raju T (2006). „Hot brains: manipulating body heat to save the brain.“. Pediatrics 117 (2): e320-1. PMID 16452338.

Етиология Сравнение между различните причинители на маларияИлия Ватев, Вотю Ботев и др. – ПАРАЗИТОЛОГИЯ – Учебник за медицинските университети – РЕКО 2007 ПлазмодииP. vivaxP. ovaleP. malariaeP. falciparum Вид маларияMalaria tertianaMalaria quartanaMalaria tropica (най-смъртоносната малария)Наличие в черния дробданенене Честота на пристъпите48 часа72 часанеравномерни, 36 – 48 часа или почти непрекъсната трескаДължина на пристъпите8 – 12 часасредно 20 часаИнкубационен период12 – 18 дни по-дълго (10%)*16 – 50 дни7 – 30 дни (90%) по-дълго (10%)*Особености на опаразитените еритроцити по-големи оцветяват се по-слабо Зърна на Шуфнер по-големи овални с назъбени краища зърна на Джеймс (тъмновиолетови) не изменят големината си липсват зърна не изменят големината си Зърна на Маурер (моравочервени петна с форма на запетая) цитоадхезивност – еритроцитната мембрана се променя и става „лепкава“. склонност да прилепва към стените на кръвоносните съдове затруднена микроциркулацията в много органи, включително в мозъка (церебрална малария) Повече от един паразит в клетка.Пръстенчета (Пръстеновиден трофозоид) цитоплазма е от едната страна на вакуолата,

ядрото – от другата страна приличат на пръстенчетата на Р. vivax и P. malariae не се различават по форма и големина от тези на Р. vivax. много нежни често с 2 ядра заемат 1/6 от диаметъра на еритроцитаАмебовиден трофозоид 2 – 3 псевдоподи силно подвижни без псевдоподи с овална форма слабо подвижни. форма на лента (виж снимката) без вакуола удължено ядро кръгли/овални може да са без псевдоподи без вакуола (най-често) имат плътна купчинка с черен пигмент срещат се в еритроцитите на вътрешни органиЗрял трофозоид голям неподвижен без псевдоподи без вакуола също има пигментна купчинка без вакуола без псевдоподи.Зрял схизонт (морула) 12 – 14 мерозоита кръгли наредени неправилно около пигмента 6 – 12 мерозоита разположени безпорядъчно около пигментна купчинка 6 – 12 мерозоита. разположени като розетка около пигментната кутийка 12 – 24 мерозоита разположени безпорядъчно около купчинката пигментГаметоцити кръгли/овални без вакуола без псевдоподи синя цитоплазма рубиненочервено ядро по-малки от на P. vivax форма на полумесецМакрогаметоцити ♀Други особеностиСърповидно-клетъчната анемия намалява симптомите на тропическа малария, защото трофозоитите не могат да използват свързването с хемоглобина за оформяне на „лепкави пъпки“ по еритроцитната повърхност. Без тях еритроцитите не залепват по ендотела на кръвоносните съдове и не се стига до церебрална малария.(* при недостатъчна профилактика против малария)

За хората са опасни паразитите Plasmodium falciparum, Plasmodium vivax, Plasmodium ovale и Plasmodium malariae, които причиняват различни форми на маларията.

В редки случаи малария могат да причинят и Plasmodium semiovale и Plasmodium knowlesi. При многократно заразяване с един и същ или различни плазмодии, пристъпите могат да са нередовни. Периодичната смяна на температурата се замества от постоянна температура.