Иван Георгов

Иван Андреев Георгов е български учен философ-идеалист, педагог, академик на Българската академия на науките. Той е председател и член-учредител на Македонския научен институт.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 437.Македонски научен институт. Учредители

Биография

Иван Георгов е роден на 7 януари 1862 година в будния български град Велес, тогава в Османската империя, днес в границите на Северна Македония. Син е на видния велешки общественик Андрей Георгов и брат на Илия Георгов и Георги Георгов. През 1878 г. завършва Гражданското училище, а през 1881 година. Учителската семинария във Виена. Установява се в Свободна България и от 1882 година е подначалник на учебния съвет към просветното министерство. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. Завършва философия и висша педагогика в Женевския университет в 1886 година и в Йенския университет в 1888 година. Преподава в Класическата гимназия. През 1889 година защитава докторат по философия и педагогика в Лайпциг. След завръщането си в България преподава философия, етика и логика във Висшия педагогически курс, днешния Софийски университет. От 1888 до 1934 година е неизменен шеф на катедрата по история на философията, на два пъти е декан на Историко-филологическия факултет (1900 – 1901 и 1908 – 1909) и пет пъти (1891 – 1892, 1898 – 1899, 1905 – 1906, 1916 – 1917, 1918 – 1919) ректор на университета. От 1902 година е действителен член, а от 1928 до 1936 година председателства историко-филологическия клон на БАН. От 1910 година е действителен член на института „Жан Жорес“ в Женева.

През 1898 година е делегат от Софийското македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126. Делегат е от Ловешкото македонско дружество и на Шестия конгрес от 1 до 5 май 1899 година,Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131. но си дава отвод.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 134.

Георгов развива активна дейност и в полза на каузата на останалите под чужда власт македонски българи. По време на Илинденско-Преображенското въстание Георгов заедно с Любомир Милетич предприема обиколка из европейските столици в опит да се осведоми европейската общественост за положението на българското население в Македония и Одринско. В 1904 година участва в конференция на Балканския комитет в Лондон, посветена на положението на българите в Османската империя след въстанието. В 1905 година той става пръв председател на Благодетелния съюз. Георгов сътрудничи на идейния орган на ВМОРО „Македонски преглед“ и на вестник „Вардар“. Критикува асимилаторската политика на младотурския режим. По време на Балканската война се установява в Солун и редактира вестниците „Беломорец“ и „Българин“.

На 15 май 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, от името на Велешкото благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.

След злощастния за България край на Междусъюзническата война в 1913 година Централният комитет на ВМОРО упълномощава проф. Александър Балабанов, проф. Иван Георгов и Тодор Павлов да посетят европейските столици, за да могат да запознаят властите и общественото мнение с положението на българското население под сръбска и гръцка власт и да пропагандират идеята за даване на автономия на Македония. Тримата посещават Санкт Петербург, Виена, Берлин и Лондон, свързват се с местни политически кръгове и посещението на делегацията е отразено в печата. Във Виена е организиран митинг на 22 август, ръководен от Леополд Мондъл, на който се приема резолюция, апелираща към Великите сили да се застъпят за премахване на Букурещката неправда. Делегацията е приета от външния министър граф Леополд Берхтолд, който им обещава, че австро-унгарското правителство ще съдейства за ревизия на Букурещкия договор.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 114. Френският пълномощен министър в София Панфю обаче им заявява: „Автономията беше възможна веднага след Люлебургаския бой. Сега чия войска ще изгони Сърбия и Гърция от Македония“.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 115.

Заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 г. обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 51, 59.

След края на Първата световна война участва активно в протестното движение срещу Ньойския договор. Автор е на много студии и статии по Македонския въпрос, в които доказва връзката на областта с българщината. Основен автор е на вестник „Насион“, издаван преди мирната конференция.

През 1923 г. Георгов е съосновател и пръв председател до смъртта си на Македонския научен институт в София и активен сътрудник на списанието му „Македонски преглед“.Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 85.

Памет На Иван Георгов е наречена е улица в квартал „Военна рампа“ в София ().

Трудове

Георгов, Иван. Значение на детската лингвистика. – Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. София, 1912, 1 – 88. Георгов, Иван. История на философията. Том 1. Древна философия. Том 4. Нова философия до Канта. Част 1. Нова философия до Хобса. 1925 – 1936. Георгов, Иван. Какво да правим? – в. „Вардар“, год. I, бр. 10, 13.ХІІ.1911 г. Георгов, Иван. Македонският въпрос чака своето разрешение – в. „Македония“, София, 11.X.1926 г. Георгов, Иван. Материали по нашето възраждане. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга XXIV, София, 1908 г., библиотека "Струмски“. Георгов, Иван. Материали за речника на велешкия говор. София, 1904 г., библиотека "Струмски“. Георгов, Иван. Ньойския договор за мир и английския парламент – сп. „Слънце“, год. III, книга 6-7-8, София, 1921 г. Георгов, Иван. Принос към граматичния развой на детския говор. – Годишник на Софийския университет. 1906, с. 3 – 141. Георгов, Иван. Първите начала на езиковния израз за самосъзнанието у децата. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София, 1905, с. 31 – 94. Георгов, Иван. Развой на детския говор. (Материали от собствени наблюдения, наредени в хронологичен строй.) – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София, 1908, с. 80 – 126 (І-ІІ свезка); с. 253 – 279 (III – IV свезка). Георгов, Иван. Развой на детския говор. (Допълнения и поправки.) – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София, 1910, с. 611 – 618.

Георгов, Иван. Словният имот в детския говор. І част – Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет, 1910, с. 1 – 303. Георгов, Иван. Словният имот в детския говор. ІІ част – Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, 1911, с. 1 – 304. Георгов, Иван. Що е съвест? (1903). „Die Bulgarische Nation und der Weltkrieg; Gesammelte Aufsätze“, Берлин, 1918 г. – библиотека "Струмски“. „La Question macédonienne“ (1929).

Родословие

Вижте също Васил Георгов

Външни препратки Кратка биобиблиография на проф. Иван Георгов Тодоров, Добрин „Иван Георгов – основоположник на модерното философско образование в България“, Годишник на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, том 49, св. IV, Хуманитарни и стопански науки, 2006. Стоянова, Юлияна. Иван Георгов – основоположник на научната парадигма за изследване на индивидуалните вариации в езиковата онтогенеза. // e-Scriptum, 16.05.2022.

Библиография Цацов, Д. Македония – съдба за двама български философи – Иван Георгов, Димитър Гюзелев. С., ИК. Авангард прима, 2021.

Бележки

Категория:Български философи Категория:Философи от 20 век Категория:Български учени от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Председатели на Македонския научен институт Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Ректори на Софийския университет Категория:Академици на БАН Категория:Дейци на ВМОК Категория:Родени във Велес Категория:Починали в София Категория:Български педагози Категория:Възпитаници на Женевския университет Категория:Възпитаници на Йенския университет Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Иван Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“